Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и преценка на всички, събрани по делото, доказателства, поотделно и в съвкупност, и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото, и длъжен ли е той да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, като обясни защо намира заявените в жалбата оплаквания за неоснователни?

Трябва ли член 28в, А, буква а), първа алинея, от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно, и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС за тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама?

Задължаването на данъчнозадължено лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставка гарантира ли правилно и ясно прилагане на режима на освобождаванията по смисъла на чл. 138 Директива 2006/112/ЕО?

Надхвърля ли необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностната доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалните изисквания, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания?

Принципите на правната сигурност и на пропорционалност допускат ли ситуация, при която след проверка данъчната администрация вече е издала актове за прихващане и възстановяване, в които вече е изразила съгласие и е приела, че всички условия по ВОД са били изпълнени, но впоследствие същата администрация отказва да предостави освобождаване от ДДС във връзка със същата ВОД?

Нарушението на общностното право ще бъде ли достатъчно съществено, когато решението на националния съд е взето в явно нарушение на съдебната практика на СЕС по този въпрос?