Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предметните предели на спора предвид начина по който е очертан с исковата молба – дали съдебното решение е постановено въз основа на обстоятелства, на които искът е основан, съответно изложени ли са били от ищеца правопораждащите факти по начин, предпоставил служебно извод за редовна искова молба?
Исковата молба не се тълкува и когато не е ясно на кои обстоятелства ищецът е основал иска си /какво твърди/, съдът изисква от ищеца уточнение.
Когато не са изложени обстоятелства за правоотношението, върху което страните са постигнали и подписали споразумение, т. е ясно е, че ищецът извежда основанието на вземането от постигната спогодба, както и при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, когато вземането е било заявено като основаващо се на спогодба-документ по чл. 417, т. 3 ГПК, в преобладаващата практиката на ВКС предметът на спора е ограничаван до действието на спогодбата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365 ЗЗД и сл.) поради нейното преобразуващо действие. Същото е и когато преобразуващото действие на спогодба недвусмислено определя съдържанието на искането.
Случаят с понастощем предявения иск не такъв, което е налагало ищецът да уточни основанието му. В т. 4 ТР №1/2001 г. от 17.07.2001г. е прието, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба. . Спогодбата е двустранен договор, с който по дефиниция на чл. 365, ал. 1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор. При позоваване на нея, основателността на претенциите, въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на делото, както и квалификацията на спорното право доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор. Ответникът в този случай може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил, само ако оспори нейната валидност, като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение от ответника, но условието е ищецът да е основал иска си на нейното действие. Спогодба е приложима и в отношенията между служител и работодател, включително ако има за предмет преобразуващо уреждане на правоотношения по възникнала пълна имуществена отговорност, но съдът не зачита споразумение, което противоречи на закона, заобикаля го, или нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му. Също така, признание на страната за настъпили неизгодни за нея факти не освобождава съда от задължението да прецени признанието с оглед всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК, включително след като признанието е обективирано и в споразумение като така представеното. При сключване на процесното споразумение страните са в трудово правоотношение, предметът му е разсрочване на признавано от работника или служителя в негова тежест парично задължение. Такова споразумение за разсрочване на плащане само по себе си не засвидетелства промяна на правното му основание. Ищецът твърди какво е то/основанието/ и ако има спогодба за него, ищецът основава иска за изпълнение на спогодбата, когато се позовава на двустранно установено в нея основание по определеност, но не и ако твърди нещо различно.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване, при наличие на подписан предварителен договор и платено капаро по него?
Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. При валидно сключен предварителен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък/капаро, отношенията между страните се уреждат по правилата за договорно изпълнение/неизпълнение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол на административен акт, който е бил оспорен като нищожен и потвърден със съдебно решение, в което вече са били обсъдени пороци, вкл. тези по издаването му?
Правото на преминаване погасява ли се при урегулиране на земеделската земя с влизане в сила на регулационен план, тъй като същият задължително трябва да предвижда излаз на улица за всеки УПИ?
Решението на административния съд е задължително за страните в административното производство с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, а съгласно чл. 302 ГПК то е задължително и за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. След като индивидуален административен акт е бил оспорен като нищожен по реда на АПК и в това производство жалбата е приета за неоснователна като оспореният акт е потвърден със съдебно решение на административния съд, в което са били обсъдени твърденията за неговите пороци, вкл. и при неговото издаване, в исково производство с предмет съществуване на правото, предмет на индивидуалния административен акт, общият съд не разполага с правомощието да извърши косвен съдебен контрол на този административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК досежно валидността му.
Когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до поземлен имот, правото на преминаване, възникнало преди урегулирането му, не се погасява. При това в този план следва да е предвиден изход на имота към улица, към път или по изключение към алея в парк. В случаите, когато такъв достъп не е осигурен, не може да се приеме, че правото на преминаване (независимо от правното основание за възникването му) следва да се счита за погасено с одобряването на плана, което следва от неговото предназначение и цел. Последователно се приема също така, че дворищно регулационните планове по ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ имат вещно отчуждително действие само за придаваемите места по регулация и за предвижданията на общ по регулация (съсобствен) парцел за малкоетажно или средноетажно застрояване – чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ и чл. 110 ЗТСУ /отм./. Тези планове нямат отчуждително действие за придобитото ограничено вещно право върху чужд имот. Недопустимо е да им се придава такова правопогасяващо действие чрез тълкуване. Предвижданията на улично регулационните планове за обществено мероприятие изобщо нямат отчуждително действие, а за да се реализира мероприятието, т. е. за да се приложи уличната регулация, следва да се проведе отчуждителна процедура. Така с предвиждането по регулационен план да се прекара улица не следва автоматично осигуряване на достъп на новообразуваните парцели до такава. При действието на ЗУТ пък изобщо не е предвидено отчуждително действие на ПУП освен в хипотезата, когато той е изготвен и одобрен въз основа на заповед по чл. 16 ЗУТ и по правилата, предвидени в този текст и е породил вещно действие. Така и при действието на ЗУТ, одобрените подробни устройствени планове не погасяват както правото на собственост (с изключение на плана, изготвен и одобрен по чл. 16 ЗУТ), така и придобитите ограничени вещни права. Затова се приема, че придобитото право на преминаване върху неурегулиран имот преди урегулиране на имота не се погасява автоматично с факта на урегулиране на имота, който то обслужва.
Правото на преминаване не се погасява при урегулирането на процесните имоти с влизане на регулационния план в сила само по причина, че същият задължително трябва да предвижда излаз към улица за всеки УПИ. За да се приеме, че правото на преминаване, учредено по реда на ЗТСУ, е погасено следва по делото да се установи, че регулационният план е и приложен и съответният достъп до имота е реализиран.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Ако отричано право на собственост се твърди да произхожда от едно основание, но съдът приеме, че това основание не се е осъществило в действителност, длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе осъществили ли са се другите основания, от които се твърди да произхожда същото право на собственост?
Силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск за собственост има много по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо на решението по положителен установителен иск за собственост: обхваща не само заявените от ответника, но и всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника. Поради това ответникът, за да се защити ефективно срещу предявения срещу него отрицателен установителен иск, следва да се позове на всички основания, на които счита, че е станал собственик на процесния имот. Съответно съдът, при решаване на спора, в мотивите на решението си е длъжен да се произнесе по всички заявени от този ответник основания за придобиване на правото на собственост.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Какъв е обхватът на контрола и надзора, който органът по настойничеството и по попечителството упражнява върху настойника по силата на чл. 170 СК и чл. 171 СК?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно чл. 154 СК орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Органът по настойничеството и по попечителството назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници на малолетния или на поставения под пълно запрещение (чл. 156 СК); до назначаването на настойник органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество, както и извършва опис на имуществото (чл. 159 СК). Този орган може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това (чл. 160 СК). Той съдейства на настойника при изпълнение на задълженията му (чл. 162 СК). Разпоредбата на чл. 170 СК урежда, че органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника; той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, като вземе мнението на настойническия съвет. Съгласно разпоредбите на чл. 171 СК всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството; настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това; органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им; по искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
Анализът на цитираните законови разпоредби, при съобразяване на особената закрила на недееспособните лица съгласно действащото законодателство, показва, че органът по настойничеството и попечителството, освен че назначава настойническия съвет, а до назначаването му охранява интересите на лицето, през целия период на учреденото настойничество има задължения по упражняване на надзор върху дейността на настойника с оглед защитата на малолетното дете или на поставеното под пълно запрещение лице. Този надзор се упражнява, от една страна, при точно определени от закона поводи, каквито например са представянето на ежегоден отчет от настойника за дейността му, както и отчет при освобождаването му. От друга страна, налице е и задължение за текущ, вкл. инцидентен, и последващ надзор, без което задължение този орган не би могъл да упражнява правомощията си, уредени в: чл. 160, ал. 1 СК (извършване на промени в настойническия съвет, когато интересите на лицето изискват това), чл. 166, ал. 1 СК (необходимостта да вземе отношение при постъпили сигнали за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване правата и интересите на поставения под настойничество), чл. 171, ал. 1, изр. 2, предл. второ СК (изискване на извънредни отчети от настойника), чл. 171, ал. 4 СК (предприемане на действия по принудително събиране от настойника на неотчетени от него суми). За да изпълни целите на закона за грижа и защита на недееспособния (какъвто е основният смисъл на института на настойничеството), надзорът трябва да се упражнява по начин, гарантиращ ефективността му. Това означава и че периодично органът по настойничеството и по попечителството, дори да не е сезиран от други органи и лица, следва да извършва наблюдения и проверки дали настойникът изпълнява задълженията си съгласно изискванията на чл. 164 и чл. 165 СК. При констатирани нередности и неблагополучия, следва да предприеме съответни действия за отстраняването и недопускането им.
Следва да се отбележи, тъй като част от процесния период обхваща и действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм. с пар. 3 ПЗР СК – обн., ДВ, бр. 47/2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), че като цяло уредбата в него на настойничеството и попечителството не е претърпяла съществена промяна с приемането на СК от 2009 г. Съответни на цитираните по-горе разпоредби са тези на чл. 110, чл. 111, чл. 113, ал. 1, чл. 114, чл. 117 – чл. 119, чл. 121, чл. 124, чл. 125, чл. 126 СК от 1985 г. /отм./.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правните доводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения е гаранция за правилността на въззивния акт и за правото на защита на страните в процеса.
