Кодекс на труда 1951 г. /отм./
чл. 31, ал. 1, б. е КТ /отм./31. (Изм. и доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Предприятието, учреждението или организацията може да прекрати трудовият договор, като отправи предизвестието, при спазване сроковете по чл. 30, само в следните случаи: [...]
е) (нова) работници и служители, имащи право на пенсия за старост (прослужено време), но не по-рано от навършване на 55 години за мъжете и 50 години за жените.чл. 93, ал. 1 КТ /отм./Чл. 93. (Изм. и доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) В случай, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за неправилно от администрацията, съда или помирителната комисия, той се възстановява на работа, като му се заплаща обезщетение по размера на последното получено повременно месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от два месеца.чл. 95 КТ /отм./Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено за причинените от него щети при изпълнението на възложената му работа, ако извършеното от него деяние не е престъпление, в размер на действително причинените вреди, но не за повече от 2/3 от месечната му тарифна (щатна) заплата, ако щетите са причинени поради небрежност на работника или служителя и са констатирани в едногодишен срок от причиняването им. Когато щетите са причинени от ръководител, отговорността е в размер на действително причинените вреди, но не повече от 2 месечни щатни заплати, и ако щетите са констатирани в тригодишен срок от причиняването им.чл. 105 КТ /отм./105. (Обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.) Предприятието е длъжно да вземе необходимите мерки за обезопасяването на машините и машинните уредби, инструменти, места и строителни площадки и за отстраняване на вредностите, така че всяка опасност за здравето и живота на работниците и служителите да бъде предотвратена.
Двигателните машини, трансмисии и работните машини по време на прекъсването на работата трябва да бъдат спирани, освен в случаите, когато спирането им е невъзможно по технически причини или когато те служат за вентилация, източване на вода, осветление и т. н.
Изложените на опасност от пожар работни помещения и места се снабдяват с надлежните предпазни средства и с достатъчно изход.
Предприятията с опасни работни места или в които се работи с много опасни машини и машинни уредби, като трансмисии и принадлежащи им ремъци, циркуляри, шмиргели, барабани на вършачки, електрически ток с високо напрежение и експлозиви, са длъжни да вземат особени предпазни мерки за тяхното пълно обезопасяване.
За приложение разпоредбите на този член се издават специални наредби. За нарушение на тези наредби ръководителите на предприятията отговарят освен по този кодекс и по Наказателния закон.чл. 150 КТ /отм./150. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г.) (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на здравните органи, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение в зависимост от продължителността на трудовия стаж в следните размери от полученото трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 153:
а) (отм., предишна "б" - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 155 от 1998 г.) от шест месеца до 10 години трудов стаж - 70%;
б) (предишна "в", изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г.) от 10 до 15 години трудов стаж - 80%;
в) (предишна "г", нова - ДВ, бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 53 от 1973 г.) над 15 години трудов стаж - 90%.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 53 от 1973 г.) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от 15 дни, от 16-ия ден размерите на паричните обезщетения по букви "а" и "б" се увеличават съответно на 80% и 90%.
(Ал. 3, предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 155 от 1998 г.) На ненавършилите 18-годишна възраст до навършването на шест месеца трудов стаж паричното обезщетение се изплаща по размера, посочен в буква "а".
(Ал. 4, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) При трудова злополука (професионално заболяване) паричното обезщетение се изплаща в размер на 90% независимо от продължителността на трудовия стаж.чл. 153 КТ /отм./153. Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.
За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;
2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;
3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;
4. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
5. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете. За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението. Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник.чл. 154 КТ /отм./154. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм., ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 155 от 1998 г.) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване се изплащат от предприятието, учреждението и организацията.
е) (нова) работници и служители, имащи право на пенсия за старост (прослужено време), но не по-рано от навършване на 55 години за мъжете и 50 години за жените.чл. 93, ал. 1 КТ /отм./Чл. 93. (Изм. и доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) В случай, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за неправилно от администрацията, съда или помирителната комисия, той се възстановява на работа, като му се заплаща обезщетение по размера на последното получено повременно месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от два месеца.чл. 95 КТ /отм./Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено за причинените от него щети при изпълнението на възложената му работа, ако извършеното от него деяние не е престъпление, в размер на действително причинените вреди, но не за повече от 2/3 от месечната му тарифна (щатна) заплата, ако щетите са причинени поради небрежност на работника или служителя и са констатирани в едногодишен срок от причиняването им. Когато щетите са причинени от ръководител, отговорността е в размер на действително причинените вреди, но не повече от 2 месечни щатни заплати, и ако щетите са констатирани в тригодишен срок от причиняването им.чл. 105 КТ /отм./105. (Обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.) Предприятието е длъжно да вземе необходимите мерки за обезопасяването на машините и машинните уредби, инструменти, места и строителни площадки и за отстраняване на вредностите, така че всяка опасност за здравето и живота на работниците и служителите да бъде предотвратена.
Двигателните машини, трансмисии и работните машини по време на прекъсването на работата трябва да бъдат спирани, освен в случаите, когато спирането им е невъзможно по технически причини или когато те служат за вентилация, източване на вода, осветление и т. н.
Изложените на опасност от пожар работни помещения и места се снабдяват с надлежните предпазни средства и с достатъчно изход.
Предприятията с опасни работни места или в които се работи с много опасни машини и машинни уредби, като трансмисии и принадлежащи им ремъци, циркуляри, шмиргели, барабани на вършачки, електрически ток с високо напрежение и експлозиви, са длъжни да вземат особени предпазни мерки за тяхното пълно обезопасяване.
За приложение разпоредбите на този член се издават специални наредби. За нарушение на тези наредби ръководителите на предприятията отговарят освен по този кодекс и по Наказателния закон.чл. 150 КТ /отм./150. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24 от 1963 г.) (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на здравните органи, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение в зависимост от продължителността на трудовия стаж в следните размери от полученото трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 153:
а) (отм., предишна "б" - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 155 от 1998 г.) от шест месеца до 10 години трудов стаж - 70%;
б) (предишна "в", изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г.) от 10 до 15 години трудов стаж - 80%;
в) (предишна "г", нова - ДВ, бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 53 от 1973 г.) над 15 години трудов стаж - 90%.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 53 от 1973 г.) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от 15 дни, от 16-ия ден размерите на паричните обезщетения по букви "а" и "б" се увеличават съответно на 80% и 90%.
(Ал. 3, предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 155 от 1998 г.) На ненавършилите 18-годишна възраст до навършването на шест месеца трудов стаж паричното обезщетение се изплаща по размера, посочен в буква "а".
(Ал. 4, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) При трудова злополука (професионално заболяване) паричното обезщетение се изплаща в размер на 90% независимо от продължителността на трудовия стаж.чл. 153 КТ /отм./153. Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.
За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:
1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;
2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;
3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;
4. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;
5. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете. За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението. Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник.чл. 154 КТ /отм./154. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм., ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 155 от 1998 г.) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване се изплащат от предприятието, учреждението и организацията.