Dictum – “ГПК” Плюс – 8 февруари 2024 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

В пар. 1, т. 4 ДР КТ законодателят е формулирал изрично понятието „работно място“ – помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, докато „мястото на работа се определя съобразно критериите, установени в чл. 66, ал. 3 КТ. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, под понятието място на работа се разбират териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя работната си сила и където трябва да полага труд си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов договор, като то може да се означава с местонахождението на предприятието или с района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото предприятие или само на отделна част от него /поделение, цех, отдел, отделение и други/. Критериите, по които се определя мястото на работа са установени в чл. 66, ал. 3 КТ. Първият от тях е общ и приема за място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор. Останалите два са специфични – първият е конкретизиране на мястото на работа с трудовия договор, който се използва при големи предприятия. Когато в трудовия договор е уговорено място на работа чрез конкретизиране на съответното структурно звено, в което работникът или служителят ще работи, то се смята за място на работа. Вторият критерий е характерът на работата, като при него мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно определено място.

Съдебната практика на ВКС е последователна и по приложението на чл. 118 КТ, с която норма е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единственото изключение – едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Всяко друго изменение на уговорените в трудовия договор, в т. ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, продължителност на работното време, намаление на трудовото възнаграждение и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение. Предмет на изменение на съдържанието на трудовия договор по взаимно съгласие на страните може да бъде всяка договорна клауза, като изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща такава. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съгласно чл. 118, ал. 2 КТ не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната му заплата. Нормата на чл. 120, ал. 1 КТ дава възможност на работодателя при производствена необходимост, както и при престой, да измени мястото и характера на работата, като възложи на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място за срок от 45 календарни дни през една календарна година, а в случай на престой – докато той продължава. За законосъобразното упражняване на правото на работодателя едностранно да имени мястото на работа и/или характера на работата, следва да са налице обстоятелства, сочещи съответно на състояние на престой, производствена необходимост или непреодолими причини. С оглед изложеното отговорът на повдигнатия въпрос е, че включването на обща клауза в първоначалния трудов договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места по писмено разпореждане на работодателя не представлява постигнато между страните писмено съгласие за изменение на мястото и характера на работата по смисъла на чл. 119 КТ. За да се измени мястото на работа и/или характера на работата, уговорени в трудовия договор, е необходимо страните да са постигнали изрично писмено съгласие за изменение на съответните клаузи, изразяваща се в промяна на съществуващите такива или да е налице писмена заповед на работодателя при наличието на предпоставките на чл. 120, ал. 1 или ал. 3 КТ.