Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 18 март 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какво е значението на изявлението на наследодателя имотът да остане на един от наследниците по закон, ако имотът е притежаван в режим на СИО от наследодателя – важи ли това изявление и за преживелия наследодателя съпруг по отношение на неговата част от имота и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението?

Когато един имот принадлежи на двама съпрузи в режим на СИО, изявлението на единия от тях, че желае имотът да остане на едно от техните деца, не би могло да има за последица предаване на владението върху целия имот, нито на предаване владението върху идеална част от този имот, тъй като имотът се съпритежава в неделима съсобственост. Изявлението на единия от съпрузите не обвързва другия съпруг. В подобна хипотеза, за да се приеме, че е налице предаване на владението, е необходимо както изявление и на двамата съпрузи, които притежават имота в режим на СИО.

Изявлението само на един от съсобствениците в хипотеза, при която имотът се съпритежава в неделима съсобственост, че съсобственият имот следва да остане на един от техните низходящи поради това, че са дарили другия си низходящ със сума пари за закупуване на жилище, не може да бъде приравнена на предаване на владение. Предаване на владението в подобна хипотеза може да се осъществи само при наличието на изявление в този смисъл изходящо и от двамата съсобственици (съпрузи). Изявлението на единия родител, че желае имотът да остане на едно от децата, не може да ангажира волята и на другия родител за притежаваната от последния идеална част от имота, придобит в режим на СИО. Разпореждането с притежаван в режим на СИО недвижим имот трябва да се извърши съвместно от двамата съпрузи, както и предаването на владението, което има за последица придобиване на правото на собственост, ако бъде упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, която част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, да доведе до придобиване по давност на собствеността върху тази реална част?

При действието на ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е предвидено изключение от това правило, но то се отнася само до случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т. е. при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), но не и при “фактическо присъединяване. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти. Или, на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. След отмяната на ЗТСУ, ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (пар.5, ал. 1 ПЗР ЗКИР), освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността. По силата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие и с влизането му в сила се променят пространствените предели на правото на собственост. Когато от един имот се образуват два или повече парцела /УПИ/, регулацията се счита приложена от влизане в сила на регулационния план, тъй като в подобна хипотеза няма придаване на части от съседни имоти, съответно не се заплаща обезщетение за такива части.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Има ли право банка – кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение)?

Банката – кредитор няма право след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.).

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как се прилага задължението на съда да се произнесе при наличие на всички доказателства и книжа, съдържащи се по делото? (По иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ)

Съдът е длъжен да се произнесе по спора при наличие на всички книжа, съдържащи се по делото, за което следи служебно, като при липса на книжа трябва да бъде проведено производство по възстановяването им по реда на чл. 94 ПАС преди произнасянето на съда по спора.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Приложима ли е разпоредбата на чл. 249 ГПК в дело за делба, когато решението, с което делбата е извършена чрез разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК е било обжалвано само в частта, касаеща размера на сумите, дължими за уравнение на дяловете?

За да е приложима разпоредбата на чл. 249 ГПК по отношение на решението по извършване на делбата, в случай като настоящия, в който делбата е извършена на осн. чл. 353 ГПК чрез разпределение, решението трябва да е било обжалвано изцяло – както по отношение на способа за извършване, така и по отношение на сумите, дължими за уравнение на дяловете.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, да се върне исковата молба и да се прекрати производството по делото, когато дадените с разпореждане от съда указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са отстранени лично от ищеца?

За да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания. В случай, че на ищеца е назначен адвокат по реда на ЗПП, на него следва да се връчи препис от разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, от който момент за ищеца започва да тече срокът за отстраняването им. В хипотезата на назначен на страната служебен адвокат не е изключена възможността страната сама да извърши дължимите действия, като поправи исковата молба, като в този случай действията й следва да бъдат зачетени от съда.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Налице ли са предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, ако родителят трайно не осъществява контакт с детето си и не му е плащал издръжка в първите години след раждането му, а е започнал да я плаща, след като е бил осъден за това?

Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг. Недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, а не, че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД при незаконно повдигнато обвинение?
Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за предмета на спора?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли съдът да спазва едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК при отлагане на делото в открито съдебно заседание и съставлява ли процесуално нарушение обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, проведено при неспазване на този срок?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си. Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото. Поради това, решаването на делото в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните.

Целта на установения в нея едноседмичен срок е да се осигури достатъчно време на страните в исковото производство за подготовка за откритото съдебно заседание и за гарантиране по този начин на правото им на участие и на защита в производството по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кои са тези важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правомерни правни последици за осиновителя или за осиновения, респ. – такива, които са свързани с неговия (на осиновения) гражданскоправен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Наред с това е прието, че ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, както и че това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При предявен иск по чл. 109 ЗС обвързан ли е съдът от заявените от ищеца конкретни искания за действия/бездействия, чрез които, според него, ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното упражняване на правото на собственост върху вещта?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия/бездействия. За установяване на какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответникът по правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор, дали се иска бъдещо бездействие или бъдещо съдействие от ответника и т. н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС.

Процедирайки по посочения начин, съдът не би допуснал нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като решението ще съдържа произнасяне по претенцията за предприемане на поведението и постигане на състоянието, необходимо за преустановяване преченето и смущаването на упражняването от ищеца на правото на собственост или правото на ползване върху вещта. Това не би довело и до нарушаване на принципа на равенство на страните, нито би затруднило защитата на ответника, тъй като не би могло да повлияе негативно на възможността на страните да защитят правата си – да се запознаят със заключението на вещото лице, установяващо конкретните действия или бездействия, които биха отстранили пречките за упражняване на правото на собственост или вещното право на ползване на ищеца, да направят съответните възражения и доказателствени искания, да изложат и аргументират тезите си, касаещи необходимостта и съизмеримостта на посочените от експерта конкретни действия или бездействия, за които ответникът следва да бъде осъден, както и за основателността на претенцията.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли при спор за упражняване на родителски права съдът да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК или може да игнорира някои от тях и следва ли съдът да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства? Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, както и твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При спор за упражняване на родителски права, съдът е дължен да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като част от критериите, от които се ръководи, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС №1/1974 г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някой от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в него обстоятелства са минимумът, които трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на един от двамата родители. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Тези обстоятелства са: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възрастта; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

Съдът е длъжен да прецени всяко допустимо и относимо доказателствено средство поотделно и в съвкупност помежду им, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти и ясно и точно изложи съображения по своите фактически заключения. Ако не го стори, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, той нарушава принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.

Terms

Българското прецедентно право