Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?
Редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано, е чрез отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя и посочения в удостоверението наследник, който следва да се предяви срещу общината, издала оспореното удостоверение и лицето, неправилно фигуриращо в него като наследник.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В ППВС 4/23.12.1968 година, както и в трайната практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че залегналото в чл. 52 ЗЗД понятие “справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да бъде справедливо възмезден пострадалият от деликта за претърпените от него неимуществени вреди, трябва да се съобразят специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилага задължението на въззивния съд да обсъди наведените от страните основания за обжалване на първоинстанционното решение?
По силата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определя от страните, което става, чрез изложените от тях твърдения относно фактите и обстоятелствата, на които основават правата си, направените във връзка с тях доводи и възражения, а също така и искания. Съдът е задължен да се произнесе по спора, с който е сезиран, в рамките на очертания от страните предмет на делото, като по силата на чл. 12 ГПК е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Вследствие на това обсъждане съдебният състав приеме кои от твърдените от страните факти и обстоятелства да доказани и кои не. Изводите на съда в тази насока и начинът, по който е достигнато до тях се отразяват в мотивите, които по силата на чл. 236, ал. 2 ГПК се прилагат към решението и които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От това следва, че мотивите към съдебното решение не следва да съдържат декларативно изявление на съда, какво приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната, но и да посочва начина, по който е достигнато до този извод. При въззивното обжалване предметът на спора се определя по правилото на чл. 269 ГПК, като въззивният съдът следи служебно за валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимостта му в обжалваната му част. По отношение на правилността на решението той е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и трябва да се произнесе с оглед на тях. Затова съдът е длъжен да обсъди всички направени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, без да игнорира някой от тях, като в мотивите към решението си посочи не само извода си дали съответния довод е основателен или не, а и начина, по който е достигнал до този извод. Неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение, тъй като страните не могат да узнаят защо съдът е приел дадено становище, а освен това се създават пречки за осъществяване на инстанционния контрол на постановеното решение.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилага задължението на съда да окаже необходимото съдействие на страната и да й даде ясни и точни указания, включително и относно редовността на връчване на книжата?
При констатирани нередовности на исковата молба съдът е длъжен да даде на страната ясни и точни указания, в какво точно се състоят нередовностите, в какъв срок и как следа да бъдат отстранени същите. При това следва да бъде правено разграничение дали се касае до нередовност на исковата молба поради несъответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК или до допусната в нея очевидна фактическа грешка. По отношение на последната не съществува срок за отстраняването й, поради което тя може да бъде поправена по всяко време на производството. Затова в гранични ситуации, при които не може да бъде направен точен извод дали се касае за допусната очевидна фактическа грешка или за нередовност в исковата молба съдът трябва да предприеме действия за установяване на действителното положение, като същевременно даде на страната точни и ясни указания да уточни дали е налице грешка или нередовност на исковата молба.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилага критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД – дали са съобразени в достатъчна степен както броят, така и значителната тежест на претърпените физически травми, продължителността и тежестта на протичане на възстановителния процес и как той и произшествието са се отразили на психологическото състояние на пострадалата, нейната възраст и настъпилите изменения в начина й на живот, в следствие на претърпените от ПТП травми, начинът на настъпване на произшествието и интензитета на претърпените в резултат от него болки и страдания, обстоятелството че в продължение на два месеца близък на пострадалата /нейната дъщеря/ е следвало да полага непрекъснати грижи за нея, значението на факта, че заради получените травми в таза, пострадалата не е можела да извършва никакво движение за дълъг период от време?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е съдебното решение с оглед дадената от въззивния съд правна квалификация на предявената претенция и по-специално с оглед извода на съда, че твърденията в исковата молба покриват фактическия състав на т. нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения, като обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск.
Българското законодателство предвижда няколко хипотези за ангажиране на отговорността за вреди – по реда на ЗОДОВ, по реда на чл. 45 ЗЗД, по реда на чл. 145 ТЗ и др., като разграничава договорната от деликтната отговорност. Специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този случай, приложим е чл. 111, б. б ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Отговорността по чл. 145 ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка обаче отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане.
В хипотеза, при която бившият управител на дружеството е осъден с влязла в сила присъда, като е прието, че извършените от него в това му качество действия представляват престъпление, дружеството разполага с възможността да предяви иск за ангажиране отговорността на управителя както по реда на чл. 145 ТЗ, така и по реда на чл. 45 ЗЗД. Съдът е длъжен да квалифицира предявения иск въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения досежно фактите, от осъществяването на които предявилото иска лице извежда своята претенция и ако дружеството основава претенцията си на факта, че бившият управител е осъден с влязла в сила присъда за извършването на действия, с които твърди, че са му причинени вреди и изрично посочва при това, че предявява иска си по реда на чл. 45 ЗЗД, съдът следва да разгледа именно така предявения иск.
Предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. При това волята на ищеца не следва да бъде подменяна и да се акцентира само на част от съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред.
В настоящия случай както в първоначалната искова молба, така и в поправената след дадените от въззивния съд указания, предявилото иска дружество поддържа, че предявява срещу Д. В. К. иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД) от извършването на незаконна продажба на търговското предприятие на „Стария дъб ООД без да е бил упълномощен от общото събрание на „Стария дъб-97“ ООД за това, която сделка е обявена за престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Може ли предявен от цесионер иск относно цедираното вземане да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1 изр. 3 ЗЗД? (По иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установена дължимостта на суми, произтичащи от неизпълнение на решение на общо събрание на етажна собственост)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Длъжникът не е страна по договора за цесия и не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Прието е още, че на нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес на третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Направен е извод, че длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.
Няма основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена.
След като длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, то следва, че предявен от цесионер иск относно цедираното вземане не може да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1 изр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Счита ли се за прието открито наследство, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като кредиторите на наследството могат да удовлетворят своите вземания от имуществените права, включени в него – чрез назначен от съда управител на наследството, който отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какъв е характерът на уговорен модалитет, когато плащането на парично задължение е поставено в зависимост от осигуряване на бюджетни средства? (По иск за заплащане на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на сума, представляваща остатък от задължение за извършена работа по договор с държавна институция)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Страните по договора могат да обвържат окончателното плащане на дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение със сбъдването на отнапред уговорено условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, както и че уговорка в договор, при която плащането на възнаграждение е поставено в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице, представлява отсрочка за изпълнение. Нормата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД е приложима и в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник.
Настоящият състав на І т. о. споделя дадените разрешения в практиката на ВКС, които принципно допускат страните по търговска сделка да уговорят изпълнението на едно парично задължение да е поставено в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие (условие) по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, но едновременно с това приемат, че несбъдването на отлагателното условие няма за последица лишаване на кредитора от дължимата му парична престация неограничено във времето. Нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, според която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност, е допълнителен аргумент в подкрепа на този извод. Независимо дали настъпването на бъдещото събитие се определя като отлагателно условие или като уговорка за отсрочено изпълнение без посочен краен срок, задължението е изпълняемо и следва да се определи моментът, в който настъпва изискуемостта на вземането.
При определянето на достатъчен срок за изпълнение практиката въвежда критерии като обичаен, разумен или максимален, след изтичането на който срок настъпва изискуемостта. Когато плащането на парично задължение е поставено в зависимост от осигуряване на бюджетни средства на разположение на длъжника, в процеса по планиране, предлагане, приемане и предоставяне на средствата участват и държавни органи, с които длъжникът не е в търговски отношения. В този смисъл предприемането на действия от длъжника, като например искане на осигуряване на средства, биха могли да са от значение за настъпване на изискуемостта.
Terms