Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Трябва ли да има подробна разбивка на вноските в погасителния план за потребителски кредит, сключен при фиксиран лихвен процент ца целия срок на договора или е достатъчно да са посочени размерът на погасителните вноски, техния брой и датите на плащане, във връзка с тълкуване на нормата в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК?
Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Настоящият състав споделя напълно приетото в цитираната практика на ВКС въз основа на тълкуването на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 Закона за потребителския кредит, тъй като същото се основава на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква „з“ от Директивата е уредено, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата в насока, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените с ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г.?
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия (когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породят особена близост и привързаност, която е станала толкова силна, че смъртта на родственика е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка) и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Тоест, обезщетение се присъжда при доказани особено близки отношения с починалия, надхвърлящи нормалните отношения между брат и сестра, и действително претърпени от смъртта вреди. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления следва да се допусне по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Предвид на тези съображения се налага извод, че за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност между братя и сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Какви са критериите за кредитиране на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК?
Какви са правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата на формалната логика?
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции. Съдът е длъжен да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо, намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение.
Съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как следва да процедира съдът при релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, пар. 2 Директива 93/13? Може ли съдът да запази договора като неутрализира неравноправния характер на клаузите, отнасящи се до валутния риск, или следва да прогласи целия договор за нищожен?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Очевидно неправилно ли е постановеното съдебно решение по косвен контрол за законосъобразност на реституцията в пряко противоречие с чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430. ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК? Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следните отговори на поставените въпроси:
При удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е удостоверено изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Аргументирано е, че, ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, във вр. с чл. 47, ал. 1-5 ГПК – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Каква е процесуалната легитимация на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” /държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата/ да предяви иск за нищожност на договора – придобивното основание за правото на публична държавна собственост, от което право произтича предоставеното на ДПУСЯ право на управление?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Легитимирана страна е лицето, което твърди, че е носител на спорното материално право. Легитимирана страна е и лицето, което отрича наличието на материално право у другата страна в защита на свое материално право. В определени от закона случаи, едно лице може да предявява от свое име чужди права пред съд / чл. 26, ал. 2 ГПК/ – процесуална субституция. Процесуалният субституент е главна страна в процеса и притежава самостоятелно право на иск.
Язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири” /ДПУСЯ/ – чл. 139а, ал. 6 ЗВ. За язовир, безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/. При осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях – чл. 139д ЗВ. ДУПСЯ е юридическо лице по чл. 62, ал. 3 ТЗ, образувано на основание нова разпоредба /ДВ, бр.55/2018г./ на чл. 139а, ал. 1 ЗВ.
Възложеното със закон управление на язовира обуславя възможността предприятието на разполага с възможността да води искове за защита на правото на собственост на държавата. Предприятието, на което е предоставен язовира публична държавна собственост за управление, не получава правото на собственост. То не става негов носител, а упражнява това право от името на държавата, която е собственик. Съдебната практика приема, че публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата, който може да брани чрез иск това право и да претендира от свое име последиците, които законът свързва с неговото съществуване. Предоставеното право на управление, включващо в себе си правомощието да се владее и ползва имота, е иманентно свързано, произтича пряко от правото на собственост на държавата и обуславя легитимацията на субституента. Безпротиворечиво ВКС е приемал, че с предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, същите са легитимирани да предявяват и да отговарят по искове за собственост и други вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право на ползване върху вещи, чийто собственик е държавата. Процесуалният субституент може да защитава както своето право на ползване, така и собствеността на държавата /независимо дали публична или частна/. След като по силата на закона държавата предоставя за нуждите на определени субекти вещи – публична или частна държавна собственост, то е несъмнено правото им да упражняват и защитават правото на собственост, респ. като процесуални субституенти активно и пасивно да са страни по дела по искове за собственост, за неоснователно обогатяване и др., както и да правят всякакви възражения във връзка със защитата на правото на държавна собственост. Предоставеното имущество и право на управление върху язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата не дава основание на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /по-нататък наричано ДПУСЯ или предприятието/ да придобие качеството на негов процесуален субституент, доколкото съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, уреждащ института на процесуалната субституция, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предяви чужди права пред съд, и по така предявеният иск за нищожност на договора – придобивното основание за правото на публична държавна собственост, от което право произтича предоставеното на ДПУСЯ право на управление, ДПУСЯ не е процесуално легитимирано като субституент на държавата.
