Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

на материалното и/или процесуалното право), а така също и съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба), настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, то касационно обжалване отново не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства (вкл. заключенията на поисканата от ответника и допусната пред въззивната инстанция СОЕ), а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните (възражения за заобикаляне на закона и за изтекла погасителна давност се навеждат едва пред касационната инстанция). С оглед изложеното въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.