Определение №****/**.**.2011 по дело №****/2011

– допустимост на исканото от ищцата съдебно установяване и съдът е приложил точно закона – чл. 124, ал. 4 ГПК, че фактите, които ищцата претендира да бъдат установени, не са факти, за които законът е предвидил установяване. Съдът точно е съобразил основанието и петитума на исковата молба, както и доказателствата по делото, от които следва, че търсената от ищцата защита е съдебно установяване, че като лице и родител, на когото са възложени родителските права върху децата не е препятствала взискателя – ответника С. И. да осъществява лични отношения с децата и не дължи действие или бездействие във връзка с осъществяване на тези контакти. Подаването на исковата молба от ищцата е провокирано от получената от нея призовка за доброволно изпълнение, с която е разпоредено да окаже съдействие за осигуряване режима на лични отношения на бащата с децата, като се яви заедно с децата в канцеларията на съдебния изпълнител на конкретно посочена дата и час. В хода на производството по делото ищцата е поддържала, че не е налице изпълнителен титул за такова нейно действие, тъй-като изпълнителният лист - влязло в сила решение по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]5987/2005 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на Варненския районен съд, съдържа само съдебно постановление за режима на лични отношения на бащата с децата, с който режим тя се е съобразявала и търпяла и не е осъдена да дължи действия или бездействия, които са й предписани с призовката за доброволно изпълнение и които фактически тя не е допускала. При това положение следва, че търсената от ищцата защита е по чл. 527, ал. 4 ГПК и за нейното упражняване е предвиден специален ред – обжалване действията на съдебния изпълнител. С оглед на тези съображения, следва, че въззивният съд е приложил точно закона при извода му за процесуална недопустимост на иска.