Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 11 януари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Поради очевидна неправилност на въззивното решение, изводима единствено и само от мотивите му: неправилно съобразена доказателствена стойност на оспорения протокол на ОС, в качеството му и на диспозитивен документ, носещ подписите на всички съдружници в ищцовото дружество и материализиращ волята на всеки от тях за предявяването на настоящия иск.

Установено е материализиране на воля от всички съдружници в ищцовото дружество, за ангажиране отговорността на ответницата, в качеството на бивш управител, за причинени на дружеството вреди, на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, предвид потвърдената автентичност на подписите им върху протокола от ОС на 19.06.2017 г. Липсва правна норма, която да обосновава валидност на това решение, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 145 ТЗ, единствено и само ако е взето до предявяването на иска / цитираното от въззивния съд решение на друг състав на ВКС не съдържа изрични аргументи в този смисъл, поради което не може да се приеме, че съдът е приел за значима във всички случаи липсата му точно към момента на предявяване на исковата молба, а не е изходил от конкретната хипотеза на непредставено такова решение и до приключване на устните състезания по делото /. Няма пречка решение на ОС на дружеството, за ангажиране отговорността на управителя чрез завеждане на иск по чл. 145 ТЗ, да бъде взето във всеки един момент на производството по предявен такъв иск, с което по същество би се санирала началната недопустимост на иска. Непротиворечива е практиката на ВКС, че осъществяването на процесуални предпоставки за допустимост на иска, в хода на производството и преди прекратяването му, аналогично и отпадането на процесуални пречки за същата, са съобразими от съда, аналогично на съобразяване възникването на факти, значими за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това, изначално е напълно ирелевантна датата на протокола от ОС на дружеството, на което е взето оспорваното решение, след като самото му материализиране, с потвърждаване автентичността на подписите на взелите го съдружници с графологична експертиза по делото, е безспорно към датата на приключване устните състезания във въззивна инстанция. Дори да се оспори успешно верността на посочената в протокола дата, това не води до опровергаване съдържанието на документа в диспозитивната му част – взетите решения от съдружниците. Оспорването на датата на частен документ влече опровергаване съдържанието на документа само когато датата е част от – значима за правните последици на – волеизявлението, какъвто не е настоящият случай.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Дали при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е длъжен да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с твърдените вреди на увредените и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи.

Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са изложени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното оценяване е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд – за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

Постановление №4/23.12.1968г., е целяло, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на обезщетения за вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се считат и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди в аналогични случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Относно съотношението между минималната работна заплата и линията на бедността в контекста на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, като критерии за формиране на крайния извод на съда относно възможността на молителите да заплатят изцяло или частично дължимата държавна такса.

Минималната работна заплата представлява най-ниското месечно трудово възнаграждение, дължимо за осемчасов работен ден, необходимо за възпроизводството на работната сила и не се определя от състоянието на трудовия пазар, а по административен ред – ежегодно от Министерския съвет, по силата на делегираната му с нормата на чл. 224, ал. 1, т. 1 КТ компетентност и в рамките на сроковете и на минималния праг, определени в ал. 3 на с. чл. По административен ред – от Министерския съвет се определя ежегодно и линията на бедността, която е относима към правото на получаване на социални помощи (чл. 12, ал. 3 Закона за социално подпомагане). С оглед начина им на определяне – с акт на административен орган, а не съобразно статистически установените разходи на едно лице или домакинство, необходими за посрещане на базовите потребности, стойностите на споменатите два критерия не следва да се абсолютизират, а имат само ориентировъчен характер и се преценяват наред с останалите обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. Затова възможността на молителите за заплащане на дължимата държавна такса следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страните, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди.

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Следва ли имущество, което не е налично, но е преминало през патримониума на ответника през проверявания период, да се приравнява на налично в края на проверявания период /имущество по смисъла на пар. 1, т. 7 ЗОПДНПИ /отм.// и неговата стойност да се включва в изчисленията за определяне наличието на значително несъответствие?
Подлежат ли на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на ответника или през неговото имущество, но които не са налични към края на проверявания период и към датата на исковата молба?
Подлежи ли на отнемане равностойността на движимо или недвижимо имущество, което е преминало през патримониума на ответника, но е било отчуждено преди края на проверявания период и не е налично?

Не представляват „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали наличието или отсъствието на друг ред за защита, касае допустимост на предявения иск с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, или е въпрос по същество?

В теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Следва да се посочи, че истинността на твърденията на ищеца, както и това дали сочения ответник е материалноотговорен по така предявения осъдителен иск са въпроси касаещи основателността на иска. Съгласно практика на ВКС, преценката дали ищецът може да защити правата си с друг иск е такава по съществото на материалноправния спор, а не относно допустимостта на исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл. 59 ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Terms

II. Предстояща практика

Няма публикувани съдебни актове в тази категория.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кой е началният момент на изискуемост на вземането от адвокатско възнаграждение, определимо по размер по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв?
От кой момент се дължи законна лихва за забава върху онази част от исковата претенция, която е заявена в процеса с молба за увеличаване на иска – от датата на исковата молба или от датата на молбата за изменение / увеличение на иска?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и оспорвания на ответната страна, както и всички събрани по делото доказателства?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Поради очевидна неправилност в частта, в която е допусната делба на имотите, за които е прието да са останали в наследство.

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Има ли сключен договор за изработка, когато страните спорят относно размера на дължимото възнаграждение?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Българското прецедентно право