Dictum – “ГПК” Плюс – 27 февруари 2024 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права. Дефиниция на понятието груб строеж (карабина) е посочено в пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ.

с чл. 440 ГПК е регламентиран специален отрицателен установителен иск като средство за защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Той е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове. Целта е при уважаването му изпълнението да бъде преустановено, поради което изискване за допустимостта му е принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Когато при предявен иск по чл. 440 ГПК принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи или изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и правният интерес от иска; същият става процесуално недопустим и подлежи на прекратяване; евентуалното отражение на изхода на спора по делото върху основателността на действията на съдебния изпълнител и отговорността му за тях, както и върху други странични имуществени отношения между страните, обусловени от наличието или липсата на условия за провеждане на изпълнение върху процесния имот към минал момент, в който принудителното изпълнение е било висящо, не могат да обосноват произнасяне по същество по вече процесуално недопустимия иск; ако някоя от страните счита, че е претърпяла вреди от принудителното изпълнение, тя може да докаже липсата на предпоставки за насочване на изпълнението върху имота, предмет на иска по чл. 440 ГПК, в производството по което претендира обезщетение на тези вреди.

За да предотврати отпадането на правния му интерес от разглеждането на иска по чл. 440 ГПК, на разположение на ищеца е възможността да поиска обезпечение на претенцията си посредством налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, чието своевременно налагане препятства влизането в сила на постановлението за възлагане. Обратно – пропускът на ищеца да обезпечи претенцията си по чл. 440 ГПК открива възможността изпълнителните действия по отношение на процесното имущество да продължат, включително да приключат с влизането в сила на постановление за възлагане, считано от който момент отпада интересът от иска по чл. 440 ГПК.

В такава хипотеза, за да защити правата си, по силата на чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК третото лице следва да води положителен установителен или ревандикационен иск срещу купувача. Двете претенции – тази по чл. 498, ал. 2 ГПК и тази по чл. 440 ГПК, съществено се отличават помежду си. Предмет на първата е именно правото на собственост на третото лице, за разлика от отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, чийто предмет е правото на собственост на длъжника, а доказването на фактите, изграждащи придобивното основание на ищеца има значение само във връзка с преценката за допустимост на иска. Различни са и страните, като в процеса по чл. 498, ал. 2 ГПК по претенцията на поддържащия да е действителен собственик на продадения на публична продан имот надлежен ответник е купувачът от публичната продан (който е легитимиран да привлече като трети лица помагачи лицата по чл. 499, ал. 1 ГПК, за да гарантира реализиране на правата си по посочената разпоредба – Българско гражданско процесуално право, С., 2012, с. 1074, т. 2), докато надлежни ответници по иска по чл. 440 ГПК при условията на задължително необходимо другарство се явяват взискателят и длъжникът по изпълнението. Както съдебната практика, така и доктрината (така: доц. д-р Т. Г., Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес, С., 2023, с. 843, т. 3.2.2.) приемат, че действителният собственик на имот, продаден на публична продан няма правен интерес да установява правата си чрез иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а чрез ревандикационен (когато купувачът е въведен в имота) или положителен установителен иск (когато въвод не е проведен).

Вписването на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск има само оповестително, но не и защитно действие и няма отношение към преценката за осъществяването на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска. Депозирането на уведомление до ЧСИ за предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК с призив да спре обявената публична продан на процесните имоти не поражда последиците на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, поради което също е без последици по обсъждания проблем за допустимостта на иска. Ирелевантни са и мотиви по т. 3Б от ТР №4/2014 г. на ВКС, ОСГК, доколкото същите са относими към преценката за допустимост на установителен иск за собственост, когато същият намира своето основание извън специалната хипотеза на претенцията по чл. 440, ал. 1 ГПК.