Съобразно постановките в решенията на СЕС по дело С-243/2008, дело С-397/2011, дело С-168/05 (т. 24), дело С-40/2008 (т. 38), дело №С-618/2010 (т. 46), С-488/2011 и др., е прието че: 1/ първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор; 2/ съдът уведомява страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като дава възможност на същите да изразят становище и да ангажират доказателства (принцип на състезателност); уведомяването се извършва по всяко време на висящността на делото, вкл. при необходимост се отменя хода на устните състезания; 3/ само при противопоставяне на потребителя (след уведомяването) съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146, т. 2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Поради очевидна неправилност на извода, че въпреки констатираното СТЕ, че тръбата навлиза в имота на ищеца с около един метър, за да установи, че тази тръба смущава правото му на собственост и му пречи да го упражнява, ищецът трябва представи строителни книжа, които да установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респ. доказателства, установяващи, че въпросната тръба категорично пречи на изграждането, както и до каква степен пречи на евентуалния строеж, както и извода, че независимо кой е поставил тръбата напречно на улицата без строителни книжа и спазване на нормативните изисквания за това, тя съставлява „(отводнителен канал или отходен канал)“ и се явява публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. а Закона за водите, т. е. собственик е общината.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При констатираното от вещото лице, изготвило СТЕ, че тръбата преминава през улицата и навлиза в имота на ищеца с около един метър, е нелогичен и необоснован извода на въззивния съд, че не е доказано посоченото в исковата молба смущаване и пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост. В съдебната практика е изяснено, че когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, той създава пречка или смущава нормалното упражняване правото на собственост, което е абсолютно право и изисква всички правни субекти да се въздържат от такива действия. В такъв случай собственикът не е длъжен да търпи в имота си такива действия, които се извършва без негово съгласие, а защитата срещу тях е чрез предявяване на иск по чл. 109 ЗС. Самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Тази хипотеза е дадена като пример за това как естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Тръбата, преминаваща уличната регулационна линия на парцела, собственост на ищеца и навлизаща в него с около метър без съгласието му е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, защото смущава нормалното упражняване правото му на собственост. Всяко навлизане в чужд имот без съгласието на собственика, което не е „с оглед благоустройствени и здравни цели“, предвидени в специалните благоустройствени закони, към които препраща чл. 53 ЗС може да смущава или пречи за упражняване правото на собственост. Предявяването и уважаването на негаторен иск, не зависи от това дали собственикът ще огради имота си и дали е изготвил строителни книга са изграждане на ограда, защото упражняването на правото на собственост не зависи от подобни действия. Границите на имота се определят от пространственият обхват на правото на собственост според основанието, на което е придобито то, съг. чл. 24, ал. 1 ЗКИР, а не от изграждането на ограда. Ищецът може да владее, ползва и да се разпорежда с целия си имот и без да е ограден. Земеделските имоти не се ограждат, но това не лишава собствениците им от защита по чл. 109 ЗС.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя. За задължението на въззивния съд, съблюдавайки изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, в рамките на предмета на въззивната проверка, да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи в решението си ясни, пълни и безпротиворечиви мотиви.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Мотивите трябва да са точни, ясни и логически безпротиворечиви, да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност.
Справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства по конкретното дело, относими към обема на вредите. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, възрастта на пострадалия, социално – икономическите условия в страната към момента на деликта. Установените лимити на отговорност на застрахователя имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, но не са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
След дадени от ВКС указания по приложението на закона, може ли в производството по чл. 294 ГПК въззивният съд да основе решението си на факти, които не са твърдяни от ищеца и не са указани на страните като нуждаещи се от доказване; длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства и относимите доказателства?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивния съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Вътрешното си убеждение съдът формира не произволно, а след преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – веществени, писмени, гласни, експертни заключения. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на такива, които страните не твърдят и за които не им е указано, че следва да ангажират доказателства. Поначало, не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, като и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без преди това е уведомил страните, че го счита за спорен.
Изискванията съдът да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса, важи и за въззивните решения, постановени при повторното разглеждане на делото, но при съобразяване на преклудираните за разрешаване с първото касационно производство спорни въпроси.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. За задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне на размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай. Такива например са тежестта на увреждането, обстоятелствата при които е осъществено, продължителността и прогнозата за възстановителния период, данните за състоянието на пострадалия и негативните последици, следващи в личния и социалния му живот, икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, а и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор.
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става обаче източник на неоснователно обогатяване. Поради това размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието “справедливост” на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В тази връзка в мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за конкретния случай обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. За да посочи съответен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва също така да отчете икономическите условия в страната към датата на процесното увреждане, като вземе предвид и непрекъснато променящите се лимити на застрахователно обезщетение, израз именно на динамиката на обществения стандарт на живот.
Terms