Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв, съдът обвързан ли е от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК?
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази практика. Правилото, залегнало в чл. 78 ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. Списъкът по чл. 80 ГПК включва разноските, претендирани от страната по делото, т. е. тези, които тя е направила в хода на производството. При осъществена безплатна адвокатска защита страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, а такива следва да се присъдят в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата. Следователно при оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК – липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.1 ЕКЗПЧ – глобално или поотделно за всяка една от претенциите?
Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по- нисък от предложения по реда на глава III а ЗСВ?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 пар. 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл. 2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: 1. общата продължителност и 2. предмета на производството, 3. неговата фактическа и правна сложност, 4. поведението на страните и 5. на техните процесуални или законни представители, 6. поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7. други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл. 6 ЕКЗПЧ, включително и това за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на съда/ и крайната /на влизане в сила на окончателния акт/ и се пресметне съответния период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“ /вж. напр.пар.17 Adiletta v. Italy/.
При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Ако във въззивната жалба е налице искане за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност на същото, представлява ли процесуално нарушение отказът на въззивния съд да се произнесе по това искане с мотив, че в жалбата няма конкретни оплаквания, свързани с размера на определеното обезщетение?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд дължи произнасяне по всички съдържащи се във въззивната жалба и непреклудирани възражения, доводи и искания на жалбоподателя, като непроизнасянето по тях представлява съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК. Когато с въззивната жалба е заявено искане за намаляване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност на същото, въззивният съд следва да се произнесе по това искане, независимо дали в жалбата се съдържат конкретни оплаквания, свързани с присъдения размер на обезщетението.
Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа /при ползването на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила/, отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 49 ЗЗД, а когато вредите са резултат от свойствата на самата вещ, с която си служи деецът, без той да е допринесъл за тяхното настъпване, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от ищеца или от ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд, следва да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание. Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените хипотези на чл. 124, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лице извън очертания в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според разясненията в тълкувателния акт, възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания с двете постановления на Пленума на ВС вай-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение братята/сестрите трябва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя и сестри страдания и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Terms