Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

и затова постоянно се карали, крещели си и пр. Св. П. сочи силна емоционална връзка баща – дъщеря и нежеланието на майката детето да контактува с баща си, както и че през годините бащата е давал средства за издръжката на детето. Св. З. е общувала предимно с жалбоподателката, с която излизали в свободното си време, тъй като жалбоподателката си гледала децата и те били с тях; свидетелката намира отношенията между майката и А. за нормални; не забелязала конфликти и не можела да каже кога за последно се виждала с А., като знае, че същата е във В., но не може да каже откога; сочи, че жалбоподателката живее в общежитие в Студентски град, като при посещенията си останала с впечатления за уютен и комфортен дом. По делото е разпитан като свидетел и С. Д. – дядо на А. по майчина линия и баща на жалбоподателката, който сочи, че след като от БАН предоставили жилище на дъщеря му, същата се преместила в Студентски град; отношенията между двамата родители по повод внучката му А. били конфликтни, но вина за това имала служителка от отдел „Закрила на детето“, която обяснила на А., че след като е на 14 г., е голяма и може да прави каквото си иска; причините за конфликт между А. и майката ѝ било момче, приятел на А., за което бащата разрешавал дъщеря му да преспива при него; по този повод се наложило майката да търси полиция, за да я прибира. Изслушани са и двамата родители, като според бащата майката постоянно забранявала на дъщеря си различни неща, двете се карали, стигали и до бой, като се налагало в такива случаи той да ходи по спешност в София, за да може да ги разтърве; в такива случаи установявал наличието на синини и у дъщерята, и у майката. Бащата заявява, че има възможност да гледа А., може да се справи с това и счита, че дъщеря му ще бъде по-добре при него. При изслушването му детето А. заявява, че още докато живеели с бащата на сестра ѝ М., майка ѝ и той много се карали; признава, че с майка си няколко пъти се сбивали, понеже А. искала да излиза, а майката я заключвала и не я пускала; през м. август, когато баща ѝ дошъл да я вземе, А. гледала малка си сестра, понеже майка ѝ била на работа; признава още, че чак „завинаги не съм искала да остана да живея при тате, като дава пример: понеже се била прибрала в 19 ч., а не в 18 ч., за което майка ѝ я наказвала, а баща ѝ – не, а сядал и говорел с нея каква била причината за закъснението.