Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Закон за лицата и семейството

чл. 1 ЗЛС
Чл. 1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

чл. 2 ЗЛС
Чл. 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

чл. 3 ЗЛС
Чл. 3. (1) Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.
(2) Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

чл. 3, ал. 2 ЗЛС
Чл. 3. [...] (2) Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

чл. 4 ЗЛС
Чл. 4. (1) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
(2) Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

чл. 4, ал. 2 ЗЛС
Чл. 4. [...] (2) Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

чл. 5 ЗЛС
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. изв. 89 от 1953 г.) (1) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
(2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
(3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4, ал. 2.

чл. 5, ал. 3 ЗЛС
Чл. 5. [...] (3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4, ал. 2.

чл. 8 ЗЛС
Чл. 8. (1) Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.
(2) Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.
(3) Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.
(4) Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

чл. 10 ЗЛС
10. (1) Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.
(2) От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

чл. 11 ЗЛС
11. (1) Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползуват от приходите на имотите му.
(2) Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд.

чл. 14 ЗЛС
Чл. 14. (1) След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.
(2) Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

чл. 52 ЗЛС
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1953 г., отм., бр. 23 от 1968 г.)

[Редакция към ДВ, бр. 193/1949]
52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.
Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.
Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.
Решението има прехвърлителпо действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

чл. 108, ал. 3 ЗЛС
Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
[Редакция към ДВ 36/1979]
Чл. 108. [...] Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.

Българското прецедентно право