Dictum – “ГПК” Плюс – 2 януари 2024 г.

С тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към т. 6 от тълкувателното решение е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на съдебния изпълнител, до какъвто резултат би се достигнало, ако се приеме, че той е овластен да проверява съдържанието на издаденото постановление за възлагане, респ. на постановлението за поправка на вече вписано такова. В тази връзка следва да се отбележи, че в тълкувателното решение изрично е прието за недопустимо да се отказва вписване на нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт по съображения, че с него се подменя съдържанието на първоначално съставения акт, което разрешение следва да намери приложение и по отношение на постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот.