Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

дали да се заплаща допълнително трудово възнаграждение при хипотезата на съвместителство. Съдът е приел, че изискването за начин на процедиране и форма по чл. 259, ал. 3 КТ не се прилага обаче при хипотезата на чл. 259, ал. 2 КТ, при която заместването на отсъстващия изчерпва изцяло или частично съдържанието на трудовата функция на заместващия и когато заместването е елемент от трудовата функция на заместващия. Съдът е приел, че в тази хипотеза необходимостта от допълнително писмено договаряне между работодател и заместващ служител/работник отпада, тъй като условията за заместване вече са договорени като част от основната трудова функция на заместващия, като включително той получава и трудово възнаграждение за това. Тъй като последната изработена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност „психолог в Д.”, която трудно й е връчена поради възпрепятстващото поведение на самата ищца, включва в т. 6-други задължения” изрично задължение за заместване на психолога в стационара при отсъствието му, като на това основание ищцата е била длъжна и без наличие на изрична заповед от работодателя и без изрично писмено споразумение между работодателя и нея да изпълнява задължението си за заместване, вкл. на 14.11.2013 г., като неизпълнението на горното е равнозначно на неизпълнение на трудово задължение. Въз основа на горното, състава на въззивния съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна и е потвърдил решението на районен съд, постановено в горния смисъл.