Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Семеен кодекс /1985 г., отм./

чл. 12 СК 1985 /отм./
Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

чл. 18 СК 1985 /отм./
Грижа за семейството
Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата.

чл. 19 СК 1985 /отм./
Съпружеска имуществена общност
Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./
Съпружеска имуществена общност
Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

чл. 19, ал. 3 СК 1985 /отм./
Съпружеска имуществена общност
Чл. 19. [...] (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

чл. 20 СК 1985 /отм./
Лично имущество
Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия.

чл. 20, ал. 2 СК 1985 /отм./
Лично имущество
Чл. 20. [...] (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия.

чл. 21 СК 1985 /отм./
Преобразуване на лично имущество
Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./
Преобразуване на лично имущество
Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.

чл. 21, ал. 2 СК 1985 /отм./
Чл. 21. [...] (2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

чл. 22, ал. 2 СК 1985 /отм./
Управление и разпореждане с общи имущества
Чл. 22. [...] (2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.

чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./
Управление и разпореждане с общи имущества
Чл. 22. [...] (3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

чл. 23 СК 1985 /отм./
Разпореждане със семейното жилище - лична собственост
Чл. 23. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.

чл. 25, ал. 2 СК 1985 /отм./
Разходи и задължения за семейството
Чл. 25. [...] (2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.

чл. 27 СК 1985 /отм./
Дялове на съпрузите
Чл. 27. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

чл. 28 СК 1985 /отм./
Определяне по-голям дял на съпруга
Чл. 28. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

чл. 28, ал. 3 СК 1985 /отм./
Определяне по-голям дял на съпруга
Чл. 28. [...] (3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

чл. 29 СК 1985 /отм./
Получаване на дял от личното имущество
Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

чл. 59 СК 1985 /отм./
Решение по искането за осиновяване
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора. Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци - на Столична община.
(2) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.

чл. 64, ал. 4 СК 1985 /отм./
Прекратяване на осиновяването
Чл. 64. [...] (4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, точки 1 и 3 е задължително.

чл. 73 СК 1985 /отм./
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

чл. 73, ал. 3 СК 1985 /отм./
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 73. [...] (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

чл. 96, ал. 1, т. 2 СК 1985 /отм./
Чл. 96. (1) Бракът се унищожава, когато: [...]
2. встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест.

чл. 99, ал. 3 СК 1985 /отм./
Развод поради разстройство на брака
Чл. 99. [...] (3) Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение , относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име.

чл. 101 СК 1985 /отм./
Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.

чл. 101, ал. 1 СК 1985 /отм./
Развод по взаимно съгласие
Чл. 100. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.

чл. 101, ал. 2 СК 1985 /отм./
Развод по взаимно съгласие
Чл. 100. [...] (2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли три години от сключването на брака.

чл. 107 СК 1985 /отм./
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.
(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

чл. 107, ал. 1 СК 1985 /отм./
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

чл. 107, ал. 4 СК 1985 /отм./
Чл. 107. [...] (4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.

Българското прецедентно право