Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За преценка на допустимостта на въззивното решение, предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. (По иск за отмяна на констативен нотариален акт)
Нормативната уредба относно действието на регулацията е императивна.
Когато дворищнорегулационен план е одобрен при действието на ЗТСУ /отм./ той има непосредствено отчуждително действие, спрямо придаваемите към парцела реални части от съседни имоти, респ. реалните части от имота, които не са включени в границите на отредения за него парцел (чл. 30 ЗТСУ /отм./). Това отчуждително действие се запазва и парцелните граници стават имотни само ако регулацията е приложена, т. е. уредени са сметките между собствениците на съседните имоти за придаваемите части. Ако регулационните сметки не са уредени, то съгласно пар. 8 ПР ЗУТ отпада отчуждителното действие на регулацията и като последица придаваемите части се връщат към имота, от който са били отнети и това е основание за изменение на подробния устройствен план.
Статут на придаваеми с дворищнорегулационен план места имат тези части, които се придават от собствения на едно лице недвижим имот към парцел на друго лице и само по отношение на тези реални части може да отпадне на основание пар. 8 ПР ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационен план.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, за да изясни фактическата страна на спора?
Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 3 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или когато доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Противопоставими ли са правата на купувача при публична продан на недвижим имот, обременен с вещна тежест – ипотека в полза на ипотекарен кредитор, когато е отхвърлен иск на собственика срещу ипотекарния кредитор/взискател по изпълнението/ и учредителите на ипотеката/длъжници по изпълнението/ с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, и публичната продан е проведена след влизане в сила на отхвърлителното решение?
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ипотеката може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума/т. нар специалност на ипотеката/. Това правило е последица от принципа за публичност на ипотеката и е установено в интерес на длъжника и на кредиторите. Ипотеката може да бъде учредена, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по отношение на което има акцесорен характер, а неин предмет е конкретно определен недвижим имот.
Както законната, така и договорната ипотека могат да бъдат учредени само върху имот, собственост на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това въпросът относно собствеността е преюдициален спрямо този за действителността на ипотеката. Ако договорът за продажба на недвижимия имот, върху който е учредена ипотеката, е нищожен, то купувачът по същия договор не е придобивал правото на собственост върху имота и поради това не би могъл да учреди валидно ипотека за свое задължение и в тежест на действителния собственик.
Идентични ще бъдат правните последици когато ипотека бъде учредена от правоприемниците на лицето, което е придобило вещни права по нищожния договор, тъй като актовете, от които те черпят права няма да породят прехвърлително действие.
Субективните предели на силата на присъдено нещо съвпадат с кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, респ. че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. По общо правило силата на присъдено нещо важи само за страните по делото – лицата, от чието име и срещу които е предявен искът и се води делото. Всяко лице, което не е участвало в процеса като главна страна или на помагач на една от страните, е спрямо силата на присъдено нещо трето лице, което не е обвързано от нея.
Когато искът за прогласяване нищожността на една сделка е предявен след като приобретателят е прехвърлил придобитите по тази сделка права, от правните последици на процеса ще бъдат обвързани само страните по делото. За да има решението по това дело установително действие по отношение на последващите приобретатели, същите следва да бъдат привлечени като помагачи на страната, която има интерес от привличането. Като допълнително встъпила или привлечена страна следва да участва и ипотекарния кредитор, ако някой от приобретателите е учредил ипотека преди предявяване на иска за нищожност на първоначалната сделка. Ако ипотекарният кредитор не е бил привлечен в процеса, то той има качеството на трето лице, което не е обвързано от правните последици на водения без негово участие процес. Същият има правото да предприеме действия по удовлетворяване на своето вземане, ако са настъпили предпоставките за това, като насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот и получи по предпочитание получената при публичната продан цена. В хода на изпълнението не могат да се навеждат възражения от длъжника или трети лица, че е насочено изпълнение върху имот, който не принадлежи на задълженото лице. Единственият способ за защита на тези трети лица е предявяването на иск по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК, в производството по което въпросът за валидността на учредената в полза на взискателя ипотека следва да бъде отново пререшен.
