Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 29 март 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали публичните вземания, предявени от НАП в производството по несъстоятелност, обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и тази разпоредба подлежи ли на стеснително тълкуване?

Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, тъй като тези кредитори не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?

за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като в мотивите на решението си не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Може ли преместваем обект да има характера на приращение към земята на основание чл. 92 ЗС?

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея. Установеното в тази разпоредба правило ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми и е трайно прикрепена към земята.

По отношение на преместваемите обекти разпоредбата на чл. 92 ЗС не намира приложение. Собственикът на терена по силата на приращението придобива право на собственост върху онези обекти, които са изградени върху неговия имот от трето лице без надлежно учредено право на строеж и са трайно прикрепени към терена. Преместваемите обекти по естеството си представляват движими вещи, които принадлежат на лицето, което ги е създало, респ. е придобило собствеността върху тях по силата на договор за изработка. Тези обекти се поставят върху терена и не представляват и подобрения, ако могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота. Това тълкуване е трайно възприето в правната теория и в съдебната практика. И според легалната дефиниция, съдържаща се в пар. 5, т. 80 ДР ЗУТ, „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Подобен обект не притежава характеристиките на недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС, а именно по естествен начин или от действието на човека да е прикрепен трайно към земята или към сградата.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

при преценка за дадена неправилна правна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти? (По иск за осъждане на ответницата да предаде на ищцата държането на предоставения й за ползване, чрез заем за послужване недвижим имот)

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че по този начин въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада по делото – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.

Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване; изпълнение на задължението на заемодателя – ищец да предостави на заемателя – ответник фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на заемодателя и неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово непарично вземане. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че е върнал държането на имота.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения? (По осъдителен иск за стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по договор за извършване на амбулаторни процедури и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки)

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При предявен осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ може ли обявяване на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи изявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост, и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право