Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 8 март 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Допустим ли е предмета на искова защита – връщане на дружествени дялове, с оглед целта на всеки осъдителен иск, да се постигне принудително изпълнение по реда на изпълнителния процес, така както е регламентиран в ГПК, т. е. възможно ли е принудително реално предаване на дружествени дялове?

При предявяване на установителен иск, ищецът винаги трябва да има правен интерес, който следва да е налице както към момента на предявяване на иска, така и до приключване на процеса между страните. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, която следва да е както към момента предявяване на иска, така и да съществува като предпоставка за разрешаване на спора между страните по същество. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ищецът не може да постигне целения правен резултат с предявяване на установителния иск, то същият е недопустим.

Дори когато е налице оспорване на договор, по който ищецът е бил страна, отново следва да се прецени правния интерес от установяване нищожността на договора, с оглед предмета му, прехвърляне на дружествени дялове. Правният интерес за ищеца ще е налице тогава когато може да се прецени, че с търсената искова защита, ищецът ще може да защити едно свое право, за което се твърди, че е накърнено или застрашено.

С оглед на предявените при условията на евентуалност искове за установяване нищожност на посочения договор, с предмет прехвърляне на дружествени дялове, следва да се вземе предвид, че от значение е целта, към която е насочен, промяна в притежателя на дял от дружеството, като целта е приобритателят да бъде приет като съдружник в дружеството с ограничена отговорност. Договорът за продажба на дружествени дялове, на основание чл. 129, ал. 2 ТЗ, е двустранен и консенсуален. По силата на този договор, както и по решение на Общото събрание на съдружниците, възниква ново обстоятелство, подлежащо на вписване, както бе посочено, на основание чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. От значение е, че е налице сложен фактически състав, включващ договор за прехвърляне на дружествени дялове, решение на Общото събрание на съдружниците за приемане на нов съдружник, легитимиран от посоченото прехвърляне и вписване на обстоятелство в търговския регистър, на основание чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Съгласно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е налице механизъм за защита срещу нищожно, недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство. С оглед действието на вписването в търговския регистър, е необходимо да се установи вписване на несъществуващо обстоятелство, каквото би било вписването, на основание нищожен договор. Когато се твърди липса на валидно възникнало обстоятелство, подлежащо и вписано в търговския регистър, поради наличие на основания за нищожност на договор, не е налице правен интерес само от установяване на нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Наред с иска за прогласяване на нищожност, на сочените основания, е необходимо да се заведе иск за установяване порочността на вписването, несъществуване на вписаното обстоятелство, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съответно след уважаването на исковете, ще се извърши заличаване на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Липсва правен интерес само от завеждане на искове, при условията на евентуално съединяване на основания за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове. Способът чрез съединяването на исковете за установяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, с иск правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, респ. само иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с позоваване на нищожност на договор, е по-ефективен способ за защита. Не би могло да се реализира защита посредством заличаване на вписването на обстоятелството по прехвърляне на дружествени дялове, без установяване несъществуване на вписано обстоятелство, поради липсата на това обстоятелство, нищожност на основанието, което е посочено пред търговския регистър. Поради това не може да се приеме, че съществува право на самостоятелни искове за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, без осъществяване на защита чрез иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебно решение относно прогласяване нищожност на прехвърлянето на дружествени дялове, няма да е основание за заличаване на вписаното обстоятелство. Предвиденият ред в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е правно средство за защита срещу вписани обстоятелства, но не може да се осъществява чрез него заместване или възстановяване на вписано обстоятелство. Следва да се сподели тълкуването на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ в практиката на ВКС, съгласно което вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в ТР се извършва въз основа на акт на съда. Само с постановяването на решение по искове на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, конкретно иск за установяване несъществуващо обстоятелство, би се реализирала защитата на правата на ищеца – съдружник чрез заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Това обуславя извод, че липсва правен интерес за Г. А. да предяви само иск за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, без съединяването на исковете за нищожност с искове за установяване несъществуване на вписано обстоятелство.

С оглед прехвърлените дялове от Г. А. на „НЦДР“ ООД от капитала на „Екип 7 09“ ООД, заличаването му като съдружник и вписването на това обстоятелство в Търговски регистър, съответно вписваното обстоятелство относно приемането на „НЦДР“ ООД като съдружник, както и заличаване на вписаното обстоятелство, че Г. А. е бил съдружник, лишават от ефективно правно действие само прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Оповестителният ефект на вписването продължава до заличаване на вписването чрез предвидения в закона способ, чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ след постановяване на решение за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Следователно, по-ефективната защита на правния интерес на ищеца ще е чрез прогласяване установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и вписване на това решение, на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Само исковете за прогласяване нищожност на договорите за прехвърляне на дружествените дялове, предвид особения предмет на договора, чиято цел е насочена към придобиване на част от капитала на дружеството, и които са факт, елемент от сложния фактически състав за придобиване на членство в търговско дружество, не може да доведе до ефективност на защита на ищеца. Поради това липсва правен интерес от предявените искове.