За собственика на имота е налице правен интерес от предявяването на иск за прогласяване нищожността на учредената върху неговия имот ипотека, на основание чл. 167, ал. 3 ГПК, надлежни ответници по който са длъжника и ипотекарния кредитор. Ако този иск бъде отхвърлен като неоснователен с влязло законна сила решение, ще бъде формирана сила на присъдено нещо между страните, че ипотеката е действителна. Това обстоятелство дава правото на ипотекарния кредитор да насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Придобитите права от трети лица при публична продан на този имот са противопоставими на неговия собственик, който е обвързан от установеното със сила на присъдено нещо право на лицето, в чиято полза е учредена ипотеката да насочи принудително изпълнение върху този имот.
Поради изложените аргументи, отговорът на поставения въпрос е в смисъл, че придобитите въз основа на публична продан права от трети лица върху недвижим имот, проведена по изпълнително производство, образувано от ипотекарен кредитор, спрямо който е отхвърлен иск с правно основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената в негова полза ипотека, са противопоставими на лицето, което е инициирало това производство и е претендирало, че е действителен собственик на имота. Воденият предходен процес за прогласяване нищожността на сделката, с която собственикът на имота го е прехвърлил на праводателя на праводателя на длъжника по изпълнението не ги обвързва, тъй като спрямо него те имат качеството на трети лица.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чужди виновни действия – възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа, при или по повод изпълнението й. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани с разясненията в ППВС №9/28.12.1966 год. Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа – Постановление №7/29.XII.1958 год., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика. Както е прието, отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния, с които се нарушават предвидени правила при ползването на вещта, докато когато вредите са произлезли при ползването на вещта без да са допуснати такива нарушения на предписани правила, отговорността ще е по чл. 50 ЗЗД, в т. ч. и за възложителя на работата. Тази отговорност е обективна, безвиновна и е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Възможно е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта и от виновното поведение на дадено лице. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят ще носят отговорност. Това важи и за собственика и за лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, ако се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице, на изключителната вина на пострадалия или на непреодолима сила.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали първоинстанционният и въззивният съд са нарушили диспозитивното начало, тъй като са се произнесли по претенция, с която не са били сезирани?
Дали въззивният съд е изпълнил задължението си, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани? (По отказ от иск за съдебна делба)
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Подобренията могат да бъдат извършени както в чужд, така и в съсобствен имот, когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху общата вещ. Възможно е последният, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС. Когато съсобственикът е направил подобренията без да засяга владението на останалите съсобственици, уреждането на отношенията ще зависи от това дали има съгласие между тях за извършването им – ако има съгласие, разходите ще се разпределят съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си; когато съгласие няма, вземането за разноски срещу останалите съсобственици се урежда от правилата за водене на чужда работа без пълномощие, евентуално въз основа на неоснователно обогатяване.
Според т. 4 ППВС№7/73г. в делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Тези искания се разглеждат във фазата по извършване на делбата и биха могли да бъдат предявени до приключване на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Касае се за осъдителни претенции, които следва да бъдат надлежно индивидуализирани от съсобственика, който ги е предявил. Това задължава ищецът да посочи следните обстоятелства, на които тази претенция се основава: вид и стойност на всяко едно от подобренията; време на извършване на подобренията; размер на претенцията; дали към момента на извършване на подобренията е владял за себе си целия имот или е държател на частите на другите съсобственици. По реда на чл. 145, ал. 1 ГПК съдът следва да постави въпроси към ищеца и да установи дали подобренията са били извършени без съгласието на останалите съсобственици, респ. при наличието на тяхното противопоставяне, които въпроси не касаят редовността на претенцията, а имат значение за определяне на правната квалификация на спорното право/изложеното е в хипотезата, в която съсобственикът, който е извършил подобренията не твърди, че е имал качеството на владелец на частите на останалите съсобственици/.
При предявяване на претенции по сметки в делбеното производство съответно приложение намират правилата на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, с изключение на изискването да бъдат предявени във формата на искова молба. Ако първоинстанционният съд констатира нередовност на претенцията остава производството без движение в тази част и дава указания за тяхното отстраняване. При неизпълнение на указанията производството по претенциите по сметки се прекратява. По същия начин следва да процедира и въззивният съд, ако нередовността не е била констатирана от първоинстанционния/ т. 4 ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/. При неизпълнение на указанията въззивният съд следва да обезсили решението на първоинстанционния в частта по сметките, а искането се остави без разглеждане.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За задължението на съда в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други. (По иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ против ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на бащата на ищеца, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие)
Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.
Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на предпоставките: противоправно деяние, състоящо се в действие и/или бездействие; наличие на действително претърпени вреди – имуществени и/или неимуществени; наличие на причинно – следствена връзка между деянието и вредите; и вина, която се презумира.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съгласно ППВС №4/68 г. при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и в ППВС №17/63 г. т. 7е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването е факт от действителността, за установяването на който ответникът носи доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. От значение в този случай е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина, като след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, определеното по справедливост обезщетение се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд при непълнота и грешно разпределена доказателствена тежест в доклада да даде указания на страните да посочат относими към предмета на делото доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд?
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. последно ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Конкретен израз на този принцип е разпоредбата на чл. 146 ГПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад по делото. Докладът включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните (правнорелевантните факти). Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпроси по тези факти, указвайки значението им за претендираното право или направеното възражение, за да се изяснят, конкретизират или отстранят противоречията в тях, както предвижда чл. 145, ал. 2 ГПК. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, дадените указания и доклада и от този момент настъпва преклузията да се твърдят нови факти и обстоятелства и да се сочат нови доказателства, освен ако не са налице условията по чл. 147 ГПК. При липсата на надлежен доклад не настъпват преклузиите на закона и за въззивното производство – чл. 266, ал. 3 ГПК. Когато произнасянето по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение предполага непълнота на фактическите твърдения на страните и/или събиране на нови доказателства, въззивният съд дължи преценка извършил ли е първоинстанционният съд дължимите процесуални действия по докладване на делото и съответно настъпила ли е преклузията за въвеждане в спорния предмет на твърдения за факти и на исканията за събиране на доказателства. Ако направеният от първоинстанционният съд доклад е непълен или неточен, включително и когато този съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК, ал. 1 и ал. 2 и въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За проверка твърденията за очевидна неправилност на въззивното решение. (По осъдителни искове за заплащане на компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на двойния размер на заплатеното капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот)
Въззивното решение е очевидно неправилно, защото мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. При наличие на обективната невъзможност, на която се позовава съдът – арг. от чл. 81, ал. 1 ЗЗД, по правилото на чл. 89, ал. 1 ЗЗД договорът следва да се развали по право и за напред. В мотивите си въззивният съд първо е разгледал предпоставките за разваляне на договора въз основа на виновно неизпълнение на задължение на една от страните, при което последиците от развалянето са връщане на даденото на отпаднало основание, тъй като развалянето има обратно действие. Приел е, че съществува обективна невъзможност, но е приложил последиците, относими към хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Въпреки че е прието, че е налице неизпълнение по сключения между страните договор, искът за неустойка е отхвърлен като неоснователен без мотиви в тази насока.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на съда да обсъди всички доводи, възражения, оплаквания и доказателства. (По иск на основание чл. 422 ГПК за неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие)
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се; освен това следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Какви са предпоставките за установяване в производство по несъстоятелност на вземане на купувач за намаляване на цената вследствие на частична евикция?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Договорът на прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. В мотивите на решението е разяснено, че развалянето на договора при реализирана или евентуална евикция (пълна или частична) е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение – искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение или искане за компенсаторно обезщетение, съответно намаляване на цената.
Според цитираната в определението по чл. 288 ГПК практика на ВКС, когато купувачът е отстранен от чуждия имот въз основа на влязло в сила съдебно решение, за да възникнат правата му по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД (за връщане на платената цена и разноските) или по чл. 190 ЗЗД (за обезщетение за вредите и за намаляване на цената), той следва да е снабден с влязло в сила съдебно решение за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като купувачът не може да претендира последиците от развалянето на договора, без договорът да е развален по съдебен ред.
В тези постановени от ВКС решения след приемането на ТР №1/2019 г. се разглеждат само хипотезите на искания на евинцирания купувач, основани на последиците от разваляне на договора. Правото на купувача да получи платената цена, разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта и обезщетение за вредите (по чл. 189, ал. 1 ЗЗД при пълна евикция) или упражняването на това право при частична евикция (по чл. 190, ал. 1 ЗЗД), но при разваляне на договора изцяло, представлява една от посочените в закона алтернативи за отговорността на продавача при отстранение на купувача от имота. Правото на купувача по чл. 190, ал. 2 ЗЗД да иска намаляване на цената и обезщетение за вредите при частична евикция не е обусловено от разваляне на договора. Купувачът не упражнява правото си да развали целия договор, а иска запазването му за частта от вещта, принадлежаща на продавача, поради което намаляването на цената и обезщетението за други вреди представляват компенсаторно обезщетение, дължимо при съществуващ, а не при развален с обратна сила договор.
