Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Освобождава ли се от отговорност по чл. 109 ЗС собственикът на ограда, посредством която се създават пречки за ползването на съседен недвижим имот, когато състоянието на оградата е резултат от развитието на естествени природни процеси? (По иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на ограда, изградена между два поземлени имота)
Собственикът на ограда, посредством която се създават пречки за ползването на съседен недвижим имот, когато състоянието на оградата е резултат от развитието на естествени природни процеси, не се освобождава от отговорност по чл. 109 ЗС. Съображенията за този отговор са следните:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което го смущава и ограничава да упражнява своето право. При нарушаване на това абсолютно право на негово разположение е негаторният иск. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие, което поддържа противоправно състояние в съседен имот.
По правило, съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 1 ЗУТ (норма, аналогична на чл. 46, ал. 1, изр. 1 ЗТСУ /отм./) оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 3 ЗУТ е допустимо оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. Съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗС ограда, разположена изцяло в един от съседните имоти, представлява приращение и става собственост на собственика на земята, върху която е построена. В това си качество и по аргумент от разпоредбите на чл. 45 и чл. 50 ЗЗД, чл. 50 ЗС и изискванията на благоустройствените закони (чл. 47 ЗТСУ /отм./, чл. 195 ЗУТ) този собственик е задължен да поддържа оградата в състояние, което не оказва вредоносно въздействие върху съседните й имоти. Той носи отговорността да полага грижа за целостта и устойчивостта й, да предотвратява вредоносно въздействие, включително като извършва ремонтно-възстановителни дейности за отстраняване последиците от развитието на естествени природни процеси, както и носи отговорността за ефективността на взетите мерки. Собственикът на оградата е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото за избягване на привеждането й в състояние, което би могло да бъде източник на смущения и ограничения в пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседните имоти.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно изискването за наличие на знание за неплатежоспособност у кредитора в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН извършено от кредитор на банката прихващане може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН установява презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност при вписано решение за отнемане лицензията за банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. По отношение на действията, извършени преди вписването на решението, за които презумпцията не се прилага, предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Относно съдържанието на понятието „знание за неплатежоспособност“ е формирана постоянна практика на ВКС, в която се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ, бр.62/2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона.
В нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН са предвидени две хипотези по отношение на момента на придобиване на вземането или задължението, обусловени от знание за настъпила неплатежоспособност или постъпило искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност. За да е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, кредиторът на банката, извършващ прихващането, следва да е недобросъвестен и чрез придобиване на вземане или задължение след посочените, алтернативно предвидени моменти, да е целял поставянето си в по-благоприятно положение спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.
В допълнение към изложеното дотук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН визира поведение на дадено лице, осъществено след узнаването за настъпилата неплатежоспособност или след постъпилото искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност на банка, което е насочено към осигуряване на едновременното наличие у това лице на качеството длъжник и кредитор по отношение на банката, така че то да може удовлетвори свое вземане като погаси съществуващо задължение, а не по установения ред за разпределение на осребреното имущество в производството по банкова несъстоятелност. За кредиторите на банката това недобросъвестно поведение би се изразявало в придобиване на задължения към банката /например чрез встъпване в дълг/, а за длъжниците – в придобиване на вземане към банката. Затова разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН въвежда като предпоставка за основателността на иска извършването на едно от двете действия – придобиване вземане или придобиване на задължение, тъй като едновременното придобиване и на двете след узнаването за настъпилата неплатежоспособност е слабо вероятно и не би поставило лицето в по – благоприятно положение от това, което е имало преди релевантния момент на узнаването. Резултатът от уважаването на иска е преодоляване на преференциалното удовлетворение, което кредиторът, извършил прихващането, е получил в сравнение с това, което би получил при разпределението на осребреното имущество на банката.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Необходимо ли е, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредит, да бъде уведомен и поръчителят за нея или е достатъчно такова уведомление да бъде получено единствено от кредитополучателя?
Допустимо ли е в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано от цесионер, съединяване с евентуален осъдителен иск, при условие че производството по установителния иск бъде прекратено поради недопустимост или установителния иск бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост?
