Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Закон за държавната финансова инспекция

чл. 4 ЗДФИ
Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява във:
1. бюджетните организации;
2. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в общинските предприятия;
3. търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;
4. търговските дружества, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3;
5. юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество;
6. юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;
7. администраторите на помощ, получателите на държавни или минимални помощи, лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - по отношение разходването на тези средства.

чл. 4, т. 1 ЗДФИ
Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява във:
1. бюджетните организации;

чл. 4, т. 2 ЗДФИ
Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява във: [...]
2. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в общинските предприятия;

чл. 4, т. 3 ЗДФИ
Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява във: [...]
3. търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;

чл. 21 ЗДФИ
Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 , установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено, или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
(2) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.
(3) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(4) Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.

чл. 21, ал. 1 ЗДФИ
Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 , установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено, или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ
Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3 , установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено, или

чл. 21, ал. 3 ЗДФИ
Чл. 21. [...] (3) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

чл. 21, ал. 3, изр. 3 ЗДФИ
Чл. 21. [...] (3) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

чл. 21, ал. 4 ЗДФИ
Чл. 21. [...] (4) Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.

чл. 22, ал. 5 ЗДФИ
Чл. 22. [...] (5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

чл. 24 ЗДФИ
Чл. 24. Размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването й, а когато този ден не може да се установи - към деня на откриването на вредата. Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.

чл. 26 ЗДФИ
Чл. 26. Отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата.

чл. 27, ал. 3 ЗДФИ
Чл. 27. [...] (3) Независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата.

чл. 27, ал. 5 ЗДФИ
Чл. 27. [...] (5) Организациите и лицата по чл. 4, т. 1 - 3 са длъжни да поискат от съда да постанови незабавно изпълнение на вземането по акта за начет и да издаде изпълнителен лист.

чл. 28 ЗДФИ
Чл. 28. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява престъпление.

чл. 30 ЗДФИ
Чл. 30. Материалноотговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия:
1. излишъците и липсите да са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане;
2. да съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците, тоест вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата.

Българското прецедентно право