Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 27 февруари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Очевидно неправилен ли е извода на съда, че сумата 20000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените емоционални страдания, както и че тази сума би представлявала „разумно парично удовлетворение на претърпените от ищцата морални страдания“? (Иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“)

Решението е неправилно, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, в частта, с която искът по чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до сумата 34176, 68 лв, тъй като е постановено при допуснато нарушение на приложима материалноправна норма – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е спазено изискването на чл. 932 Гражданския кодекс на Република Гърция да се съобразят действително понесените душевни страдания от лицата, имащи право на обезщетение. Както бе посочено по-горе, установено е по делото, че между починалата и ищцата (баба и внучка) са създадени и поддържани отношения на обич и привързаност като между майка и дъщеря, тъй като от 5-годишната възраст ищцата е живяла с баба си и само тя е полагала грижи за нейното отглеждане и възпитание. Между двете е съществувала силна емоционална връзка, включително и след като ищцата е създала свое семейство през 2012 г., а починалата е заминала да живее и работи в Гърция – двете редовно са провеждали телефонни разговори, виждали са се при завръщане на починалата в България. Ищцата трудно понесла загубата на баба си, настъпила неочаквано, когато починалата е била на 52 годишна възраст. Съобразявайки всички тези обстоятелства, датата на настъпване на смъртта, правната информация, предоставена Гръцкия институт за международно и чуждестранно право, според която паричните обезщетения за психични страдания, присъждани на дете на починалия от гръцките съдилища са в размери около 80000 евро, годината на настъпване на инцидента (18.08.2018 г.) настоящият състав намира, че сумата 60000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от смъртта на баба й неимуществени вреди.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение преди да бъде открито производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането?

Предвидената в разпоредбата на чл. 691 ТЗ неоспоримост на вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, е свързана с предвиденото в разпоредбите на чл. 637, ал. 4 ТЗ и чл. 694, ал. 4 ТЗ разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението /постановено с участието на синдика/, установяващо наличие на вземане срещу длъжника /спрямо който е открито производство по несъстоятелност/ и разрешаващо по същество съществуващ материалноправен спор, освен между страните по делото и спрямо неучаствали в производството по установяване на вземането кредитори; Силата на пресъдено нещо на решения, с които се установяват вземания срещу длъжника, но които са постановени преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, както и на решения, постановени след посочения момент, но без участие на синдика, важи само между страните по делото и спрямо третите лица, за които законът е предвидил СПН да разпростре действието си – правоприемници, приобретатели на спорното право и т. н., но не и срещу останалите трети лица, вкл. и кредитори, спрямо които законът не е предвидил разпростиране действието на СПН – вземанията, установени с тези решения могат да бъдат оспорени от посочените, необвързани от СПН трети лица кредитори.

Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, не се разпростира спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането, и съдът не е длъжен да я зачете.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Следва ли съдът, при надлежно релевирано възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да изследва причинно-следствената връзка между обективното поведение на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат?

За намаляване на размера на обезщетението за вреди при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, застрахователят трябва да докаже пред съда при пълно и главно доказване релевирания от него принос на пострадалия и причинно-следствената връзка на това поведение на пострадалия с вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустим ли е процеса от гледна точка на специалните процесуални предпоставки за разглеждането на отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Съставлява ли виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина неявяването от страна на работника на работа в период, за който му е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, който болничен лист впоследствие е отменен с влязло в сила решение на ТЕЛК?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Временната неработоспособност на работника или служителя му дава право на отпуск /чл. 162, ал. 1 КТ,/ който се разрешава от здравните органи /ал. 2/ и за времето на което на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон /ал. 3/. Законът не предполага съгласието на работодателя за ползване на този отпуск, поради което правото възниква от момента, в който отпускът е разрешен от здравните органи. Редът за разрешаване на този отпуск не е уреден в КТ, детайлна уредба на правомощията на здравните органи в това отношение е дадена в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, съгласно чл. 3, ал. 1 от която медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради определени причини, при което отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, издаван за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК /чл. 6, ал. 1, 2 и 3 НМЕ/.

Контролът върху актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, е уреден в чл. 101 и сл. от Закона за здравето. Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят в 14 – дневен срок, като по жалби срещу решенията на лекуващ лекар се произнася ЛКК, срещу решенията на ЛКК се произнася ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК се произнася НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. По аргумент от чл. 112, ал. 9 Закона за здравето, обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира изпълнението му, следователно работникът или служителят не е длъжен да се явява на работа и това неявяване не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Ако обаче актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл. 112 Закона за здравето, защото не са били налице предпоставки за издаването му, въпросът за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя се поставя в зависимост от неговата добросъвестност. Когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване, което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Ако решението за отпуск поради временна неработоспособност е обжалвано и е отменено, но решението на горестоящия орган не е влязло в сила, работодателят не може да приеме, че работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа.

След като влезе в сила актът за отмяна на решението на съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна неработоспособност, по обвързващ начин е установено, че за съответния период за неявяване на работа работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. В този случай неявяването му на работа съставлява неизпълнение на трудовите му задължения, като дали за него от работника или служителя може да се търси дисциплинарна отговорност, във всеки конкретен случай се прави преценка за наличието на вина. Според установените обстоятелства за причината за отмяна на акта, разрешаващ отпуска, поведението на работника или служителя и това на работодателя, се преценява налице ли е добросъвестност у работника или служителя. Ако той не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му задължения не е виновно, тъй като работникът или служителят се е доверил на преценка на компетентен здравен орган, който единствен може да решава въпроса налице ли е временна неработоспособност. Ако е бил недобросъвестен, работникът или служителят носи отговорност за неявяването си на работа в периода, в който с отменения акт му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се определя прилежащата площ по смисъла на чл. 64 ЗС към сгради с производствено и обслужващо предназначение, находящи се в урбанизирани територии: по реда на Приложение №1 към чл. 21 или по реда на чл. 22 Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, при липса на уговорено “друго” между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и е прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ, необходимата за ползването по предназначение на сгради, намиращи се в квартали с комплексно застрояване, прилежаща площ се определя по правилата и нормативите, определени в Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /конкретно чл. 21, ал. 2 и приложение №1 към чл. 21 от тази наредба/. За определянето на прилежащата площ към производствени сгради или сгради с друго предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, обаче няма изрична правна регламентация нито в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, нито в Закона за устройство на територията, нито в Глава пета „Устройство на производствени територии“ от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл. 22 до чл. 26/, нито в глава десета „Устройство на смесени централни територии“ от същата наредба, с изключение на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от наредбата /въвеждаща изискване за ползването на нови сгради, намиращи се в смесените централни територии, да бъдат осигурени необходимите места за гариране и/или паркиране съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ/. Поради това по аналогия на закона прилежащата площ към сгради с производствено и обслужващо предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, следва да се определи по правилата и нормативите, предвидени за определяне на прилежащите площи към сградите, намиращи се в квартали с комплексно застрояване в жилищни територии. Тоест, съобразно нормите на чл. 22, ал. 7 ЗУТ и приложение №1 към чл. 21, ал. 2 Наредба №7/22.12.2003 г., като се отчитат обаче и специфичните нужди при ползването на този вид сгради по предназначение и нормата на чл. 37, ал. 3 Наредба №7/22.12.2003 г., касаеща новите сгради.

Terms

Българското прецедентно право