Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Дали въззивната инстанция може да измени обжалваното решение /в случая – относно началния момент на изпадане на длъжника в забава/ и да пререши спора, при липса на конкретно оплакване във въззивната жалба за това? Дали въззивният съд е излязъл извън спорния предмет по смисъла на чл. 269, изр. 2 ГПК? (По иск на „Многопрофилна болница за активно лечение Тракия“ ЕООД срещу НЗОК за осъждането ѝ да заплати стойност на извършена болнична помощ по клинични пътеки и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП)
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите процесуалният закон урежда служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните за спора факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Ако първоинстанционният съд не е изпълнил тези задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
В т. 3 от тълкувателното решение изрично е посочено, че с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приел за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантен за делото факт; въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация на първата инстанция за необоснована само при наличие на съответно оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
От горното следва и отговорът на значимия за делото правен въпрос, а именно, че когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора само в случаите, когато е длъжен да действа служебно. Когато няма такова задължение той е ограничен от заявеното в жалбата съгласно изричната разпоредба на чл. 269, ал. 2 ГПК.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Дали сключеният при условията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) между община – възложител и външен изпълнител договор по реда на ЗОП поражда отделно облигационно правоотношение между страните, по което възложителят може да отговаря самостоятелно?
Относно допустимостта на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в аналогична на разглежданата хипотеза, предявен от външен изпълнител срещу община – възложител по договор, сключен по реда на ЗОП във връзка с изпълнение на дейности по НПЕЕМЖС, е постановено решение на ВКС, което се споделя изцяло. С него по реда на чл. 290 ГПК е формиран извод, че така предявеният иск и постановеното въззивно решение са допустими, като липсва и нередовност на исковата молба, поради което след отмяна на решението като неправилно ВКС е разрешил материалноправния спор окончателно по същество. При извършената преценка относно допустимостта на производството и надлежната пасивна легитимация на ответника са изложени съображения, че съгласно чл. 5, ал. 3 ПМС №18/2015 г. при определяне по реда на ЗОП на изпълнители за извършване на дейностите в обхвата на НПЕЕМЖС общината действа в качеството си на самостоятелен възложител в отношенията си с изпълнителите; По силата на чл. 5, ал. 1, т. 2 ПМС №18/2015 г. тя е изрично натоварена да отговаря за извършването на разплащанията на всички дейности по обновяване на сградите; Отговорността й не зависи от останалите функции, които съвместява в изпълнение на Програмата, както и от начина на финансиране (от държавния бюджет); При сключването на договорите по реда на ЗОП с външни изпълнители общината не действа като представител на Сдружението на собствениците.
Обсъдените в решението разпоредби на ПМС №18/2015 г. са ясни и сочат именно общината като адресат както на задължението за възлагане на третите лица – изпълнители на дейностите по обновяване на сградите, така и на задължението за заплащане на дължимите за изпълнените дейности възнаграждения, като в този смисъл са и приетите Методически указания по изпълнението на Програмата в Приложение №2 към чл. 1, ал. 2 ПМС №18/2015 г.
С оглед изложеното се налага изводът, че сключеният при условията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради между община – възложител и външен изпълнител договор по реда на ЗОП поражда напълно обособено облигационно правоотношение, отговорност за изпълнение на задълженията по което носят страните по договора, поради което и същите са надлежни страни по повдигнатия пред съда спор относно изпълнението на договора.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешното установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?
Кои за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. За съда не съществува задължение да уважи направеното по повод изслушана експертиза искане за нова или допълнителна такава, поради което, сам по себе си, отказът на първоинстанционния съд да я допусне не може да се преценява като процесуално нарушение, лишило страната от възможност да докаже твърденията си. За въззивния съд съществува задължение да прецени дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд, за да обоснове произнасянето си по доказателственото искане в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Тази преценка на въззивния съд зависи и от предмета и естеството на спора, въведените от страните възражения, включително и с оглед значимостта и обвързаността на тези възражения с данните по делото.