Според т. 18 Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотеза на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Доколкото ТР борави с понятието длъжник„, каквото качество обективно има и поръчителят и не съдържа изрични указания / вкл. в мотивите /, изключващи самостоятелното предявяване на предсрочна изискуемост и на поръчителя, с цитираното решение е прието точно това: че предсрочната изискуемост настъпва от датата на която волеизявлението на банката – че счита кредита за предсрочно изискуем – е достигнало до длъжника – кредитополучател, ако са били налице и посочените обективни предпоставки. Датата на обявяване на длъжника – кредитополучател на предсрочната изискуемост на кредита е и началния момент, от който тече 6 – месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав споделя извода, че не се изисква предсрочната изискуемост на кредита задължително да се обяви и на поръчителя, защото поръчителят приема да отговаря за чуждото задължение в обема и при условията, при които отговаря самия длъжник, освен ако са изрично договорени по-леки / чл. 139 ЗЗД /. Следователно, ако длъжникът – кредитополучател вече е поставен в забава относно целия дълг, с предявяване на обявената от кредитора предсрочна изискуемост на дълга, за който и поръчителят отговаря, то предявяването й на последния е лишено от самостоятелни правни последици досежно отговорността на всеки от двамата към кредитора.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания?
Какви са правомощията на съда, ако не е дал срок на облагодетелствания да направи избор по чл. 34 ЗН, но пред въззивния съд е постъпила молба, с която изборът е направен, на който избор насрещната страна се е противопоставила. Какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН в хипотеза, в която е оставено универсално завещание в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения извършено в полза и на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото?
Принципната допустимост за съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 ЗН при възстановяване на запазена част от наследство е възприета в практиката на ВКС. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл. 34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно.
В практиката на ВКС е дадено и тълкуване, че „при съобразяване на поредността по чл. 34 ЗН, за заветника ще се отделят имоти, чиято стойност не надхвърля с повече от 1/4 стойността на разполагаемата част (или сбора от разполагаемата и запазената част), а останалите имоти (или част от тях, съответстващи на запазената част само на ищеца) ще се върнат в наследството. Ако в полза на заветника е направено и дарение от същия наследодател, неговата стойност също следва да се отчете при съпоставката, която се извършва по чл. 36 ЗН“. Това тълкуване е приложимо само в хипотеза когато облагодетелстваният от завещание и или дарение не е призован към наследяване наследник по закон и искът по чл. 30 ЗН е предявен против него в едно производство от всички наследници по закон с право на запазена част.
По правило връщане на имота в наследството може да се постанови в две хипотези: при наличието на предпоставките на чл. 36, ал. 1 ЗН – когато искът е предявен от всички наследници с право на запазена част в общ процес, като облагодетелстваният не е призован към наследяване наследник по закон с право на запазена част и при наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 2 ЗН – когато всички наследници с право на запазена част предявят иск в общ процес срещу този наследник с право на запазена част, който е облагодетелстван от завет/и и/или дарение/я.
В хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗН (облагодетелстваният не е призован към наследяване наследник по закон) при съобразяване на направения избор по чл. 34 ЗН, възстановяването на запазената част може да се извърши чрез връщане на имот в наследството, при което той става съсобствен между наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването.
В хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН (облагодетелстваният е призован към наследяване наследник с право на запазена част) не може да се върне в наследството имот съобразно направения избор по чл. 34 ЗН, тъй като това означава и облагодетелстваният, който е наследник по закон, да придобие права в съсобствеността на този имот, т. е. възстановяването ще е в идеални части и съсобственост между наследниците с накърнена запазена част и облагодетелствания, а целта на нормите на чл. 36 ЗН е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. В тази хипотеза, съобразявайки направения избор по чл. 34 ЗН съдът следва да прецени за кои имоти, максимално съответстващи на размера на накърнението на запазената част да отмени завета/дарението, като ги предостави на наследниците със запазена част-ищци за възстановяване на запазената им част и кои имоти следва да бъдат задържани от облагоделстваният от безвъзмездните разпореждания наследник със запазена част-ответник.
