Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли задължение въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях? (По иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху дворно място на основание изтекла придобивна давност)
Налице е непротиворечива съдебна практика според която, изхождайки от твърденията в исковата молба и съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. За да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и наведените възражения.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните.
Въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Разпоредбата на чл. 102а ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, приложима ли е за съдебните решения?
Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни при издаване на съдебните решения?
С подписването на съдебното решение с квалифицираният електронен подпис по чл. 13, ал. 3 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, счита ли се изпълнено изискването по чл. 236, ал. 3 ГПК за подписване на съдебното решение от участвалите в производството съдии?
Разпоредбата на чл. 102а ал. 1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ бр.110/2020 г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ няма отношение към издаваните в електронна форма съдебни решения, тъй като тя се съотнася към чл. 102а ал. 1 ГПК като общ към специален закон. Приложението на специалния закон изключва приложението на общия. До влизане в сила на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК ДВ бр.110/2020 г., издаденото само в електронна форма съдебно решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл. 235, ал. 4 ГПК. След влизане в сила на разпоредбата на чл. 102а ал. 1 ГПК обаче, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и хронологичен порядък. (По иск, квалифициран по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сума, представляваща половината от направените разходи за лечението и издръжка)
При постановяване на решение по делото съдът дължи преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и в хронологичен порядък. Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои – за недоказани, както и да обсъди всички възражения и доводи на страните.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Представлява ли и има ли правно значение на “противопоставяне на наемодателя“ постигнатата в по-ранен момент – при сключването на договора за наем, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Постигнатата в по-ранен момент – при сключване на договора за наем, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма, представлява и има правно значение на противопоставяне на наемателя.
Terms