По отношение на предявените искове, при условията на обективно евентуално съединение, относно нищожността на договора, както са посочени по-горе, следва да се посочи, че отсъства правен интерес по отношение на предявяване на така посочените искове, освен срещу дружеството „Екип 7 09“ ЕООД и приобритателя на дружествените дялове, на основание сключения договор съгласно чл. 129 ТЗ, по договора „НЦДР“ ЕООД, срещу ответниците „Инвестбанк“ АД и „Инвестмънт пропъртис“ ООД. Тези дружества не са засегнати от прехвърлянето на дяловете, респ. не би се отразило в тяхната правна сфера едно решение за прогласяване нищожност на договорите, при така посочените основания на исковете. Обстоятелството, че са прехвърлени впоследствие имоти, принадлежащи на „Екип 7 09“ ООД, след сключване на договорите за прехвърляне на дружествени дялове и след вписване на промяна в обстоятелствата относно съдружниците в „Екип 7 09“ ООД в търговския регистър, не може да повлияе върху твърдяното спорно правоотношение – валидността на сделката с дружествени дялове. С посочените сделки за прехвърляне на недвижими имоти се засяга имущество на дружеството „Екип 7-09“ ООД.

По всички изложени съображения следва да се приеме, че не са били налице предпоставки за произнасяне на съда по съществото на предявените искове, поради липсата на правен интерес от търсената Г. А. защита.

С оглед предявения и разгледан иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и предвид решението на въззивния съд, с което е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд, включително по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, следва да се приеме, че този иск също е недопустим. Не съществува правна възможност за реституция на даденото по договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на основание чл. 129, ал. 2 ТЗ. Този извод следва от действието на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 3 ТЗ. Целта на осъдителните искове е да се получи удовлетворение на търсеното притезателно право. Дружествените дялове удостоверяват участието на съдружника в капитала на дружеството и удостоверяват съвкупността от права и задължения на съдружника като член на дружеството. Дружественият дял удостоверява цялостното членствено правоотношение, като съвкупност от имуществени и неимуществени права, то представлява дял от капитала дружеството. Дружествените дялове нямат веществена форма. За създадените дялове, не се издават ценни книги. Прехвърлянето на дяловете се извършва със сключването на договор в изискуемата от чл. 129, ал. 2 ТЗ форма. По този начин се сменя субектът, притежаващ дяловете. При наличие на пороци при сключване на договора, може да липсва промяна в субекта на притежателя на дела. Съответно при прехвърляне на дяловете и приемането на приобритателя като съдружник, при наличие на основания за нищожност, ще е налице несъществуващо обстоятелство. Поемането на дружествените дялове от купувача и приемането му като съдружник, отразяването на тези обстоятелства в търговския регистър, обвързват и дружеството. Реституция на дружествени дялове не може да настъпи, тъй като реализирането на притежаването на дружествени дялове се осъществява само след решение на Общото събрание за приемане на притежателя на дяловете за съдружник от Общото събрание на дружеството. Не съществува правен ред, съгласно който да подлежат на връщане дружествени дялове. Такова съдебно решение за осъждане за предаване на дружествени дялове поради начална липса на основание, е недопустимо, тъй като не съществува изпълнителен способ, по който може да се реализира такова съдебно решение. Липсва притезателно право за предаването на дружествени дялове от един субект на друг, с оглед посоченото по-горе относно същността на дружествените дялове и обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър относно промяна в субектите, притежаващи част от капитала на дружеството. Изпълнението върху дружествените дялове, на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, се извършва чрез изпълнение върху дружествения дял, принудително изпълнение върху вземането на съдружника за равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника в дружеството, но не се извършва чрез предаване на дружествените дялове.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се прилагат критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок?

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди (имуществени и неимуществени), причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла, разяснен по т. II от ППВС №4/1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия.

Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени претърпените вреди, при определяне размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед конкретния спор по чл. 2б ЗОДОВ. В някои случаи неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди (настъпването им се презюмира, но оборимо). Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Следва ли страна по договор да носи отговорност по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ако вредата за насрещната страна /увредения/ произтича/е опосредена от негово действие, както и към кой момент следва да се извърши преценката за предвидимост на вредата?

При виновно неизпълнение на договорните си задължения длъжникът носи отговорност да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказа недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди.

По въпросите кои вреди са преки и непосредствени, както и кои са предвидими по смисъла на чл. 82 ЗЗД и към кой момент се извършва тази преценка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. ВКС приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени. Прието е, че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай с оглед конкретните факти и обстоятелства, като преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключване на договора.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Приложима ли е тригодишната погасителна давнос по отношение на вземанията за възнаградителна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение. Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл. 430, ал. 2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Доколкото такава лихва е по естеството си възнаграждение за ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя като възнаградителна. В хипотеза, в която е било прието, че даден кредит е станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от ответника, то до същия момент кредитополучателят ще дължи както остатъчната част от главницата, така и от уговорената с банката възнаградителна лихва. Съгласно чл. 111, б. в, предл. второ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Но също „и за други периодични плащания”. Следователно вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение. Ноторно е, че специфична особеност на револвиращия кредит е отпускането на сумата на траншове, а погасяването се извършва на части, периодично. Ето защо, при своевременно направено защитно възражение за изтекла специална погасителна давност, спрямо възнаградителната лихва не намира приложимост общата петгодишна погасителна давност.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Как се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС?

Според решение С-438/2022 г. на СЕС, чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба. В тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При липса на оплаквания и доводи във въззивната жалба за поддържане на доказателствено искане, направено с исковата молба и оставено без уважение от първоинстанционния съд, преклудира ли се възможността на ищеца да поддържа това свое доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК с отговора на насрещната въззивна жалба на ответника?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право