Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 20 март 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

За онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове.

По иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът съобразява тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и взетите мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице. Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат и 2) да изясни дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, т. е. дали от нарушеното право по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ относно наказателните производства и другите решения, цитирани в него. За тях държавата дължи обезщетение, съгласно чл. 2б ЗОДОВ. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдението за „неразумен срок“, тези обстоятелства са извън предмета на доказване, а установената по-дълга продължителност на незаконното наказателно преследване е сред конкретно проявените обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо съдът поотделно да остойностява неимуществените вреди от всеки незаконен акт, но за да даде защита и на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД).

И при законно обвинение държавата дължи обезщетение за вредите от нарушеното право по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Компенсаторни мерки/национални средства за защита са административното производство по реда на глава III а ЗСВ, искът по чл. 2б ЗОДОВ и възможността наказателният съд да компенсира вредите от забавеното правосъдие с намаляване на наказанието на осъденото лице. Когато наказателният съд прилага третата мярка, е необходимо: 1) да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС; 2) да предостави обезщетение като намали присъдата по изричен и измерим начин и 3) да установи тази възможност като право на осъденото лице – т. 128 от решението на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби №48059/06 и №2708/06 и другите решения, цитирани в него. Следователно както ТР №1/27.11.2023 г. по тълк. д. №1/2022 г. ОСГК на ВКС, така и решенията на ЕСПЧ, на които е основано, не изискват във всеки случай на защита на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС съдът да придаде парично изражение на обезщетения от държавата противоправен резултат.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция?

Положително становище на СТЕ, съдът следва да изпълни процедурата по чл. 201 ЗУТ при делба на УПИ или на чл. 203 ЗУТ при делба на сграда като изиска становище от главният архитект на общината /района/ относно поделяемостта. При дадено и от главният архитект положително становище, съдът следва да даде възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, като им укаже и съдействие при неяснота на дадените от главният архитект указания и изисквания. За изготвяне на такъв проект следва да се даде достатъчно време на страните – подходящ и разумен срок. Представеният от някоя от тях или от всички проект /проекти/ се изпращат от съда за одобрение от главният архитект. При необходимост от допълнителни действия за одобряване на проекта, съдът съдейства на страните ако е необходимо. Индивидуалният административен акт, с който е одобрен проекта подлежи на контрол от делбения съд. Това са действие, които следва да извърши първата инстанция, която има задължението по изясняване на делото и събиране на относимите доказателства. Когато тези действия или част от тях не са извършени от първата инстанция, при заявено оплакване във въззивната инстанция относно неизяснен въпрос за поделяемостта на допуснатия до делба имот, за неспазване или неизчерпване на процедурата по чл. 203 ЗУТ, възивната инстанция е длъжна да поправи пропуските на първата инстанция, защото тя, макар да действа при условията на ограничен въззив, разглежда спора и се произнася по същество относно способа, по който следва да се извърши делбата, ако се обжалва пред нея решение на РС, постановено по втората фаза на делбеното производство. При започнала, но незавършила процедура по чл. 203 ЗУТ поради порочни действия на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да извърши необходимите действия, за да отстрани пропуските на РС, защото процедурата за разделяне на сграда е уредена с императивни правила, за прилагането на които тя следи служебно. Това следва и от задължението на въззивната инстанция, при обжалване на способа, по който е извършена делбата, да изследва служебно въпроса за поделяемостта на допуснатите до делба имот / имоти/ и да избере най-подходящия способ за извършване на делбата така, че по възможност да се спази изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложима и към обикновената съсобственост, съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК – публична продан е уреден като изключение, приложимо, „когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Изпълнението на процедурата по чл. 203 ЗУТ и наличието на предпоставките, предвидени в него – възможността за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатата до делба сграда, етаж или апартамент без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи е необходимо за изясняване на въпроса по кой способ от уредените в ГПК следва да се извърши делбата, а това е основния въпрос, който съдът следва да разреши във втората фаза от делбата.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу дружество, намиращо се в производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ?

След прекратяване на дейността на осн. пар. 4 ЗТРРЮЛНЦ, до изтичане на срока по пар. 5г, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ нерегистрираните дружества по този закон имат ограничена процесуална дееспособност. Относно обема ѝ са изброени действия, които включват само процеса на ликвидация. В практиката на ВКС, І т. о. е разгледан въпроса за правосубектността на дружествата в хипотезата на пар. 5г, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, когато за търговец по ал. 4 от същия текст, който се счита заличен по право при непредприети действия за регистрация в търговския регистър до 31.01.2017 г., е открито имущество. След заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, а процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко може да се приеме, че се възобновява дейността на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство – чл. 267 – 273, ал. 1 ТЗ. С вписване на възобновяване на производството по ликвидация по чл. 273, ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството. Заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ГПК не се възстановява парвосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество е приет за недопустим.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как следва да бъде изразена волята на застраховащия, за сключване на застраховката в полза на трето лице и как се кумулират предвидените в чл. 398 КЗ, ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ изисквания – уговорката да е изрична, но в полза на определяемо застраховано лице?

