Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Когато съсобственик допусне друг съсобственик да строи в имота за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата, може ли същата да бъде придобита по давност?
Когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата от това трето лице, възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по давност. Това разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, когато тези отношения са възникнали между съсобственици.
При предварително разпределено владение от различни съсобственици на отделни сънаследствени имоти помежду им, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение само за него и само по отношение на разпределения в дял имот. Предаването на фактическата власт при съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато обективното ни материално право предвижда за разпоредителните действия с право на собственост.
Когато съсобственик допусне друг съсобственик да строи в имота за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата, същата може да бъде придобита по давност. При наличие на уговорка между съсобствениците и постигнато съгласие за предаване на фактическата власт върху построеното, тя има характеристиките на владение.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Каква е връзката между действията на делинквента – водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал в МП, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система?
Пострадалото малолетно не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Какви са критериите за приложение на инкорпорирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпил деликт?
При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се отчита и значението им за размера на вредите. Пояснено е, че тези обстоятелства са конкретни и обективно съществуващи, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество.
Terms
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Какви са критериите при определянето от съда по справедливост /чл. 52 ЗЗД/ на размера на застрахователно обезщетение?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите.
В случая, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на пострадалия.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Кои са критериите, по които се определя мястото на работа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ и съответно какъв е обхвата на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл. 118 КТ? Дали включването на обща клауза в трудовия договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места по писмено разпореждане на работодателя е достатъчно основание да се приеме, че страните са постигнали взаимно писмено съгласие за изменение характера на работата и мястото на работата или е необходимо страните да постигнат изрично писмено съгласие по повод конкретна длъжност и конкретно място на работа?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В пар. 1, т. 4 ДР КТ законодателят е формулирал изрично понятието „работно място“ – помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, докато „мястото на работа се определя съобразно критериите, установени в чл. 66, ал. 3 КТ. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, под понятието място на работа се разбират териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя работната си сила и където трябва да полага труд си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов договор, като то може да се означава с местонахождението на предприятието или с района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото предприятие или само на отделна част от него /поделение, цех, отдел, отделение и други/. Критериите, по които се определя мястото на работа са установени в чл. 66, ал. 3 КТ. Първият от тях е общ и приема за място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор. Останалите два са специфични – първият е конкретизиране на мястото на работа с трудовия договор, който се използва при големи предприятия. Когато в трудовия договор е уговорено място на работа чрез конкретизиране на съответното структурно звено, в което работникът или служителят ще работи, то се смята за място на работа. Вторият критерий е характерът на работата, като при него мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно определено място.
Съдебната практика на ВКС е последователна и по приложението на чл. 118 КТ, с която норма е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единственото изключение – едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Всяко друго изменение на уговорените в трудовия договор, в т. ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, продължителност на работното време, намаление на трудовото възнаграждение и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение. Предмет на изменение на съдържанието на трудовия договор по взаимно съгласие на страните може да бъде всяка договорна клауза, като изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща такава. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съгласно чл. 118, ал. 2 КТ не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната му заплата. Нормата на чл. 120, ал. 1 КТ дава възможност на работодателя при производствена необходимост, както и при престой, да измени мястото и характера на работата, като възложи на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място за срок от 45 календарни дни през една календарна година, а в случай на престой – докато той продължава. За законосъобразното упражняване на правото на работодателя едностранно да имени мястото на работа и/или характера на работата, следва да са налице обстоятелства, сочещи съответно на състояние на престой, производствена необходимост или непреодолими причини. С оглед изложеното отговорът на повдигнатия въпрос е, че включването на обща клауза в първоначалния трудов договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места по писмено разпореждане на работодателя не представлява постигнато между страните писмено съгласие за изменение на мястото и характера на работата по смисъла на чл. 119 КТ. За да се измени мястото на работа и/или характера на работата, уговорени в трудовия договор, е необходимо страните да са постигнали изрично писмено съгласие за изменение на съответните клаузи, изразяваща се в промяна на съществуващите такива или да е налице писмена заповед на работодателя при наличието на предпоставките на чл. 120, ал. 1 или ал. 3 КТ.
Terms