Предприятието не е процесуално легитимирано и като трето лице, което не е страна по договора, да иска прогласяване нищожността на договора.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №7/2020 от 13.01.2023г. по тълк. д.№7/2020г. на ОСГТК на ВКС макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия, които правят невъзможно упражняването на правото му /кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач-ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба; кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на първия кредитор/. Твърдението на третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора, в който случай е налице правен спор по отношение на нищожността. Нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава интереса от предявяването му.
Приема се, че искът за нищожност на договор от лице, което не е страна по него, е допустим, а легитимацията на ищеца е надлежна, когато той има правен интерес от прогласяване на нищожността. Правен интерес има, когато чрез прогласената нищожност ще бъде решен в пълна степен друг съществуващ правен спор между ищеца и ответниците/страните по договора/. Решението по установителният иск трябва да способства за признаване или удовлетворяване на субективно материално право на ищеца, което сключеният договор засяга. Съответно правен интерес няма, когато решението в установяването или отричането на нищожност на договора не би се отразило върху правната сфера на ищеца. Правният интерес, а с това – и надлежната процесуална легитимация, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, респ. пречка за допустимост на предявения иск. За нея съдът следи служебно. В случая, искът за прогласяване нищожността договора – придобивното основание за правото на публична държавна собственост, от което право произтича предоставеното на ДПУСЯ право на управление, не засяга правната сфера на ищеца, продаи което няма правен интерес от установяването. Атакуваната сделка не смущава правното положение на ищеца, тъй като не е изпълнено изискването сделката да засяга права, които ищецът има по отношение на една от страните по договора и да прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. Не обосновават наличие на правен интерес от прогласяване на нищожността на договора доводите, че решението по иска би внесло яснота за предприятието относно това дали язовирът му е предоставен за управление в неговата технологична цялост, за да може да осъществява управлението и стопанисването му.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилага чл. 52 ЗЗД: (1) за задължението на съда да съобрази указанията в т. 11 ППВС №4/1968г, да обсъди и анализира конкретни за случая обективно съществуващи обстоятелства; (2) при определяне справедливия размер на обезщетението да вземе предвид икономическата конюнктура в страната?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивната инстанция, като съд по съществото на спора следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, отчетени решаващо в указаната с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС насока по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики., изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания, без да е от значение кой дължи обезщетението
Обстоятелствата с обективни характеристики от значение за размера на обезщетението следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост, за да се обезщетяват равностойно аналогични случаи(реш. №187/2015г по гр. д №829/2015г ІІІ г. о) Преценката изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото и на обществено-икономическите условия. Критерият за справедливост изисква да се отчита стандарта на живот в страната с оглед момента на произшествието, ориентир за което са икономическите показатели, които съдът съобразява в насоките, разяснени в практиката на ВКС.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Налице ли е активна процесуалноправна легитимация за лизингополучателя да предяви като процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 134 ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при тотална щета на лизинговото имущество по чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ за изплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизингово имущество?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
За застраховащият лизингополучател по договор за финансов лизинг е налице правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предяви като процесуален субституент /под формата на процесуално застъпничество/ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 134 ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя при тотална щета на лизинговото имущество, предмет на договор за финансов лизинг с иск по чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ насочен против застрахователя и с искане за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена по повод на лизинговото имущество в полза на лизингодателя, когато основава исковата си претенция на твърдения, че има качеството на кредитор спрямо лизингодателя; че лизингодателят и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; неупражняването на правата на длъжника заплашва удовлетворяването на ищеца /процесуален субституент/, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; ищецът в качеството си на процесуален субституент претендира осъждане на ответника – застраховател не за себе си, а за носителя на притезанието.
Terms