Понятията „застрахован“ и “застраховащ“ са относими към страните по застрахователния договор и тяхното посочване е част от задължителното съдържание на застрахователната полица – чл. 345, ал. 1, т. 1 КЗ. Изводът за сключване на застрахователния договор в полза на трето лице трябва да следва еднозначно от съдържанието на застрахователната полица или съответния, двустранно подписан от страните / допустимо и дистанционно / писмен акт. При това, когато третото лице е отнапред известно, какъвто е настоящия случай, то следва да е посочено с наименованието и адреса му. Определяемо е само това трето ползващо се лице, чието индивидуализиране към момента на сключването на застрахователния договор е невъзможно, освен чрез определени критерии или обстоятелства / „начин“ /. Но и този конкретен начин следва да бъде изрично посочен в застрахователната полица или в писмения, двустранно подписан, съгласно чл. 345, ал. 1 КЗ, акт, като кумулативно се съблюдава правилото на чл. 398, ал. 2 КЗ: когато в застрахователния договор не е изрично отбелязано, че договорът е сключен в полза на трето лице, счита се сключен в лична полза на застраховащия. Във всички случаи, доколкото попълването на въпросника предхожда и подготвя сключването на застрахователния договор, посочването от застраховащия на обстоятелства, навеждащи на съмнение относно намерение за сключването на застраховката в полза на трето лице, подлежат на изясняване от застрахователя преди сключването на застрахователната полица. Обективираното й съдържание е единствено преценимо при определяне страните по застрахователното правоотношение, в случай че противоречи на съдържанието на въпросника относно същите.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Какви са изискванията за надлежно упражняване на правото да се иска допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските?

Надлежното упражняване на правото да се иска допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските предполага, освен редовност на молбата по чл. 248 ГПК, искането да е направено в предвидения от закона срок, от легитимирана страна, по отношение на акт, който подлежи на допълване или изменение в частта за разноските /молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение по чл. 248 ГПК е недопустима/ и да е представен в предвидения в закона срок списък по чл. 80 ГПК от страната, искаща изменение на съдебния акт, в частта, с която в нейна полза са присъдени разноски /в останалите хипотези на изменение или при допълване на съдебния акт, представянето на списък по чл. 80 ГПК в предвидения в закона срок не е процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК/. Дали страната подала молба по чл. 248 ГПК своевременно е поискала или не, присъждане на разноски в производството, по което е издаден акта, чието допълване се иска, е въпрос по основателността, а не по допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, още повече, че в случая е видно, че с отговора на исковата молба, ответникът изрично е поискал от съда да осъди ищеца да заплати всички направени разноски по делото, вкл. адвокатски хонорари.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какви обстоятелства следва да съобрази съдът, респ. – по какви критерии следва да извърши преценката си при определяне степента и размера на приноса на увреденото лице за настъпването на причинените му от деликта вреди?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Съответно на закона ли е връчването на нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 50 ГПК на търговско дружество, чийто вписан в ТР законен представител е починал към датата на връчването?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какъв е редът за оспорване на констативен нот. акт, издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, разпределение на доказателствената тежест при това оспорване и за възраженията /обема на оспорване/, които ответниците по иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ могат да правят?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е съдебното решение, постановено по непредявен иск по иска, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. ЗЗД, във вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД“, с който е признато за установено, че договорът за аренда е нищожен поради противоречието му с чл. 38, ал. 1 ЗЗД и на осн. чл. 88 ЗКИР е отменено вписването му?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се тълкува и прилага редакция на чл. 216, ал. 1 ДОПК и конкретно – доколко, предвид последващото изменение на нормата – обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предходната ѝ редакция изключва от фактическия си състав установени – с изходящи от самите задължени субекти декларации – публични задължения?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран от ищеца, при изложени твърдения, че е собственик на първи етаж в къща, а ответниците, собственици на втория етаж в същата, възпрепятстват свободния му достъп /до неговото жилище и общите част/ през входната врата, и отправено искане към съда последните да бъдат осъдени да му възстановят владението върху входа на съсобствената им жилищна сграда чрез предаване на ключ от същата входна врата?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата му молба, като фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част съставляват основанието на иска, а петитумът – указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Според утвърдената съдебна практика, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответният материален закон.

С оглед същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и задълженията на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право. Въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон дори във въззивната жалба да няма оплакване за нарушаването му, като извърши самостоятелна проверка на правната квалификация и определи приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск, като не е обвързан от дадената от самия ищец такава. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на основанието и петитума на иска може и следва да се направи и по-късно, тъй като всяка съдебна инстанция следи служебно за редовността на исковата молба /в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В тези случаи поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й, но съдът следва отново да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат процесуални действия по посочване на относими доказателства – съобразно уточнените искове, като действията на въззивната инстанция са съобразно задължителните указания и разяснения в т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна и пред въззивната инстанция поради това, че изложените в нея и в последващите уточняващи молби обстоятелства, съставляващи основание на иска са неясно и непълно изложени, то предприетото от ищеца уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба, т. е. – когато обстоятелствата, съставляващи основанията на иска, както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани.

Terms

Българското прецедентно право