Семеен кодекс /1968 г., отм./
чл. 1 СК 1968 /отм./Чл. 1. Този кодекс урежда семейните отношения с цел да съдействува:
за закрилата и укрепването на семейството, като основна клетка на социалистическото общество,
за възпитание на децата в социалистически и комунистически дух и
за развитие на взаимопомощта, привързаността и уважението между всички членове на семейството.
Уреждането на семейните отношения се извършва съобразно с принципите за доброволност на брачния съюз, пълно равенство между мъжа и жената и всестранна защита на децата.
Социалистическото общество чрез държавата и обществените организации защищава семейството и му съдействува за повишаване на материалното и културното равнище на неговите членове и особено за социалистическото и комунистическото възпитание на децата.чл. 13 СК 1968 /отм./Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., попр., бр. 90 от 1976 г.) Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.
Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.
Всеки от съпрузите се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг.
Когато семейното жилище е индивидуална собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. При липса на такова съгласие разпореждането може да се извърши с разрешение на народния съд, ако се установи, че е в интерес на децата и семейството.
Разпореждането с общи движими вещи чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без съгласието на другия, няма сила за другия съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.
Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.
За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.чл. 13, ал. 1 СК 1968 /отм./Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.чл. 13, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.чл. 13, ал. 3 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.чл. 14 СК 1968 /отм./Чл. 14. Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод и обявяване брака за недействителен. Тя може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това, а за отделни вещи - с принудително изпълнение върху тях.
Докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него.
При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.
При прекратяване на общността поради развод всеки от съпрузите има право да получи и част от движимите вещи на другия съпругът, които последният е придобил през време на брака за упражняване на занятие или от тяхната стойност, както и от негови вземания, доколкото са придобити през време на брака, като е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата са в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на придобилия имуществото съпруг поставя в опасност интересите на децата или на другия съпруг.
Исковете по предходните две алинеи могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака поради развод. Същите две алинеи се прилагат съответно и при прекратяването на брака поради обявяването му за недействителен.
При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./Чл. 14. [....] (4) При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./Чл. 14. [...] При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК 1968 /отм./Чл. 14. […] (7) При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 21 СК 1968 /отм./Чл. 21. Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.чл. 22 СК 1968 /отм./Чл. 22. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите на волята им да прекратят брака.чл. 24 СК 1968 /отм./Чл. 24. При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище и издръжката между съпрузите. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са запазени интересите на децата.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът може да даде срок за изправяне на недостатъците на споразумението.
Ако в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането.
Искове относно упражняване на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.чл. 26 СК 1968 /отм./Чл. 26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато наследникът се противопостави, освен ако има важни причини за това.
При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг.чл. 26, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 26. [...] При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг.чл. 28 СК 1968 /отм./Чл. 28. При постановяване на развода съдът предоставя семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и другите обстоятелства.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)чл. 29 СК 1968 /отм./Чл. 29. В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.
Ако обстоятелствата се изменят, съда по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 29, ал. 1 СК 1968 /отм./Чл. 29. (1) В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.чл. 29, ал. 1, изр. 3 СК 1968 /отм./Чл. 29. (1) В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.чл. 29, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 29. [...] (2) Ако обстоятелствата се изменят, съда по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 59 СК 1968 /отм./Чл. 59. Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност.
Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тия задължения.
Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат според своите възможности. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.чл. 61 СК 1968 /отм./Чл. 61. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от народния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.чл. 63 СК 1968 /отм./Чл. 63. Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, народният съд служебно или по искане на прокурора или на другия родител взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.
Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
При особено тежки случаи по алинея I народният съд в открито заседание с участие на съдебни заседатели и след изслушване на прокурора може да лиши родителя от родителски права.
Във всички случаи съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.чл. 63, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 63. [...] (2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.чл. 66 СК 1968 /отм./Чл. 66. Малолетен, който остане без родители или родителите на когото са лишени от родителски права, се поставя под настойничество.чл. 88, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 88. [...] Деца, които учат в редовни, а не във вечерни или задочни курсове на средни, полувисши или висши учебни заведения, имат право да търсят издръжка от родителите си, последните са разведени или фактически разделени и даването на издръжка не създава особени затруднения за родителите. Тази издръжка се дължи до навършване на 20-годишна възраст при учене в средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при учене във висше или полувисше учебно заведение.чл. 101 СК 1968 /отм./Чл. 101. По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Ако такива правила липсват, въпросите се решават съобразно с принципите на социалистическото законодателство на Народна република България.чл. 103 СК 1968 /отм./Чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.
