Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилага принципа за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД?
Какво е значението на принципа, че давност не тече за този, който не може да защити правото си, относим към преценката дали е изтекла погасителната давност за предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно лишаване от свобода, осъществено през 1985г.?
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след съобразяване на всички установени по делото обстоятелства, обуславящи тези вреди. Обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията. Когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо че за всяка личност, начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници.
Погасителната давност се определя като „право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен държавен орган за защита правото на иск или правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Началният момент на давностният срок, съгласно чл. 114 ЗЗД, е „момента, от който се поражда правото на иск“. Кога се поражда правото на иск зависи от вида на правоотношението, от характера на субективното право. Особен начален момент е установен за вземанията, който произтичат от непозволено увреждане – този момент съвпада с откриване на дееца. Това е така, защото докато не се знае кой е длъжникът /кой е причинил увреждането/, правото на иск не възниква. Има случаи обаче при които правото на иск не може да бъде упражнено и за тях се приема, че не е справедливо да се погасяват права, без да е налице възможност за тяхната защита. Законът за задълженията и договорите свързва течението на давността с възможността за упражняване на правото на иск. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. От този момент съответният държавен орган изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Какво трябва да бъде съдържанието по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ на поканата за общо събрание в хипотезата на чл. 199, ал. 3 ТЗ?
Изискването на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ за посочване на дневния ред и проект за решения на общото събрание на акционерите в поканата за неговото свикване е от императивен характер, като по приложението на тази разпоредба е формирана постоянна практика на ВКС.
Редът за свикване на общото събрание на дружеството е уреден от закона с императивни правила, които не могат да бъдат дерогирани с устава на дружеството и следва да бъдат спазени, за да бъдат валидни взетите от общото събрание решения. Нормата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ установява минимално необходимото съдържание на поканата за свикване, включително и изискването за посочване в дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗППЦК поканата за общо събрание на публичното дружество, освен информацията по чл. 223, ал. 4 ТЗ, трябва да съдържа и определената в нормата допълнителна информация. Предвидените строги правила за свикване на общото събрание са гаранция за реално предоставената на акционерите възможност да участвуват в управлението и да контролират дейностите на дружеството, поради което при свикване на общото събрание следва да бъдат изпълнени изискванията на закона, включително и тези по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, когато се касае за предложения за решения, подлежащи на формулиране, по предложен за обсъждане въпрос, включен в дневния ред.
Не по всички въпроси могат да се формулират конкретни проекторешения, тъй като в някои случаи това би ограничило свободата на предложения, на която имат право участниците в ОС. Когато обаче е внесено предложение за изменение и допълнение на устройствения акт на акционерното дружество, поканата следва да съдържа не само конкретизация на реквизитите, до които то се отнася – правноиндивидуализиращите, финансово имуществените или организационните, но едновременно с това и проекторешения за предлаганите изменения и допълнения. Неизпълнението на това задължение е нарушаване правото на акционерите предварително да се подготвят по въпроса с какви нови права, респ. задължения ще бъде допълнен и изменен уставът, лишавайки ги от възможността да преценят необходимостта от тяхното включване.
Съгласно чл. 199, ал. 1, вр. ал. 3 ТЗ намаляването на капитала става с решение на общото събрание, в което трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши. За да бъде спазено императивното изискването на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ за редовно свикване на общото събрание на акционерите, на което ще бъде прието решение за намаляване на капитала, поканата до акционерите трябва да инкорпорира проекторешението с цялото му изискуемо от закона съдържание, включително задължителните реквизити по чл. 199, ал. 1, вр. ал. 3 ТЗ. Начините за намаляване на капитала са изрично предвидени в чл. 200 ТЗ, съгласно който капиталът може да се намали с намаляване на номиналната стойност на акциите или чрез обезсилване на акции. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ТЗ урежда и специфичната възможност по решение на ОСА на акционерите в АД да се извършва едновременно намаляване и увеличаване на капитала на дружеството. В поканата за събранието следва да се съдържа избраният начин, по който се предлага на акционерите да се осъществи намаляването. Ако капиталът се намалява чрез обезсилване на придобити от дружеството акции, в решението трябва да се посочи дали придобиването е възмездно или безвъзмездно, както и цената на придобиването, съответно това проекторешение следва да се съдържа и в поканата до акционерите. Наред с това в поканата следва да се съдържа и размерът, до който ще бъде намален капиталът. Целта на намаляването на капитала може да бъде различна / за покриване на загуби, за попълване на фонд „Резервен“, при спадане на чистата стойност на имуществото на дружеството под размера на вписания капитал и др./, като тя следва да бъде посочена изрично и конкретизирана в достатъчна степен, така че за акционерите да има яснота относно бъдещите икономически последици за дружеството. Необходимата степен на конкретизация при описанието на целта, подлежи на преценка във всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Допустим ли е предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, както и постановеното по повод на него въззивно решение, след предприетото от ответника оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение?
