Закон за защита на конкуренцията
чл. 21 ЗЗКЗабрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.чл. 29 ЗЗК[Забрана за нелоялна конкуренция] Обща забрана
Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.чл. 30 ЗЗКУвреждане на доброто име на конкурентите
Чл. 30. Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.чл. 32 ЗЗКЗабрана за заблуждаваща и сравнителна реклама
Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.
(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.чл. 32, ал. 1 ЗЗКЗабрана за заблуждаваща и сравнителна реклама
Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.чл. 33 ЗЗКЗаблуждаваща реклама
Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;
3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.чл. 33, ал. 1 ЗЗКЗаблуждаваща реклама
Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.чл. 104 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.)
[Редакция към ДВ, бр. 102/2008]
Искове за обезщетение
Чл. 104. (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.
(2) Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.
(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.чл. 104, ал. 1 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.чл. 104, ал. 3 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) [...] (3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 104, ал. 4 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) [...] (4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.чл. 105, ал. 4 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 105. [...] (4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.чл. 29 ЗЗК[Забрана за нелоялна конкуренция] Обща забрана
Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.чл. 30 ЗЗКУвреждане на доброто име на конкурентите
Чл. 30. Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.чл. 32 ЗЗКЗабрана за заблуждаваща и сравнителна реклама
Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.
(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.чл. 32, ал. 1 ЗЗКЗабрана за заблуждаваща и сравнителна реклама
Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.чл. 33 ЗЗКЗаблуждаваща реклама
Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;
3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.чл. 33, ал. 1 ЗЗКЗаблуждаваща реклама
Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.чл. 104 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.)
[Редакция към ДВ, бр. 102/2008]
Искове за обезщетение
Чл. 104. (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.
(2) Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.
(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.чл. 104, ал. 1 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.чл. 104, ал. 3 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) [...] (3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 104, ал. 4 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) [...] (4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.чл. 105, ал. 4 ЗЗКИскове за обезщетение
Чл. 105. [...] (4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.