В ППВС №4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. сочените от касатора, са дадени разяснения, че понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за установяване нищожност на вписването и за установяване вписване на несъществуващо вписаното обстоятелство – изключването на съдружника “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк. с оглед преценка за наличието на правен интерес у ищеца за предявяването и поддържането на отрицателните установителни искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл. първо и съответно предл. трето, което представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно на всеки етап от развитие на делото?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно действащия ЗТТРЮЛНЦ дейността на длъжностното лице по регистрация обхваща извършването на необходимата проверка по чл. 21, след което извършване на вписването и заличаването чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския регистър (чл. 22, ал. 2 от закона). В глава трета от горецитираната Наредба №1/14.02.2007 г. (чл. чл. 64-72) са подробно регламентирани изискванията за водене на търговския регистър, включително за електронните партиди на юридическите лица. Съгласно чл. 64, ал. 2 от наредбата, към електронната партида се води дело в електронна форма, в което се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други. Електронната партида на търговеца се състои от две части – част “Вписани обстоятелства и част “Обявени актове. Съгласно чл. 66, ал. 1 и 3 от наредбата, информацията в част “Вписани обстоятелства е структурирана в полета, които се обединяват в групи, а групите – в раздели, включително раздел “Общ статус”. Данните в част “Обявени актове се структурират в поле №1001 “Обявен акт”, в което се вписва наименованието на документа (чл. 68, ал. 1 от наредбата). Предвидено е и че във всяко поле се визуализира последното извършено (актуалното) вписване, съответно обявяване, като регистърът автоматично генерира момента (дата, час, минута и секунда) на въвеждането на информацията в базата данни. Следователно вписаното обстоятелство е това, което е отразено в полетата по конкретната партида в търговския регистър и е породило правни последици в правната сфера на търговеца. Именно то подлежи на атакуване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ при незаконосъобразност на някоя от предвидените три хипотези – нищожно или недопустимо вписване, несъществуване на вписано обстоятелство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Следва ли съдът да допусне до делба пристройка, която е неподлежащ на премахване незаконен строеж и не представлява самостоятелен обект на собственост?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Пристройка към сграда /независимо от това дали е законно изградена или представлява „търпим“ строеж/ може да бъде самостоятелен обект на съдебна делба само ако притежава техническите характеристики и отговаря на действащите към момента на построяването й законови изисквания за самостоятелен обект на собственост- например за жилище, за ателие, за гараж, за магазин или др. подобни. Когато пристройката не представлява отделен обект на собственост, същата на основание чл. 98 ЗС става част от главната вещ, към която се присъединява, и съответно може да бъде обект на съдебна делба само заедно с тази главна вещ, като част от нея. Допълнително пристроеното, ако не е самостоятелен обект на собственост, е съсобствено при същите права, при каквито е съсобствен обектът, към който пристроеното се присъединява. За такава пристройка не може да се поиска отделно делба, щом не е самостоятелен обект на собственост, поради което тя, ако не подлежи на премахване като незаконен строеж, следва да се оцени при извършване на делбата на обекта, към който е присъединена.
Когато пристройката се присъединява към сграда- етажна собственост и е предназначена да обслужва цялата сграда, тази пристройка представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и при делба на един или няколко обекта от тази сграда до делба следва да се допуснат и съответните идеални части от пристройката като обща част на сградата. Когато пристройката е предвидена да обслужва само един от обектите в сградата- етажна собственост, тя се присъединява към него и може да бъде допусната до делба като част от този обект. Пристройка, която е обща част на сграда- етажна собственост, но служи за обслужване само на някои от отделно притежаваните етажи или части от тях, може да се отреди само на лицата, чиито помещения обслужва. Това съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС обаче може да стане само по общо съгласие на всички етажни собственици. Предвид гореизложеното, дали пристройката е обща част на сградата- етажна собственост или е собственост на основание чл. 98 ЗС на собствениците на един или няколко от обектите в тази сграда зависи от това към кой обект е била присъединена тя при построяването й, но не и от това за какво реално е започнала да бъде ползвана в по-късен момент от един от етажните собственици, без съгласието на останалите.
Terms