Административнопроцесуален кодекс
чл. 1, т. 4 АПКПредмет
Чл. 1. Този кодекс урежда: [...]
4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;чл. 6 АПКСъразмерност
Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.чл. 7, ал. 1 АПКИстинност
Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.чл. 19а АПКОпределение на административен договор
Чл. 19а. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон.
(2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации.
(3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон.чл. 19а, ал. 1 АПКОпределение на административен договор
Чл. 19а. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон.чл. 19б АПКПравила за сключване на административния договор
Чл. 19б. (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 - 9, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
(3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма.
(4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53.
(5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора по чл. 57.чл. 19ж АПКСпорове относно административния договор
Чл. 19ж. (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.
(2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети.
(3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.чл. 19ж, ал. 1 АПКСпорове относно административния договор
Чл. 19ж. (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.чл. 21 АПКОпределение на индивидуален административен акт
Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.чл. 21, ал. 1 АПКОпределение на индивидуален административен акт
Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.чл. 27, ал. 1 АПКДопустимост на искането и страни в производството
Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.чл. 60, ал. 1 АПКПредварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.чл. 60, ал. 6 АПКПредварително изпълнение
Чл. 60. [...] (6) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.чл. 128 АПКПодведомственост
Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;
4. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
5. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
6. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
7. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
8. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
9. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.чл. 128, ал. 1, т. 1 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;чл. 128, ал. 1, т. 2 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;чл. 128, ал. 1, т. 3 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;чл. 128, ал. 1, т. 4 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;чл. 128, ал. 1, т. 5 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение;чл. 128, ал. 1, т. 7 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение;чл. 128, ал. 2 АПКПодведомственост
Чл. 128. [...] (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.чл. 130 АПКСпорове за подведомственост
Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.
(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
(3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.чл. 130, ал. 4 АПКСпорове за подведомственост
Чл. 130. [...] (4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.чл. 132 АПКПодведомственост
Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. (2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите и министрите издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.чл. 135 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.
(4) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(5) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(6) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността.
(7) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд.
(8) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.чл. 135, ал. 2 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. [...] (2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.чл. 135, ал. 4 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. [...] (4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.чл. 145 АПКПредмет на оспорване
Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.чл. 146 АПКОснования за оспорване
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.чл. 166 АПКСпиране изпълнението на административния акт
Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.
(2) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
(3) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
(4) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.чл. 167 АПКДопускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.чл. 170, ал. 1 АПКТежест на доказване
Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.чл. 171 АПКДоказателства
Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.чл. 172 АПКРешение по делото
Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.чл. 173, ал. 2 АПКПравомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 173. [...] (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.чл. 177, ал. 1 АПКДействие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПКДействие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.чл. 180, ал. 1 АПКДействие на оспорването
Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.чл. 183 АПКДействие на решението
Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.чл. 194 АПКОбнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.чл. 195 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.чл. 195, ал. 1 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.чл. 195, ал. 2 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. [...] (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.чл. 197 АПКПраво и срок за обжалване
Чл. 197. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.чл. 202 АПКОбжалване на отказа за възобновяване и постановлението за спиране на административното производство
Чл. 202. По реда на този раздел се обжалват:
1. отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3;
2. актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
3. отказът да се възобнови спряно административно производство.чл. 203 АПКПриложим закон
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.чл. 203, ал. 1 АПКПриложим закон
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.чл. 204 АПКДопустимост на иска
Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
(5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.чл. 204, ал. 5 АПКДопустимост на иска
Чл. 204. [...] (5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.чл. 207 АПКПрекратяване на производството по съединения иск
Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.
(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.чл. 268 АПКИзпълнителни основания
Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1. индивидуални или общи административни актове;
2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3. споразумения пред административните органи или пред съда.
4. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори.чл. 269, ал. 2 АПКНеприложимост
Чл. 269. [...] (2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 271, ал. 1, т. 1 АПКОрган по изпълнението
Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е:
1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;чл. 277 АПКПокана за доброволно изпълнение
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.
(2) Поканата съдържа:
1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника;
2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;
3. име и адрес на взискателя;
4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок;
5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие.
(3) При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.чл. 277, ал. 1 АПКПокана за доброволно изпълнение
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.чл. 282, ал. 1, т. 9 АПКПрекратяване на производството
Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява: [...]
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;чл. 285 АПКДавност
Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.
(2) Давността не се прилага служебно.чл. 285, ал. 1 АПКДавност
Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.чл. 288, ал. 1 АПКИзпълнение на задължение за предаване на вещ
Чл. 288. (1) Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 292 АПКОтрицателен установителен иск
Чл. 292. Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.чл. 299 АПКЗадължение за обезщетяване
Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.чл. 300 АПКПроизводство по исковете
Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.пар. 2, т. 4 ПЗР АПК§ 2. Този кодекс отменя: [...]
4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 1999 г.; изм., бр. 24 от 2006 г.).пар. 8 ПЗР АПК§ 8. Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.пар. 19 ПЗР АПК§ 19. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. (2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред.пар. 19, ал. 1 ПЗР АПК§ 19. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.пар. 117, т. 1 ПЗР АПК§ 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се правят следните изменения:
1. (в сила от 1.03.2007 г.) В чл. 14, ал. 3 изречение пето се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии."