Съгласно чл. 414, ал. 1 и ал. 2 ГПК (приложими към спора в първоначалната редакция от ДВ бр.59/2007 г.), длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в двуседмичен срок от връчването й. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК, за да установи съществуването на вземането си, в едномесечен срок от съобщението – чл. 415, ал. 1 вр. ал. 4 ГПК. При пропускане на срока за възражение настъпва последицата, указана в чл. 416, ал. 1 ГПК – заповедта за изпълнение влиза в сила. По разпореждане на чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и в случай, че длъжникът оттегли подаденото в срок възражение. В процесуалния закон не е предвиден краен момент, до който длъжникът може да оттегли възражението си срещу заповедта. Поради липса на въведено в закона ограничение оттеглянето на възражението е възможно във всеки един момент, докато е висящ започнатият от кредитора процес относно вземането.
Процесуалната обвързаност на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК с възражението по чл. 414 ГПК е предмет на обсъждане в приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. В съобразителната част на тълкувателното решение – т. 5. в и т. 10. а, е разяснено, че правен интерес за кредитора от предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение; По отношение на длъжниците, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила (чл. 416, ал. 1 ГПК) и кредиторът няма интерес да установява вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК; Подаването на възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск на кредитора; Процесуалните предпоставки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението, като при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.
Подаването на възраженията в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е породило за ищеца кредитор правен интерес да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за да установи съществуването на оспореното от длъжниците вземане по заповедта за изпълнение, като правният интерес е съществувал до момента на оттегляне на възраженията. С оттегляне на възраженията е настъпила предвидената в чл. 416, ал. 1 ГПК правна последица – заповедта за изпълнение е влязла в сила, респ. нейната изпълнителна сила е стабилизирана, и кредиторът може да реализира вземането си въз основа на нея, включително чрез способите на принудителното изпълнение. Влизането в сила на заповедта лишава кредитора от правен интерес да поддържа иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането, за което тя е издадена. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. Отпадането на тази предпоставка в хода на производството по чл. 422 ГПК води до недопустимост на иска, а оттук – и на постановените от инстанциите по същество съдебни решения, с които искът е уважен.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Как се прилага допустимостта на иска по чл. 269 ДОПК?
Доколкото с искът по чл. 269 ДОПК е създадена процесуална възможност за безсрочна защита на всяко трето лице, засегнато от принудителното изпълнение по ДОПК, независимо от това дали е проведена докрай процедурата по обжалване действията на публичния изпълнител по принудително събиране на публични вземания, или не, то последното всякога има правен интерес да установи по съдебен ред спрямо длъжника и взискателя правото си на собственост върху запорираната вещ, което чрез провежданото от публичния изпълнител принудително изпълнение всъщност му се оспорва.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Понятието “справедливост” не е абстрактно понятие и следва да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени, именно по справедливост. В този смисъл е задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, установена с т. II от ППВС №4/23.12.1968 г., с което е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
За определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД
За определяне съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано на чл. 78, ал. 5 ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че производството не се развие с обичайните си фази и продължителност, например приключи с прекратяване по вина на ищеца?
Подлежащо на възмездяване, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т. е. само поради обстоятелството, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото. В случаите на прекратяване на производството по делото преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не може да извършени други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на поведението на ищцовата страна, като противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия /по настоящото дело – бездействия/ страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо.
При нередовност на искова молба при осъществяване на защитата си ответникът не може да презюмира, че тя няма да бъде отстранена, като доколкото отстраняването й има ретроактивно действие – исковата молба се счита редовна от предявяването й (чл. 129, ал. 5 ГПК), ответникът е длъжен да направи в отговора си на имаща пороци исковата молба и своите възражения и доказателствени искания относно спорното материално право, под страх от преклудирането им. Поради тази причина, чл. 78 ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или за част от него чрез собствени действия / бездействия, като само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено, поради неотстраняване от ищеца на порок на исковата молба, не представлява самостоятелно основание за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Terms
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
За да се приеме от съдията по вписванията, че представен към заявление за вписване съдебен акт е влязъл в сила, достатъчно ли е в самия акт да е посочено, че е окончателен и не подлежи на обжалване или е необходимо нарочно удостоверяване за влизането му в сила?
Когато съдебен акт подлежи на обжалване, доказването на влизането му в сила се извършва с нарочно удостоверяване от съда, издал акта. Когато по изрична разпоредба на закона съдебният акт не подлежи на обжалване, същият се счита за влязъл в сила от датата на постановяване на акта. Преценката на съдията по вписванията, дали представен пред него за вписване съдебен акт е влязъл в сила, не представлява преценка на материалноправните предпоставки за издаване на акта. Тя е свързана с преценка относно това дали представеният към заявлението съдебен акт подлежи на вписване и като такава съгласно приетото в т. 6 Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по тълк. д.№2012 г. на ОСГТК на ВКС тази преценка може да бъде правена от съдията по вписванията. При нея съдията по вписванията следва да вземе предвид, както посоченото в самия акт относно това дали той подлежи на обжалване или е окончателен, така и законовите разпоредби, уреждащи реда за обжалване на съответния съдебен акт.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Подлежат ли на удостоверяване на верността на препис от нотариус по чл. 591 ГПК частни електронни документи, които не съдържат „словесно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ?
Счита ли се за част от частния електронен документ, приравнен на писмен по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ и чл. 180 ГПК, несловесната информация, придружаваща електронното изявление съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЕДЕУУ? При какви условия се счита тя част от частния електронен документ, приравнен на писмен?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms