Хронологичен списък за 2021 г. на изданията от поредицата Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела (Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X).
Dictum Плюс – 31 декември 2021
- Следва ли кредитор или длъжник да подаде изрична молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, ако съдът по несъстоятелността вече е прекратил производството преди изтичане на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- Какво е действието във времето на съдебното решение за уважаване на иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на Етажната собственост, с което е избран нов управител; как се отразява това решение на представителната власт на управителя на Етажната собственост, избран с отмененото решение на Общото събрание, за извършените от него действия от избирането му до влизането в сила на решението по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно, чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред?
- Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и допустимо ли е в този случай служебно да се назначи експертиза за установяване на размера на подобрения в недв. имот, след като е изключил от доказателствения материал приета от първоинст. съд частна експертиза, изготвена за уреждане на финансовите отношения, касаещи размера на подобренията в недвижимия имот? В случай, че страната поиска във въззивното производство допълнителна такава следва ли съдът да я допусне? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор?
- Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това?
- Какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в този случай допуска ли служебно експертиза, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето?
- Допустимо ли е съдът да се десезира и да откаже да разгледа предявен иск, производството по който не е прекратено, т.е. без да има прекратително определение, респ. определение за връщане на исковата молба?
- Относно арбитрируемостта на спорове с физическо лице /заемополучател по договор за револвиращ заем/ с качество на потребител по см. на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП.
- За начина, по който могат да бъдат обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (чл. 301 от ТЗ), чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД, за недействителност на една сделка и за начина (поредността), по който съдът следва да разгледа същите и за това налице ли е „произнасяне по непредявен иск“по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, в случаите когато съдът се е произнесъл по отношение на евентуално предявен иск, без да се е сбъднало условието под което е предявен? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- За проверка на извода на въззивния съд, че единият съсобственик може да придобие по давност идеалната част на другия съсобственик, без да демонстрира промяна в намерението, с което я държи, както и поради необходимостта да се изложат съображения по въпроса в кои случаи е възможно да се придобие по давност реална част от парцел /УПИ/.
- Следва ли и има ли процесуалното задължение на въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу първоинстанционното решение, както и да обсъди всички доказателства по делото?
Dictum Плюс – 30 декември 2021
- Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- Следва ли въззивният съд да поправи допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при разглеждане на иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и да поиска изслушването на двамата родители, за да добие лични впечатления от родителите, и така да прецени основателността на предявената претенция?
- За разделността на средствата, събрани в принудителното изпълнение от личното имущество на частния съдебен изпълнител.
- При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
- Какви са задълженията на въззивния съд в производството по чл. 294 ГПК, при връщане на делото за ново разглеждане от ВКС с указания да се произнесе по иск с различна правна квалификация? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
- За доказване на възпрепятстването на ползващия имота съсобственик като необходима предпоставка за основателност на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, от страна на ищеца по този иск.
- Относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка. Може ли съдът да допусне делба на наследствени имоти, ако тези имоти са предмет на разпоредителни сделки, без някой от сънаследниците да е упражнил правата си по чл. 76 ЗН?
- Относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си като изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства.
- Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Dictum Плюс – 29 декември 2021
- Относно възможността юридическо лице – солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя – физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.
- Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 ПВ?
- Неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страна по делото факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор? Към кой момент следва да е извършено дарението на парични средства за закупуването на имот, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос?
- Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?
- За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
- За задължението на въззивния съд, при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да обсъди всички конкретно установени обстоятелства по делото и доводите на страните, включително изложените в отговора срещу исковата молба и да изгради правните си изводи по същество на спора след преценка на всички относими и допустими доказателства по делото.
- Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ?
- Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
- Кои са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?
- Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички твърдения на страните за релевантните факти, по техните възражения и доводи, като в мотивите си обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност? За задължението на съда да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки се с правилата на формалната логика, опита и научното знание. Кога клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и към кой момент се извършва преценката за това, е също включен в предмета на спора, от значение е за постановения резултат?
- Относно прилагането на последиците по чл.183 ГПК.
Dictum Плюс – 23 декември 2021
- Допустимо ли е предявяване на отрицателен устаовителен иск за собственост на имот, ако въпросът за собствеността вече е разрешен с влязло в сила решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от същия ищец, но против праводателя на ответника, придобил права в хода на процеса в случай когато АГКК отказва да заличи ответника по новия иск, вписан като лице, притежаващо права върху същия имот на основание чл. 41, ал. 6 ЗКИР?
- Придобил ли е ответникът правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в закона – респ. чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ? Коя е приложимата правна норма- тази на пар. 4а, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ или тази на чл. 25 ЗСПЗЗ, в случаите когато ползувателят не е заплатил на бившия собственик стойността на предоставената му за ползване земеделска земя и бившият собственик не е заплатил на ползувателя стойността на законно построената от него вилна сграда?
- Кой е началният момент на срока на погасителната давност за вземането за стойност за подобрения в чужд имот, извършени от гестора и в собствен интерес?
- За действието на извънсъдебното споразумение за прихващане при съществуващ съдебен спор между страните.
- Подаването на искане за издаване на заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ и провеждането въз основа на това искане на административно производство за издаване на заповед за изземване на имотите по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се смущава владението или които прекъсват придобивната давност на основание чл. 116 ЗЗД, б.“б“ или б.“в“? Горепосочените действия смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност, когато искането е за издаване на заповед за изземване на земеделските имоти от лице, което е различно от владелеца на имотите и владелецът не е бил страна в административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ? Горепосочените действия смущават ли владението и спират ли или прекъсват ли придобивната давност, ако административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ е завършило с отказ за издаване на заповед за изземване или с определение за прекратяване на това производство?
- Дали фактическото присъединяване на съществуващо при построяване на сградата избено помещение, представляващо принадлежност към находящ се в същата сграда самостоятелен жилищен обект (апартамент), към съществуващ при построяване на сградата друг самостоятелен обект на собственост (в случая към търговски обект), само по себе си, поражда вещноправни последици, изразяващи се придобиване на правото на собственост върху избеното помещение от собственика на търговския обект, към който същото е присъединено фактически; дали собствеността върху принадлежностите следва собствеността на главната вещ? Длъжен ли е въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, да обсъди всички относими към спора доказателства, както и всички релевантни възражения и доводи на страните – поставен във връзка с оплакването на касатора, че при постановяване на решението не са съобразени представените от страните документи за собственост и всички констатации на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи?
- Как следва да процедира съда, когато установи, че един от допуснатите до делба недвижими имоти се е притежавал в съсобственост между наследодателя и трето лице и приложим ли е в такъв случай реда по чл. 345 ГПК?
Dictum Плюс – 22 декември 2021
- С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?
- Допустим ли е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, когато същият е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но ищецът не е представил доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, а издадената заповед за изпълнение не е обезсилена от заповедния съд?
- Дали паричните средства, придобити в резултат от дейността на гражданското дружество/ДЗЗД/ представляват дружествено имущество по смисъла на чл. 359 ЗЗД, с оглед последиците за изхода на спора предвид разпоредбата на ал. 3 на същия член?
- Дали за съсобственика-прехвърлител по договор за даване вместо изпълнение е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот, когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник -прехвърлителя по сделката и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение?
- Следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години?
- За задължението на въззивния съд да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
- При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия; за това от правно значение ли са в този случай причините довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в показанията на този регистър е безспорно установен и за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
- За спецификата на производството, образувано по иск на КФН на основание чл.13, ал. 1, т. 19, б. б ЗКФН във връзка с чл. 114, ал. 12 ЗППЦК и чл. 114, ал. 1 т. 1 ЗППЦК по отношение на разноските.