Dictum – “ГПК” Плюс – 4 януари 2024 г.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Разпоредбата на чл. 147 ГПК предвижда, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Предвид концентрационното начало в исковия процес, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство, но преклузията настъпва след доклада на съда по чл. 146 ГПК. Съгласно приетото в т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС, ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по 146 ГПК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклад и дадени с него указания. В т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения, се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила. Когато представените писмени доказателства са свързани с оспорване заключението на вещото лице, недопускането им е нарушение на процесуалното задължение на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото. С оглед горецитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, отговорът на първия поставен въпрос е, че не е настъпила преклузия на искането за събиране на писмени доказателства, заявено пред въззивния съд, когато то е обусловено от изявлението на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, ако представяните писмени доказателства са именно част от документите, до които не е осигурен достъп на вещото лице, за да изпълни задачите си.

Критериите за тълкуване на договорите са законово установени и следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД. Съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните.