Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност? (По искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на роднини от смърт вследствие на трудова злополука)
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Спрямо кого следва да се извърши преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл 135, ал. 1 ЗЗД на страните по атакуваната сделка – по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, или спрямо кредиторите на несъстоятелността?
Преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на страните по атакуваната възмездна сделка се извършва спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Кой е началния момент, от който се дължи лихвата за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя?
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, респ. Гаранционен фонд?
За определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Има ли право на разноски за адвокатско възнаграждение ответникът по изцяло отхвърлен иск по чл. 2в ЗОДОВ, когато исковата молба е подадена преди влизането в сила на изменението на чл. 10 ЗОДОВ с добавяне на новата ал. 4, приета съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
Даденото с новата ал. 4 на чл. 10 ЗОДОВ законодателно разрешение следва да се приложи и за заварените дела с оглед вече изразената воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време, като след влизането в сила на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на пар.1 ПЗР ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.
Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и в случаите, когато исковата молба е подадена преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ. Аналогично е разрешението, когато страната е била защитавана в производството от адвокат.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Задължително условие за допустимост на иск за обезщетение при ограничена имуществена отговорност ли е да се изпълни процедурата по чл. 210 КТ?
Работодателят разполага с право на иск за обезщетение за вреди, причинени от работник по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения при определени условия. При прекратено трудово правоотношение работодателят би могъл да ангажира пълната имуществена отговорност на работника или служителя, от което следва че по аргумент за по-силното основание след като може да бъде търсена „по-голямата” пълна отговорност, може и „по-малката” ограничената. Ето защо издаването на заповед по чл. 210 КТ не е положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото на иск за търсене на ограничената имуществена отговорност на работника, в случаите при които трудовото правоотношение е прекратено и причинените вреди са установени от работодателя след това. Според изричната разпоредба на чл. 210, ал. 5 ГПК в случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от размера на вземането. Използването на заповедното производство е право на работодателя – след като той може да поиска издаването на заповед за изпълнение, следователно може да предяви и иск на общо основание, за да се снабди с осъдително решение.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какъв е предметът на искова претенция да бъде признато за установено, че ищецът не дължи парична сума, претендирана извънсъдебно и/или съдебно от ответника – установяването със сила на пресъдено нещо на несъществуването на право на ответника върху спорното между страните вземане, и на липса на валидно правоотношение за плащане на спорната сума пари, или установяване на самите правопораждащи и правопогасяващи факти, на които се основава претенцията, от които произтича твърдяното несъществуване?
Допустим ли е и при какви условия иск за установяване на недължимостта на вземане и на несъществуването на облигационно правоотношение, касаещо това вземане?
Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, като при отрицателен установителен иск, за разлика от останалите искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег.
Отрицателен установителен иск винаги може да бъде предявен, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
При извършване на преценка дали физическо лице- кредитополучател по договор за банков кредит има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП, следва ли съдът да съобрази обстоятелствата, свързани със стопанското предназначение на недвижимия имот, за покупката на който се отпуска кредитът и функционалната връзка на това лице с притежавано/контролирано от него търговско дружество, включително обстоятелството, че част от получената като кредит сума е била преведена от кредитополучателя на търговско дружество, в което същият е съдружник и управител?
