Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

се твърди противоречие както със задължителната практика - ППВС №4/1968 г., така и с казуалната практика – решение №151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. №486/2012 г., I т. о.; решение №104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2998/2013 г., I т. о.; решение №28/09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о.; решение №151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. №486/2012 г., II т. о.; решение №104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2998/2013 г., I т. о. и решение №28/09.04.2014 г. на ВКС по т. д. №1948/2013 г., II т. о.); 3. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди” (твърди се противоречие с ППВС 4/1968 г.; решение №151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. №486/2012 г., II т. о.; решение №104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2998/2013 г., I т. о. и решение №88/09.07.2012 г. на ВКС по т. д. №1015/2011 г., II т. о.); 4. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите (твърди се противоречие с решение №124/11.11.2010 г. на ВКС по т. д. №708/2009 г., II т. о.; решение №88/17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №2974/2013 г., II т. о.; решение №177/27.10.2009 г. на ВКС по т. д. №14/2009 г., II т. о. и решение №1/05.02.2019 г. на ВКС по т. д. №1002/2017 г., I т. о.); 5. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?” (твърди се противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г.; решение №1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №299/2011 г., II т. о.; решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. №795/2008 г., II т. о.; решение №23/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. №1154/2013 г., II т. о.; решение №157/28.10.2014 г. на ВКС по т. д. №3040/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение №94/24.10.2012 г. по т. д. №916/2011 г. на ВКС, I т. о.; и решение №151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. №486/2012 г., II т. о.); 6. „Представлява ли размерът на средната (минималната) работна заплата в България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди - при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди) и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз. В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размер на средната М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз поради еднаквост на застрахователното покритие. Представлява ли размерът на средната (минималната) работната заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите и ако е такъв, може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснота на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем - критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?”; 7. „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди - при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната (минималната) брутна работна заплата. Прилагането на критерий „икономически условия” в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий от значение за правилно приложение на принципа на справедливост (по последните два материалноправни въпроси се твърди противоречие с ППВС №4/1968 г.; решение №1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №299/2011 г., II т. о.; решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение №23/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. №1154/2013 г., II т. о.; решение №157/28.10.2014 г. на ВКС по т. д. №3040/2014 г., II т. о.; решение №94/24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №916/2011 г., I т. о. и решение №151/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. №486/2012 г., II т. о.). Счита, че поставените правни въпроси, подробно конкретизирани, са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.