Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 4 януари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

Допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството?

В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на пар. 1, т. т. 2, 3 и 8 ДР ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл е и установената практика на ВКС, формирана при действието на ЗОПДИППД /отм./, която е актуална и при действието на ЗОНПИ (ЗПКОНПИ).

Terms

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Въззивният съд е длъжен да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните.

Според първия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. За осъществяването на първия фактически състав на неоснователното обогатяване е необходимо предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Преклудирано ли е искане за събиране на писмени доказателства заявено пред въззивния съд, когато е обусловено от изявление на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, част от която се твърди, че са тези доказателства? Длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Разпоредбата на чл. 147 ГПК предвижда, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Предвид концентрационното начало в исковия процес, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство, но преклузията настъпва след доклада на съда по чл. 146 ГПК. Съгласно приетото в т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС, ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по 146 ГПК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклад и дадени с него указания. В т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения, се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила. Когато представените писмени доказателства са свързани с оспорване заключението на вещото лице, недопускането им е нарушение на процесуалното задължение на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото. С оглед горецитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, отговорът на първия поставен въпрос е, че не е настъпила преклузия на искането за събиране на писмени доказателства, заявено пред въззивния съд, когато то е обусловено от изявлението на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, ако представяните писмени доказателства са именно част от документите, до които не е осигурен достъп на вещото лице, за да изпълни задачите си.

Критериите за тълкуване на договорите са законово установени и следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. При тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД. Съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните.

Terms

Българското прецедентно право