Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

дали невъзможността на жалбоподателя да установи биологичното си бащинство представлява неспазване на личния живот. В решението си ЕСПЧ е посочил, че доколкото се касае за държавна намеса, трябва да извърши преценка на справедливия баланс между конкуриращите се интереси на лицето и на обществото като цяло, като се изхожда от висшия интерес на детето, съобразил е фактът, че вътрешното право не предвижда възможност за едно лице, което претендира да е биологичен баща на дете, чието бащинство е установено чрез припознаване, да го оспори или да установи собственото си бащинство, обстоятелството, че в нито един момент властите не вземат под внимание конкретните обстоятелства, отнасящи се за всеки конкретен случай и ситуацията за отделните частноправни субекти – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща, че предвидената възможност по чл. 66, ал. 5 СК за предявяване на иск от прокуратурата или РД”Социално подпомагане не е ефективно средство за правна защита, защото не установява в кой случай властите могат да упражнят това си правомощие, нито каква е процедурата, която трябва да се следва, органите нямат задължение да проучат различните интереси, които са засегнати, както и че това средство всъщност не е пряко достъпно за жалбоподателя, защото макар и да има възможност да ги сезира, тези органи не са длъжни по закон да изслушат заинтересованото лице, или в случай на отказ да му съобщят мотивите за решението си и не е предвидена възможност за съдебно обжалване на отказа.