Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 2 януари 2024 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията с оглед т. 6 ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към т. 6 от тълкувателното решение е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на съдебния изпълнител, до какъвто резултат би се достигнало, ако се приеме, че той е овластен да проверява съдържанието на издаденото постановление за възлагане, респ. на постановлението за поправка на вече вписано такова. В тази връзка следва да се отбележи, че в тълкувателното решение изрично е прието за недопустимо да се отказва вписване на нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт по съображения, че с него се подменя съдържанието на първоначално съставения акт, което разрешение следва да намери приложение и по отношение на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно допустимостта на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК (отменяването на констативен нотариален акт) поради несъответствие между него и предмета на делото.

Както е разяснено с ТР №3/29.11.2012 г. по тълк. д.№3/2012 г. на ВКС, ОСГК, в развитие на приетото с ТР №178 от 30.06.1986 г. по гр. д.№150/85 г. на ВС, ОСГК, с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращият правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Следователно – при отхвърляне на разгледан от съда иск за собственост не възниква основание да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, независимо дали актът е съставен въз основа на писмени доказателства (чл. 587, ал. 1 ГПК) или въз основа на обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК).

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли кредиторите да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец и настъпват ли ефектите по чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ и по чл. 739, ал. 1 и ал. 2 ТЗ при липсата на такова предявяване? Приложимо ли е принципното тълкуване на чл. 739, ал. 1 ТЗ, възприето в т. 1 ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ – едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец. При отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ и по чл. 739 ТЗ. Принципното тълкуване на чл. 739, ал. 1 ТЗ, възприето в т. 1 ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, е приложимо по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ – едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество.

Terms

Българското прецедентно право