Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да процедира съдът относно приложението на нормата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г. и следва ли началният момент, от който тече погасителна давност в рамките на изпълнителното производство, да бъде 26.06.2015 г. или датата, на която съдът твърди, че е било поискано последното валидно изпълнително действие (20.06.2014 г.)?

Допустимо ли е второинстанционният съд, без да са налице твърдения от страна на ответника по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, да посочва определени изпълнителни способи в хода на изпълнителното дело?

Валидно ли е изпълнително действие по перемирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело?

От кой момент се счита прекратено изпълнителното дело - от момента на последното валидно изпълнително действие, от момента на последното невалидно действие или от друг момент?

Споразумение между длъжника и конституиран взискател по изпълнително дело достатъчно ли е, за да се приеме, че по изпълнителното дело не може да настъпи перемпция? В случай, че споразумението между длъжника и взискателя е сключено след настъпване на перемпцията, годно ли е последното да прекъсне погасителната давност за вземането?

Допустимо ли е второинстанционният съд, без да са налице твърдения от страна на ответника в отговора на исковата молба по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и без тези факти да са обявени за служебно известни на съда с доклада по чл. 146 ГПК, ex officio да посочи определени изпълнителни способи в хода на изпълнителното дело?

Нарушен ли е принципът на състезателно начало, ако на страните не е указано с доклада по чл. 146 ГПК, че съдът ще разгледа служебно въпроса за валидно извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността?

Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?

Валидно ли е изпълнително действие по прекратено изпълнително дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и прекъсва ли то давността по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД?

Допустимо ли е при обжалване от едната страна в съдебното производство, ищец по иск с правно основание чл. 439 ГПК, въззивният съд да влоши положението на въззивника, доколкото второинстанционният съд изтъква обстоятелства, които за първи път се узнават от ищеца/въззивника с въззивното съдебно решение, и същевременно отхвърля установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, на които последният базира своето решение?

Допустимо ли е съдът, без да са налице твърдения от страна на ответника по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, при направено доказателствено искане за прилагане на изпълнителни дела към гражданското дело, да приеме всички факти и обстоятелства в изпълнителните дела за безспорни и служебно известни?

Ако един факт (споразумение за разсрочване на задължението между взискателя и длъжника) е служебно известен на съда поради обстоятелството, че изпълнителното дело, по което се е осъществил, е изискано от ЧСИ, и не указано на страните, че съдът ще приеме факта за служебно известен, това достатъчно ли е съдът да постанови решението си по спора въз основа на него, без ползващата се от този факт страна да е навела твърдения за неговото осъществяване?

Нарушава ли се правото на справедлив процес на ищец по иск с правно основание чл. 439 ГПК, в случай че едва в решението на въззивния съд, без твърдения от страна на ответника/въззиваемия, носещ доказателствената тежест за установяване на такива факти, съдът се позове на споразумение между страните?