Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Закон за марките и географските означения

чл. 2 ЗМГО
Приложно поле
Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.
(2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

чл. 13 ЗМГО
Съдържание на изключителното право върху марка
Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
(3) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

чл. 28, ал. 3 ЗМГО
Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията
Чл. 28. [...] (3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.

чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО
Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията
Чл. 28. [...] (4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:
1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;

чл. 51, ал. 2 ЗМГО
Определение
Чл. 51. [...] (2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

чл. 51, ал. 4 ЗМГО
Определение
Чл. 51. [...] (4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.

чл. 53, ал. 2 ЗМГО
Правна закрилаc Чл. 53. [...] (2) Правната закрила обхваща забрана за:
1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;
2. неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни;
3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;
4. други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.

чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗМГО
Правна закрила
Чл. 53. [...] (2) Правната закрила обхваща забрана за:
1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;

чл. 53, ал. 2, т. 3 ЗМГО
Правна закрила
Чл. 53. [...] (2) Правната закрила обхваща забрана за: [...]
3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;

чл. 57 ЗМГО
Заличаване на регистрацията
Чл. 57. (1) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:
1. е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 или чл. 52, т. 1, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
2. е извършена в нарушение на чл. 52, т. 2, 3 и 4.
(2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.

чл. 58 ЗМГО
Отменяне на вписването на ползвател
Чл. 58. Вписването на ползвател се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.

чл. 74, ал. 2 ЗМГО
Нарушение на регистрирано географско означение
Чл. 74. [...] (2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

чл. 76 ЗМГО
Искове за нарушение
Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:
1. за установяване факта на нарушението;
2. за преустановяване на нарушението;
3. за обезщетение за вреди;
4. за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.
(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
1. да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;
2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;v 3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

чл. 76, ал. 1 ЗМГО
Искове за нарушение
Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:
1. за установяване факта на нарушението;
2. за преустановяване на нарушението;
3. за обезщетение за вреди;
4. (нова - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО
Искове за нарушение
Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:
1. за установяване факта на нарушението;

чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО
Искове за нарушение
Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат: [...]
2. за преустановяване на нарушението;

чл. 76, ал. 2 ЗМГО
Искове за нарушение
Чл. 76. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;
2. (нова - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;
3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

чл. 76а ЗМГО
Определяне на обезщетението
Чл. 76а. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Българското прецедентно право