Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 15 януари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установят спорни факти като времето и характера на извършена услуга, периода на извършването ѝ и съществуването на трайни търговски отношения между страните? (По искове, предявени против „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив 1926“ АД, за заплащане на цена на предоставена услуга – подготвителен футболен лагер в хотелски комплекс)

Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Разясненията, които са дадени са, че със свидетели не може да се доказва извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5000 лв., но гласните доказателствени средства са допустими за извършени правни или фактически действия по изпълнението, като приемане на изработеното; механизма на комуникация при осъществяване на търговските взаимоотношения или трайни търговски отношения във връзка със съвместна дейност. По отношение доказването на съществените елементи на договора е прието, че нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, според която, ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, се прилага и по отношение на цената по договор за услуга.

Свидетелските показания са допустими за установяване на съществуването на трайни търговски отношения, както и за изпълнението на договори за предоставяне на услуги относно времето, характера и периода на извършената услуги. При обсъждане от решаващия съд на гласните доказателства съвместно с останалите ангажирани доказателствени средства съдебният състав би могъл да приеме, че услугата е предоставена в рамките на съществуващи трайни търговски отношения и при доказаност на фактите относно извършването й да определи цената по правилото на чл. 326, ал. 2 ТЗ.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Относно предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

Твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Прието е, че молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Също в посочените решения е изразено становище, че когато е установено изпълнителният лист да е издаден и получен от правоимащия, и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Относно валидността на цесията на вземане по договор за банков кредит, в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договора като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия.

Според задължителното тълкуване, дадено ВКС в ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по т. д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В посоченото тълкувателно решение е разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

Дадените разрешения, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, съответно вземането е едно и също, независимо дали то се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница, са приложими и в хипотезата, когато вземането е индивидуализирано в договор за цесия като предсрочно изискуемо, но предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди сключването на договора за цесия. Погрешната преценка на цедента, че вземането му е станало предсрочно изискуемо не се отразява на предмета на договора за цесия, нито на нейния транслативен ефект. За да породи договорът за цесия своите правни последици, достатъчно е прехвърленото вземане да е индивидуализирано по основание и размер. Прехвърлянето на право, което не е изискуемо, е действително, съответно настъпването на изискуемостта не обуславя годността на вземането да бъде предмет на договор за цесия. Не съставлява пречка за прехвърлянето на това вземане и съществуващ спор между кредитора и длъжника относно действителния размер или изискуемостта на вземането. В съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, като в негова полза ще преминат действително притежаваните от цедента права до посочения в цесията размер.

Върху цесионера като нов кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това. Същевременно длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по отношение на стария кредитор, в това число – за липса на изрично обявена предсрочна изискуемост. При основателност на възражението за липса на обявена предсрочна изискуемост преди сключването на договора за цесия, няма пречка цесионерът да упражни това право при наличие на посочените в договора между цедента и длъжника предпоставки или при осъществяване на установени в закона юридически факти за обявяване на предсрочната изискуемост. Няма пречка също така цесионерът да претендира вземането поради настъпване на уговорения в договора срок за изпълнение, независимо, че вземането е било погрешно индивидуализирано в договора за цесия като предсрочно изискуемо.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността на полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл. 649, ал. 2 ТЗ?

Допустими са осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика, когато тези искове са обусловени от уважаването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. При обявяване на относителна недействителност на договор исковете се предявяват срещу страната, която е съконтрахент на несъстоятелния длъжник и е получила нещо по тази сделка, което следва да се върне в масата на несъстоятелността. При прехвърлено вземане и изпълнение от длъжника на цесионера плащането може да е с погасителен ефект за задължението на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, поради което да се дължи връщане на полученото от цесионера в масата на несъстоятелността.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г., от кой момент cе дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение?

Понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ.

Обективираното в посоченото решение разрешение, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Това предвиденият в чл. 155, т. 3 ТЗ ред ли е или е предвиденият в чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ?

При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. В мотивите на тълкувателния акт са изложени съображения, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а така, че максимално да съответства на законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Прието е, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. Посочено е, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уредена в КЗ в сила от 01.01.2016г., покрива ли отговорността за вреди, търпени от водача на моторното превозно средство, които са настъпили в резултат на внезапна техническа повреда на превозното средство и на действия на пътник в автомобила?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Представлява ли „правно основание, годно да направи владелеца собственик“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС договор за прехвърляне на недвижим имот във формата на нотариален акт, сключен с несобственик?

Прехвърлителна сделка за недвижим имот, сключена с несобственик, но в изискуемата от закона форма за действителност /нотариален акт/, представлява правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, годно да направи владелеца собственик, при осъществено от него владение в продължение на 5 години.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е предявяването на инцидентен установителен иск в първото по делото заседание в устна форма и приложимо ли е в този случай правилото на чл. 100 ГПК?

Съгласно чл. 133 ГПК, ответникът може да предяви инцидентен установителен иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и съгласно чл. 100 ГПК, исковата молба по чл. 212 ГПК следва да е в писмена форма.

Предявяването на инцидентен установителен иск от ищеца може да стане както преди първото съдебно заседание, така и до края на първото заседание. Ако ищецът предяви инцидентния установителен иск преди първото заседание или в първото съдебно заседание, но при отсъствието на ответника или негов процесуален представител, инцидентният установителен иск по чл. 212 ГПК следва да се предяви в писмена форма. В случай, че ищецът предяви инцидентния установителен иск в първото заседание, в присъствието на ответника или негов процесуален представител, то инцидентният установителен иск може да бъде предявен и устно, тъй като в съдебно заседание страните извършват процесуалните действия устно (чл. 100 ГПК).

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Очевидно неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, включително тези, обезпечаващи достъпа до съд.

Въззивната инстанция не е констатирала неправилното прилагане на чл. 63 ГПК и на чл. 129 ГПК. След оставяне на молбата за продължаване на срока без уважение, съдът не е дал възможност на ищците да внесат определената държавна такса след уточнението от него, че няма техническа грешка. Въззивната инстанция е посочила в мотивите си друг размер на дължимата и невнесена държавна такса, като не е посочил как я е определил и е потвърди определението на РС без да се даде възможност на ищците да внесат определения нов, по-малък размер държавна такса. На последно место с частната касационна жалба, жалбоподателите – ищци заявяват, че оттеглят исковете си по чл. 76 ЗН, каквито петитуми не са предявили, както и искането си по чл. 537, ал. 2 ГПК. Мотивите на съда за връщане на исковата молба са свързани с неизправяне нередовнността във връзка с формулиране на петитум по чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативен нотариален акт до размер на квотата, за която е уважен иск за собственост е последица от уважаването на иска дори да не е формулиран петитум за това.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Относно задължението на въззивния съд, при извършването на преценка за основателността на подадена частна жалба, да обсъди съдържащите се в същата твърдения и доводи.

Въззивния съд е длъжен, при извършването на преценка за основателността на подадена частна жалба, да обсъди съдържащите се в същата твърдения и доводи.

Terms

II. Предстояща практика

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.