Чл. 1. Този кодекс урежда: [...]
4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;чл. 6 АПКСъразмерност
Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.чл. 7, ал. 1 АПКИстинност
Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.чл. 19а АПКОпределение на административен договор
Чл. 19а. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон.
(2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации.
(3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон.чл. 19а, ал. 1 АПКОпределение на административен договор
Чл. 19а. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон.чл. 19б АПКПравила за сключване на административния договор
Чл. 19б. (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 - 9, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
(3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма.
(4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53.
(5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора по чл. 57.чл. 19ж АПКСпорове относно административния договор
Чл. 19ж. (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.
(2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети.
(3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.чл. 19ж, ал. 1 АПКСпорове относно административния договор
Чл. 19ж. (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.чл. 21 АПКОпределение на индивидуален административен акт
Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.чл. 21, ал. 1 АПКОпределение на индивидуален административен акт
Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.чл. 27, ал. 1 АПКДопустимост на искането и страни в производството
Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.чл. 60, ал. 1 АПКПредварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.чл. 60, ал. 6 АПКПредварително изпълнение
Чл. 60. [...] (6) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.чл. 128 АПКПодведомственост
Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;
4. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
5. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
6. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
7. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
8. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
9. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.чл. 128, ал. 1, т. 1 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;чл. 128, ал. 1, т. 2 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;чл. 128, ал. 1, т. 3 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;чл. 128, ал. 1, т. 4 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;чл. 128, ал. 1, т. 5 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение;чл. 128, ал. 1, т. 7 АПКПодведомственост
Чл. 128. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: [...]
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение;чл. 128, ал. 2 АПКПодведомственост
Чл. 128. [...] (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.чл. 130 АПКСпорове за подведомственост
Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.
(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
(3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.чл. 130, ал. 4 АПКСпорове за подведомственост
Чл. 130. [...] (4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.чл. 132 АПКПодведомственост
Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. (2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите и министрите издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.чл. 135 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.
(4) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(5) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(6) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността.
(7) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд.
(8) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.чл. 135, ал. 2 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. [...] (2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.чл. 135, ал. 4 АПКСпорове за подсъдност
Чл. 135. [...] (4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.чл. 145 АПКПредмет на оспорване
Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.чл. 146 АПКОснования за оспорване
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.чл. 166 АПКСпиране изпълнението на административния акт
Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.
(2) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
(3) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
(4) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.чл. 167 АПКДопускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.чл. 170, ал. 1 АПКТежест на доказване
Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.чл. 171 АПКДоказателства
Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.чл. 172 АПКРешение по делото
Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.чл. 173, ал. 2 АПКПравомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 173. [...] (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.чл. 177, ал. 1 АПКДействие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПКДействие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.чл. 180, ал. 1 АПКДействие на оспорването
Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.чл. 183 АПКДействие на решението
Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.чл. 194 АПКОбнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.чл. 195 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.чл. 195, ал. 1 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.чл. 195, ал. 2 АПКДействие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. [...] (2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.чл. 197 АПКПраво и срок за обжалване
Чл. 197. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.чл. 202 АПКОбжалване на отказа за възобновяване и постановлението за спиране на административното производство
Чл. 202. По реда на този раздел се обжалват:
1. отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3;
2. актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
3. отказът да се възобнови спряно административно производство.чл. 203 АПКПриложим закон
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.чл. 203, ал. 1 АПКПриложим закон
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.чл. 204 АПКДопустимост на иска
Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
(5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.чл. 204, ал. 5 АПКДопустимост на иска
Чл. 204. [...] (5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.чл. 207 АПКПрекратяване на производството по съединения иск
Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.
(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.чл. 268 АПКИзпълнителни основания
Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1. индивидуални или общи административни актове;
2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3. споразумения пред административните органи или пред съда.
4. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори.чл. 269, ал. 2 АПКНеприложимост
Чл. 269. [...] (2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 271, ал. 1, т. 1 АПКОрган по изпълнението
Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е:
1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;чл. 277 АПКПокана за доброволно изпълнение
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.
(2) Поканата съдържа:
1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника;
2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;
3. име и адрес на взискателя;
4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок;
5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие.
(3) При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.чл. 277, ал. 1 АПКПокана за доброволно изпълнение
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.чл. 282, ал. 1, т. 9 АПКПрекратяване на производството
Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява: [...]
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;чл. 285 АПКДавност
Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.
(2) Давността не се прилага служебно.чл. 285, ал. 1 АПКДавност
Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.чл. 288, ал. 1 АПКИзпълнение на задължение за предаване на вещ
Чл. 288. (1) Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.чл. 292 АПКОтрицателен установителен иск
Чл. 292. Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.чл. 299 АПКЗадължение за обезщетяване
Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.чл. 300 АПКПроизводство по исковете
Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.пар. 2, т. 4 ПЗР АПК§ 2. Този кодекс отменя: [...]
4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 1999 г.; изм., бр. 24 от 2006 г.).пар. 8 ПЗР АПК§ 8. Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.пар. 19 ПЗР АПК§ 19. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. (2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред.пар. 19, ал. 1 ПЗР АПК§ 19. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.пар. 117, т. 1 ПЗР АПК§ 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се правят следните изменения:
1. (в сила от 1.03.2007 г.) В чл. 14, ал. 3 изречение пето се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии."