Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 30 януари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационното издание за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си? (По иск на основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на североизточната част от поземлен имот, представляващ дворно място и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тази част от имота)

Във въззивното производство съдът се произнася по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като излага обоснован отговор, както и че необсъждането и непроизнасянето по всички своевременно заявени доводи и възражения е съществено нарушение на процесуалните правила. Това задължение на въззивния съд се приема, че произтича пряко от съдържанието на разпоредбата на чл. 269 ГПК, в който смисъл са и възприетите задължителни разяснения в т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК, относно непосредствената цел на въззивното производство.

В случая липсват съображения по релевирания във въззивната жалба на ищците довод за забрана да се придобие по давност реална част от поземлен имот, на основание чл. 59 ЗТСУ /отм./, впоследствие и чл. 200 ЗУТ. Данните по делото сочат, че предмет на спора е част от УПИ, собственост на ищците, като в писмения отговор ответниците по иска са релевирали възражения за придобивна давност, евентуално за ползване на дворното място, в което е построена сграда, тяхна собственост, съгласно чл. 64 ЗС.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Какво е правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици?

Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на допустимостта на иск по чл. 424 ГПК да обсъди и оцени всички събрани в хода на съдебното дирене доказа оплакванията в жалбата?

Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от ПТП да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968 г. и да анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищцата да се съобрази с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите, преки и непосредствени от процесното ПТП и т. 10 на ППВС №4/30.10.1975 г.?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

При приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тази преценка трябва да е изчерпателна-съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства, които са от значение и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

В т. 10 на ППВС №4 от 30.X.1975 г. Върховният съд се е позовал на принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), за да приеме, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При развитието на съдебната практика е даден отговор на въпроса съставлява ли противоречие с т. 10 на ППВС №4/1975 год. обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението. Прието е, че с чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 ЗЗД, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС №4/1975 год., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.

В обобщение тази практика на ВКС води до извода, че с чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. Затова влошаването на здравословното състояние на пострадалия съставлява вид новонастъпили вреди, които трябва да бъдат обезщетени, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние трябва да бъде взето предвид не само при предявяване на нов иск, но и при висящо дело, тъй като е факт, който е от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как въззивният съд трябва да изпълни задължението си да обсъди възраженията на жалбоподателите и да изложи мотиви по правните доводи на страните, от които черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните твърдения? (По положителен установителен иск за собственост)

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Налице ли е другарство и ако да, какъв е видът на това другарство, между ответници по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които ответници са поотделно собственици на различни недвижими имоти, части от които различни недвижими имоти ищецът твърди, че са негова собственост и са неправилно включени в границите на имотите на ответниците по кадастралната карта?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Ответниците по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които са поотделно собственици на различни недвижими имоти, части от които различни недвижими имоти ищецът твърди, че са негова собственост и са неправилно включени в границите на имотите на ответниците по кадастралната карта, нямат помежду си качеството на другари в процеса по смисъла на чл. 215 ГПК, липсват и предпоставките по чл. 216, ал. 2 ГПК да се приеме, че такива ответници са необходими, вкл. и задължителни, другари. В такава хипотеза решението по всеки един от предявените искове обвързва само и единствено насрещните страни по него: ищеца поотделно с всеки от ответниците, за който се твърди да е собственик на различен съседен имот.

Естеството на създадените самостоятелни процесуални правоотношения не налага еднакво разрешаване на повдигнатия правен спор, тъй като се касае до установяване действителните имотни граници от една страна – на имота на ищеца, а от друга – на имотите на ответниците, всеки от които представлява самостоятелен обект на правото на собственост и се характеризира със свои собствени граници, правен и регулационен статут.

Така например, възможно е по отношение на един от парцелите да се установи прехвърляне на реална част от площта към съседния имот или по отношение на един от тях да е приложена регулацията и придаваемите части към имота на ищеца да са завзети, а по отношение на другия това да не е така. Или в разглежданата хипотеза като по настоящето дело, няма как да се приеме, че има тъждественост между делата на ответниците-собственици на различни имоти, доколкото и не се твърдят обстоятелства в кръга на чл. 215 ГПК по отношение на такива ответници.

Terms

Българското прецедентно право