за закрилата и укрепването на семейството, като основна клетка на социалистическото общество,
за възпитание на децата в социалистически и комунистически дух и
за развитие на взаимопомощта, привързаността и уважението между всички членове на семейството.
Уреждането на семейните отношения се извършва съобразно с принципите за доброволност на брачния съюз, пълно равенство между мъжа и жената и всестранна защита на децата.
Социалистическото общество чрез държавата и обществените организации защищава семейството и му съдействува за повишаване на материалното и културното равнище на неговите членове и особено за социалистическото и комунистическото възпитание на децата.чл. 13 СК 1968 /отм./Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., попр., бр. 90 от 1976 г.) Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.
Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.
Всеки от съпрузите се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг.
Когато семейното жилище е индивидуална собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. При липса на такова съгласие разпореждането може да се извърши с разрешение на народния съд, ако се установи, че е в интерес на децата и семейството.
Разпореждането с общи движими вещи чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без съгласието на другия, няма сила за другия съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.
Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.
За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.чл. 13, ал. 1 СК 1968 /отм./Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.чл. 13, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.чл. 13, ал. 3 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./Чл. 13. [...] Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.чл. 14 СК 1968 /отм./Чл. 14. Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод и обявяване брака за недействителен. Тя може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това, а за отделни вещи - с принудително изпълнение върху тях.
Докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него.
При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.
При прекратяване на общността поради развод всеки от съпрузите има право да получи и част от движимите вещи на другия съпругът, които последният е придобил през време на брака за упражняване на занятие или от тяхната стойност, както и от негови вземания, доколкото са придобити през време на брака, като е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата са в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на придобилия имуществото съпруг поставя в опасност интересите на децата или на другия съпруг.
Исковете по предходните две алинеи могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака поради развод. Същите две алинеи се прилагат съответно и при прекратяването на брака поради обявяването му за недействителен.
При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 /отм./Чл. 14. [....] (4) При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./Чл. 14. [...] При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК 1968 /отм./Чл. 14. […] (7) При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.чл. 21 СК 1968 /отм./Чл. 21. Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.чл. 22 СК 1968 /отм./Чл. 22. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите на волята им да прекратят брака.чл. 24 СК 1968 /отм./Чл. 24. При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище и издръжката между съпрузите. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са запазени интересите на децата.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът може да даде срок за изправяне на недостатъците на споразумението.
Ако в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането.
Искове относно упражняване на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.чл. 26 СК 1968 /отм./Чл. 26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато наследникът се противопостави, освен ако има важни причини за това.
При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг.чл. 26, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 26. [...] При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг.чл. 28 СК 1968 /отм./Чл. 28. При постановяване на развода съдът предоставя семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и другите обстоятелства.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)чл. 29 СК 1968 /отм./Чл. 29. В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.
Ако обстоятелствата се изменят, съда по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 29, ал. 1 СК 1968 /отм./Чл. 29. (1) В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.чл. 29, ал. 1, изр. 3 СК 1968 /отм./Чл. 29. (1) В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.чл. 29, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 29. [...] (2) Ако обстоятелствата се изменят, съда по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 59 СК 1968 /отм./Чл. 59. Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност.
Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тия задължения.
Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат според своите възможности. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.чл. 61 СК 1968 /отм./Чл. 61. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от народния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.чл. 63 СК 1968 /отм./Чл. 63. Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, народният съд служебно или по искане на прокурора или на другия родител взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.
Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
При особено тежки случаи по алинея I народният съд в открито заседание с участие на съдебни заседатели и след изслушване на прокурора може да лиши родителя от родителски права.
Във всички случаи съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.чл. 63, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 63. [...] (2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.чл. 66 СК 1968 /отм./Чл. 66. Малолетен, който остане без родители или родителите на когото са лишени от родителски права, се поставя под настойничество.чл. 88, ал. 2 СК 1968 /отм./Чл. 88. [...] Деца, които учат в редовни, а не във вечерни или задочни курсове на средни, полувисши или висши учебни заведения, имат право да търсят издръжка от родителите си, последните са разведени или фактически разделени и даването на издръжка не създава особени затруднения за родителите. Тази издръжка се дължи до навършване на 20-годишна възраст при учене в средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при учене във висше или полувисше учебно заведение.чл. 101 СК 1968 /отм./Чл. 101. По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Ако такива правила липсват, въпросите се решават съобразно с принципите на социалистическото законодателство на Народна република България.чл. 103 СК 1968 /отм./Чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.