Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Кодекс за социално осигуряване

чл. 4 КСО
Осигурени лица
Чл. 4. (1) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. държавните служители по Закона за държавния служител;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) ;
7. управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
8. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
9. (отм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).
10. кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.
(2) (отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) .
(3) (Обявена за противоконституционна по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст - РКС - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
(7) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(8) (отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(9) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(10) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(11) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал. 7 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

чл. 4, ал. 1 КСО
Осигурени лица
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.; доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавните служители по Закона за държавния служител;
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г; доп., бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.; изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.; доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; доп., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна т. 4, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
8. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
9. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.)специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
10. (нова - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.

чл. 4а КСО
Осигуряване на морски лица
Чл. 4а. (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва: 1. (изм. изцяло - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 17,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на I или II категория труд - 20,8 на сто;
2. (изм. изцяло - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 12,8 на сто за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на I или II категория труд - 15,8 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
4. 1 на сто за фонд "Безработица";
5. 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест".
6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии" е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1;
7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии" е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.
(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1;
2. осигурителния доход като морски лица;
3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

чл. 5, ал. 4 КСО
Осигурители
Чл. 5. [...] (4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3, бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. изцяло, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО
Осигурители
Чл. 5. [...] (4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: [...]
2. (декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

чл. 6 КСО
Осигурителни вноски и осигурителен доход
Чл. 6. (1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. за фонд „Пенсии", съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 20,8 на сто;
б) 60,8 на сто за лицата по чл. 69;
2. за фонд „Пенсии", съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 15,8 на сто;
б) 55,8 на сто за лицата по чл. 69;
3. за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд „Пенсии" по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;
4. осигурителната вноска за фонд „Пенсии" се увеличава, както следва:
а) от 1 януари 2017 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;
б) от 1 януари 2018 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице.
5. 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
6. едно на сто за фонд "Безработица";
7. от 0,4 до 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест", определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
(3) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7 и 8 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;
2. 2002 - 2004 г. - 75:25;
3. 2005 г. - 70:30;
4. 2006 г. - 65:35;
5. 2007 г. - 65:35;
6. 2008 г. - 60:40;
7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;
8. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.,както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 17,8 на сто;
б) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а - 12,9 на сто;
9. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 12,8 на сто;
б) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а - 10,1 на сто.
10. за лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии", съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69", увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии", съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69", е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3;
11. за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии", увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии" е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(4) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 ,4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
(6) Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест", с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1 са за сметка на осигурителите.
(7) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя.
(8) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(9) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
(10) Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.
(11) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 , осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
(12) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7.
(13) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.
(14) Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(15) Справката по ал. 9 в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(16) Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
(17) Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

чл. 55 КСО
Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

чл. 55, ал. 1 КСО
Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

чл. 55, ал. 2 КСО
Трудова злополука
Чл. 55. [...] (2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.

чл. 55, ал. 3 КСО
Трудова злополука
Чл. 55. [...] (3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

чл. 58, ал. 6 КСО
Разследване на трудова злополука
Чл. 58. [...] (6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.

чл. 60 КСО
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател.
(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.

чл. 60, ал. 1 КСО
Квалифициране на злополуката за трудова Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

чл. 62, ал. 1 КСО
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.

чл. 68 КСО
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (Изм. изцяло - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
(2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
(4) След 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.

чл. 68, ал. 1 КСО
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. (Изм. изцяло - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

чл. 68, ал. 2 КСО
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. [...] (2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

чл. 68, ал. 4 КСО
Придобиване право на пенсия
Чл. 68. [...] (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.

чл. 68а КСО
Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.
(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.

чл. 69 КСО
Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 68 от 2006 г.,в сила от 1.05.2006 г.; доп., бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.; изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.; доп., бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.; изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 14 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.; доп., бр. 7 от 2018 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.; изм. изцяло, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. изцяло, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., бр. 67 от 2003 г., бр. 38 от 2005 г., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г., бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.; доп., бр. 7 от 2018 г.) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 14 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност", на военна служба или по законите по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г.; предишна ал. 3 , бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.; изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата по ал.1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; отм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване" придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Разузнаване", на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(5а) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2006 г. ; предишна ал. 4 , бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; предишна ал. 5, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; предишна ал. 6, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на длъжност „водолаз" в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, ако са прослужили на тази длъжност 15 години, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4 и 7 може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6.
(9) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
(10) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6.

чл. 69а КСО
Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации
Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.
(2) От 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст.

чл. 69б КСО
Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд
Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.; изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.; изм., бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.; изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.; изм., бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в.
(6) За преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии" на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в.
(8) В случаите по ал. 7 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.

чл. 69б, ал. 2, т. 1 КСО
Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд
Чл. 69б. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

чл. 69в КСО
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии".
(5) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106.

чл. 69в, ал. 1 КСО
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

чл. 69в, ал. 2 КСО
Придобиване право на пенсия от учителите
Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) [...] (2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.

чл. 104 КСО
Категории труд
Чл. 104. (1) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
(2) При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
(3) За работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(4) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
(5) За лицата по чл. 69 от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(6) За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(7) За лицата по чл. 69 , при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
(8) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
(9) Осигурителният стаж на лицата по чл. 69а се превръща, като 4 години осигурителен стаж на длъжност „балерина, балетист или танцьор" в културни организации се зачита за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.
(10) Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.

чл. 187, ал. 2 КСО
Годишни финансови отчети
Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.; изм., бр. 95 от 2016 г.; доп., бр. 92 от 2017 г., в сила от 19.11.2018 г.) [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Регистрираните одитори са длъжни да извършват добросъвестна и безпристрастна проверка и да опазват служебната тайна.

пар. 4 ПЗР КСО
§ 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.; доп., бр. 38 от 2005 г.в сила от 1.01.2005 г.; изм. бр. 33 от 2008 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.; бр. 33 от 2008 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) До 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.; бр. 33 от 2008 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) До 31 декември 2015 г. включително лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 , могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 , при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 38 от 2005 г., в сила от 1.01.2005 г.; бр. 33 от 2008 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) До 31 декември 2015 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За преценяване правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 18.06.2011 г.) Когато лицата по ал. 1, 2 и 3 поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление, с което искат средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаване на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В 7-дневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество.
(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 18.06.2011 г.) В случаите по ал. 6 пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.

пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО
§ 4. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.; доп., бр. 38 от 2005 г.в сила от 1.01.2005 г.; изм. бр. 33 от 2008 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.; бр. 33 от 2008 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) До 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

пар. 5 ПЗР КСО
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 27 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.; отм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

[Редакция ДВ 27/25.03.2014]
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 27 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; доп., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) До 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., бр. 67 от 2003 г., бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 27 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. изцяло, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 27 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии".
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.; отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Годишният бюджет на Учителския пенсионен фонд се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.
(7) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите на Учителския пенсионен фонд се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба.
(8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл. 106.

Българското прецедентно право