Съобразно законовата уредба и тълкуването в съдебната практика правата на купувача по чл. 190, ал. 2 ЗЗД (за намаляване на цената и за обезщетение) възникват при наличието на предпоставките, посочени в правната норма, но без те да са обусловени от разваляне на сключения договор. Правата на купувача се реализират чрез осъдителни искове за вземания и поради това могат да бъдат установявани в производството по чл. 625 ТЗ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Коя площ на поземления имот трябва да опише съдът в решението по допускане на делбата при несъответствие в площта на имота по нотариален акт и кадастралната скица на имота?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която двата имота не са индивидуализирани съобразно действащия устройствен план на населеното място, в което се намират.
Дори и да се претендира за делба на имот, който представлява само реална част от горепосочения УПИ, тази реална част следва да бъде индивидуализирана съобразно действащия ПУП.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди доводите на страните, както и всички допустими и относими за спора доказателства, събрани по делото, в тяхната съвкупност.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
За съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи, като е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За проверка на допустимостта на въззивното решение. (По иск на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск зависи от наличието на конкретни процесуални предпоставки, които следва да са налице към всеки един момент от висящото производството до постановяването на крайния съдебен акт. Процесуалната легитимация на страните е условие за съществуването правото на иск, от което възниква и правомощието на съда да се произнесе по него. Наличието на надлежна страна е абсолютна процесуална предпоставка, важима както за ищеца, така и за ответника, и обуславяща възможността на съда да реши делото по същество. Липсата ѝ, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, води до недопустимост на така постановения акт. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото при наличието на предпоставките за това. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За преценка на допустимостта на въззивното решение предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. (По иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС – придобиване на собственост по въз основа на давностно владение)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В случая въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба, като констатира противоречието между нейната обстоятелствена част, претендираните права върху реална част от процесния имот и заявеният петитум за установяване на права в квадратни метри идеални части от него. Това е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да предприеме действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между изложените фактически твърдения за съществуване на индивидуална собственост и претендираните права в съсобственост в квадратни метри идеални части. Трябва да бъде индивидуализирана процесната реална част от имота, която ищците твърдят, че са придобили по давност. Индивидуализацията на тази част следва да бъде извършена по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот, както чрез посочване на граници и площ, така и посредством приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За преценка на допустимостта на въззивното решение с оглед направеното искане за изменение на иска. (По иск на основание чл. 141 ЗПКОНПИ)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд не се е произнесъл по изменения иск за отнемане на имота – дворното място с подобренията до размер на намалената с изменението на иска цена, и на паричната равностойност на съборените сгради в имота, поради което решението му е недопустимо.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предвидими ли са имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, преди определени поддържащи терапии и лични помощни средства, да са били предписани с конкретна епикриза или решение на ЛКК/ТЕЛК/, съответно кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за обезщетяването на такива вреди?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ/отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, е налице ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време. Не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Възможно ли е съсобственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да бъде предмет на делба с участието на чужд гражданин и може ли последният да получи имота в дял при делбата?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Концентрирането на собствеността чрез договор за доброволна делба на наследство в лицето на наследник – чужд гражданин, е допустим и валиден способ за придобиване на земеделска земя по смисъла на действащото законодателство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Необходимостта от пълно изясняване на произхода на средствата за придобиването на процесните недвижими имоти, при направено от ответника възражение за трансформация на лично имущество?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При своевременно направено от ответника възражение за трансформация на лично имущество в придобиването на имот по време на брака, е необходимо установяването на точния размер на вложеното, за което се твърди, че има личен произход по смисъла на чл. 22 СК и извършването на преценка дали то съвпада със стойността -изцяло или отчасти на придобития имот. По настоящото дело, образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на твърдяното от него придобивано основание- в случая в резултат на СИО, прекратена с развод. Предвид което е допустимо другият бивш съпруг, позоваващ се на трансформация на лично имущество, да наведе подобни твърдения в това производство било под формата на възражение, било чрез предявяването на насрещен иск. В случай, че не се установи пълна трансформация, съдът, с оглед събраните доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК, следва да установи каква част от придобитото по време на брака имущество е лично притежание поради трансформация на лично имущество.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Не представляват „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Terms