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено в следствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Налице ли е очевидна фактическа грешка във въззивното решение, когато диспозитива му не отразява настъпило пред него универсално правоприемство на ответната страна, посочено в мотивите, в хипотеза на пълно потвърждаване на първоинстанционно положително решение, постановено по предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
При недоказване на иска само по размер, следва ли съдът да укаже на страната, че не сочи доказателства за размера на претенцията си, когато доказателствата, приети от първоинстанционния съд, са изключени от доказателствения материал едва с въззивното решение, без на страната да е предоставена възможност да представи допустими доказателства за размера на претенцията си?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. В тази хипотеза, съгласно правилото на чл. 162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако това е невъзможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава – да назначи експертиза.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на правния спор, да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражение и доводи на страните? (По иск против “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД за сума, представляваща получена без основание сума във връзка с призната за нищожна клауза от общите условия към договор за банков ипотечен кредит)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Очевидно неправилно ли е съдебното решение, предвид мотивите на апелативния съд при обосноваване кредитираните от него доказателства? (По искове, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „МУЛТИ ФЕЙС“ ЕООД /н./ на договор за покупко-продажба на недвижим имот)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Правилно въззивният съд е приел, че действителното състояние на сградата към момента на продажбата е от значение за определяне на нейната пазарна цена към този момент, с оглед преценката, дали е налице и ако е, значителна ли е неравностойността на престациите по процесния договор за продажба, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Същевременно при определяне на състоянието на сградата към релевантния момент на продажбата, съдът не е взел предвид представеното по делото копие от акт обр. 15, заверено ДНСК, от което е видно, че актът е подписан от ответниците- купувачи, като възложители, и „МУЛТИ ФЕЙС“ ЕООД /н/, като строител. Със същия е приет строежът, като изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ. От част „отопление и вентилация“ на акта е видно, че сградата се състои от три триетажни сгради, чийто външни стени са с топлоизолация, а покривът е бетонова плоча с топлоизолация, паро и хидроизолация. Предвид факта, че ответниците – купувачи по процесната сделка са подписали акта, настоящият състав на ВКС не кредитира показанията на свидетелите им, че сградата е била на ламаринен покрив и се е нуждаела от извършване на довършителни работи, описани в акт обр.15, като не може да бъде направен извод за антидатиране на документа. От друга страна, неоснователен е доводът на касатора, че липсва основание за допускане нови експертизи във въззивната инстанция, тъй като тези, приети в първата инстанция, не са съобразили състоянието на обекта, отразено в акт обр.15, приет преди процесната продан.
С оглед на горното, доколкото съобразяването на състоянието на сградата, така както е описано в акт 15, е направено само в двете тройни експертизи, приети от въззивната инстанция, останалите експертизи, вкл. кредитираната от апелативния съд единична експертиза на в. л. Д., не следва да бъдат взети предвид при определяне на цената на имота към момента на продажбата. Вещото лице Д. е участвала и в първата тройна експертиза във въззивната инстанция, която е подписала с особено мнение. Независимо от това и трите вещи лица по тази експертиза сочат, че има разлика при оценката на сграда на груб строеж и на сграда, след приемане на акт обр. 15, като включително в. л. Д. в особеното си мнение приема, че наличието на надлежно изготвен и подписан от всички участници в строителството акт обр. 15 се отразява съществено при изготвяне на оценката на строежа, тъй като с акт обр. 15 се установява годността на строежа за приемане и степента на комплектоване на изискуемата техническа документация.
Доколкото в случая се касае за договор за продажба, съдът намира за правилен извода на вещите лица (формиращи мнозинството на първата тройна експертиза), че тегловното съотношение на двата метода на оценка следва да бъде – 80% за сравнителния и 20% за вещния метод.
Дори да се приеме най – ниска стойност, определена по вещния метод, дадена при съобразяване на акт обр. 15, а именно тази в особеното мнение на в. л. Д. – 177 565 лева, среднопретеглената пазарна стойност на имота възлиза на общо 383 561 лева (435 060,60 лева х 80% + 177 565 лева х 20%) или 1475,23 лева/кв. м., от която договорената продажна цена по процесната сделка от 180 000 лева (при данъчна оценка от 176 000 лева) е по-малка с 53 %, която разлика е съществена и обуславя извод, че престацията на дружеството в несъстоятелност надхвърля значително продажната цена по сделката. С оглед на това, настоящият състав на ВКС приема, че е налице и спорният елемент от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, че “даденото“ от длъжника надхвърля значително „полученото“ по договора.
Предвид изложеното и доколкото за останалите елементи от фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не се спори, че са осъществени, пасивно съединените отменителни искове с посоченото правно основание се явяват основателни, както и обусловеният от тях иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 648 ТЗ за предаване на владението на имот, което се осъществява от ответниците – физически лица.
Terms