Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 7 март 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Oбвързан ли е съдът от оплакванията, сторени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и следва ли съдът да се произнася по ненаправено възражение във въззивна жалба?

При проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие деца.

Извън тези случаи въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба и спрямо тях преценява правилността на атакуваното първоинстанционно решение – чл. 269 ГПК. Във връзка с правилността на постановеното решение възивният съд е обвързан от оплакванията във въззивната жалба и следва да съобрази становището на ответната страна по тях (например ако някои от тях се признават за основателни), като произнасянето извън тези оплаквания представлява нарушение на процесуални закон и обосновава неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е съдът да осъди ответника по иск с правно основание чл. 109 ЗС да извърши определени фактически действия, които са обусловени от предварителното провеждане на административна процедура, в която да се прецени тяхното съответствие с действащите строителни правила и норми, каквато не е била извършена?

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Негов предмет може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение.

Ако съдът приеме, че предявеният негаторен иск е основателен, той ще осъди ответника да се въздържа занапред от извършване на определени действия, с които се накърнява ищцовото право на собственост. Ако въздействията или посегателствата, извършени неоснователно върху чужд имот, са довели до установяване на ново състояние в него, адекватна защита на собствеността може да се постигне само чрез предявяване на негаторен иск за осъждане на ответника да отстрани и премахне състоянието, създадено в резултат от извършени по-рано нарушения на ищцовото право на собственост. И в двете хипотези се касае за фактически, а не за правни действия.

Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на собственика.

Възможно е за допустимостта на преустройството да е необходимо предварителното становище на държавен орган или общинската администрация, които да преценят дали то е съобразено с действащите строителни правила и норми, въз основа на което впоследствие да се изготви технически проект. В тази хипотеза съдът не може да постанови решение, с което да осъди ответника да извърши действията само въз основа на експертно заключение по допусната в хода на исковото производство СТЕ, а следва да изиска такова становище. По аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 1 Закона за устройство на територията, която задължава съда преди да даде указания на страните да изготвят проект за разделяне на урегулирания поземлен имот, да изиска становище от общинската /районната/ администрация относно неговата поделяемост. При отрицателно становище на администрацията следва да бъде постановено цялостно премахване на постройката или съоръжението.

Изработването и одобряването на проекта не следва да се извърши в рамките на исковото производство, а след приключването на делото, тъй като е въпрос на изпълнение на влязлото в законна сила решение/касае се за заместимо действие, което може да бъде извършено както от ответника, така и от ищеца, който е оправомощен от съдебния изпълнител по реда на чл. 526, ал. 1 ГПК/.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Представлява ли и има ли правно значение на “противопоставяне на наемодателя“ постигнатата в по-ранен момент – при сключването на договора за наем, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма?

Постигнатата в по-ранен момент – при сключване на договора за наем, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма, представлява и има правно значение на противопоставяне на наемателя.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Явно необоснован ли е извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск?

Безспорна е съдебната практика, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, като поначало правен интерес имат носителите на материални права, засегнати от правния спор. По изключение установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да предяви и лице, което не е субект на правоотношението, предмет на иска, но е носител на права, които зависят от спорното правоотношение, като ищецът винаги трябва да има правен интерес – пряк, а може и косвен. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, докато материалната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на правното задължение. Липсата на надлежна процесуална легитимация е процесуална пречка, водеща до недопустимост на производството. Освен при ненадлежни твърдения, липсата на процесуална легитимация може да следва и от влязъл в сила съдебен акт, който я отрича.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Представлява ли неоснователно действие поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до общи части /тавански помещения/ ако преградата е била поставена с цел защита правото на собственост върху индивидуални обекти и какъв е балансът между правото да се ползват общите части и правото на собственика да защити правото си на собственост върху своя имот?

Поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до тавански помещения, не е неоснователно действие, ако е била поставена с цел защита правото на собственост на ответниците върху индивидуален обект. Доколкото на етажните собственици следва да се гарантира както правото им да ползват общите части, така и правото им да защитят собствеността върху индивидуалните си обекти, препятстващото действие, според конкретната преценка, може да бъде преустановено чрез предаване на ключ за вратата, преграждаща достъпа, а не чрез нейното демонтиране.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е съдът в производството по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период, в който се твърди да са изменени обстоятелствата, обусловили предходно постановените мерки за упражняване на родителските права и как се преценява дали исканата промяна обслужва най-добрия интерес на детето?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място, да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. От значение е дали в този период са изменени обстоятелствата от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето. Новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. , а други – да произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат последните изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Изменението цели защита на висшата цел – благополучието на детето. Преценката за най-добрия интерес на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 Конвенцията и пар. 1 ДР ЗЗДт.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно решаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които ги обуславят. Обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията. Когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо, че за всяка личност начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници. Следователно – справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност? По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. Следователно, с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага само изпълнителният директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За това законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо освен служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т. 3 ДР КТ, също и потестативното право на управляващия предприятието да бъде упражнено в 9 -месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Законът не поставя други изисквания, нито въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати трудовия договор при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Няма обща трудовоправна, нито специална норма, която да предвижда изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е в зависимост от настъпване на определено условие, напр. до провеждане на конкурс за нов управител. Договорът за управление е винаги срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление, сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки- сключен договор за управление с управителя; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т. 3 ДР КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление.

Трайно в практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че приема, че съгласно пар. 1, т. 3 ДР КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ, „Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници включва и други лица, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. Въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените му трудови функции, като основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Преценката дали длъжността е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ, когато се отнася до други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, е свързана с анализ на задълженията на уволнения по длъжностната му характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Преценката е винаги конкретна, като анализът на задълженията следва да е съобразен с възложените трудови функции на заеманата към уволнението конкретна длъжност.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се прилага принципът за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт, на други лица – извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г.?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В т. 1 ТР №1/2016/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

От така дадените задължителни разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., се присъжда само по изключение, както и че предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението; и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Разяснено е още, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина или дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

Присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР №1/2016/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кои са онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно раздел ІІ-ри от Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия акт, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т. 11 Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по тълк. д. №3/2004 г. ОСГК на ВКС се прие, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на обвиняемия, за да установи доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В т. 13 Тълкувателното решение се прие, че обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва и обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка „задържане под стража, а в тези случаи обезщетението се определя глобално, също с оглед особеностите на конкретния случай.

В т. 3 Тълкувателното решение се прие, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид доказателствата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е винаги налице в случаите, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението. В решение №237/07.07.2011 г. по гр. д. №1258/2010 г., III-то ГО на ВКС и в решение №135/23.06.2016 г. по гр. д. №158/2016 г. също е прието, че съобразно т. 3 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. д. №3/2004 г. ОСГК на ВКС трябва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. В разгледания в първото решение случай обезщетението е намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като са взети предвид действия на ищеца, обусловили отлагане на делото и удължаване на съдебната му фаза, както и изменение на по-лека мярка за неотклонение в „задържане под стража. В разгледания случай във второто решение обезщетението е намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като са взети пред вид действия на ищеца, поради които е заменена взета по-лека мярка за неотклонение в „задържане под стража – пострадалият е променил местоживеенето си, без да уведоми правозащитния орган (чл. 66, ал. 1 НПК). Също така е прието, че за да възникне задължението на съда да се произнесе по чл. 5 ЗОДОВ е достатъчно в отговора на исковата молба ответникът да въведе твърдения, че увреждащият резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на ищеца, без необходимост да квалифицира това си възражение.

Terms

Тъмен/светъл фон