Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК:
Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Мотиви
В съдебната практика се поддържат следните становища:
Според едното становище, обективирано с решение №******г по гр. дело №******г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК по така поставения правен въпрос е прието, че Националният осигурителен институт (НОИ) като държавен орган, който по силата на чл. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност; че предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.