Ако стойността на имота/ите, с които се възстановява запазената част е по-ниска от размера на накърнението й, облагодетелстваният заплаща на ищците сумата, която не достига за възстановяване на запазената част. Ако стойността на имота/тите, с които се възстановява запазената част е по-висока от размера на накърнението, ищците, искащи възстановяване на запазената си част, заплащат на облагодетелствания-ответник сумата, надхвърляща размера на запазената част и съставляваща част от разполагаемата част на наследодателя. И в двете хипотези сумите се присъждат служебно от съда, като без значение е дали е направено искане в тази насока или е налице противопоставяне на някоя от страните. Преценката дали предоставеният за възстановяване на запазената част имот/и съответства на размера на накърнението на запазената част се извършва по цените, посочени в чл. 31, изр. 2 ЗН, по които се образува наследствената маса – към момента на откриване на наследството за подарени или завещани недвижими и движими вещи и към момента на подаряването за движите вещи. Паричното възмездяване обаче, необходимо за пълно възстановяване на запазената част или за заплащане на част от разполагаемата част винаги се извършва по цени на имуществата към момента на възстановяването на запазената част. Това налага във всички случаи, в които се образува наследствена маса и всички наследници със запазена част участват в производството, да се изслуша експертиза и за настоящата стойност на имуществата, предмет на завета или дарението, която съдът дължи да допусне и служебно.
Чл. 34 и чл. 36 ЗН могат да се приложат съвместно само когато запазената част от наследство е накърнена чрез извършване на частни разпореждения – завет/и и/или дарение/я, чрез които едно лице получава безвъзмездно повече от един от имотите на наследодателя, но не и когато накърнението на запазената част е извършено с универсално завещателно разпореждане.
Завещателно разпореждане което касае цялото или дробна част от цялото имущество, придава на облагодетелствания качеството наследник (чл. 16, ал. 1 ЗН), т. е обуславя универсално правоприемство в правата и задълженията, чийто титуляр е бил завещателят към момента на откриване на наследството, за разлика от частното правоприемство чрез завет или дарение, което обуславя придобиване само на активи. Именно затова при универсално завещание намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на запазената част се извършва в математическа дроб, при което наследникът с възстановена запазена част придобива не само съответната част от активите на наследството, но и отговаря за съответната част за задълженията на наследодателя.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За да определи действителното основание на спорното материално право, следва ли съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция? (По искове между съдружници в гражданско дружество)
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и по-специално относно необходимостта при преценката си съдът да съобрази и съотношението в приноса за настъпване на произшествието между виновния водач и пострадалия.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Когато съдът прецени, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката, поради което е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Сравнението в поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. За всеки отделен случай съдът следва да определи обективният принос на пострадалия. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на пострадалия?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. За да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът трябва да се аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Как следва да се прилага принципът на справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни и психични увреждания, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен от пострадалия пряк иск срещу застрахователя?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия – служат като ориентир за конкретната икономическа конюнктура. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на деликта. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Необходимо е всички относими към обема на вредите обстоятелства да бъдат обсъдени от съда и въз основа на техния анализ и съвкупната им оценка да бъде определен паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Също съгласно константната практика на ВКС, горното се отнася и за въззивната инстанция, и то независимо от възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, когато във въззивното производство остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016 г., от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Изложени са съображения, че при уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Допустимо е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК, когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ, тъй като съдът дължи обсъждани на всички доводи и възражения, които касаят предмета на делото и са въведени своевременно от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли 1-годишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Дарението е едностранен договор. Задължението, което възниква със сключването му, е само за дарителя – да отстъпи/да прехвърли веднага и безвъзмездно дареното (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Задължението на дарения да издържа дарителя се поражда ex lege. Неговите предпоставки/материално-правни условия са: 1) трайна нужда на дарителя от издръжка; 2) искане/покана дареният да му я дава и 3) отказ на дарения да я предостави. Виновното неизпълнение на това задължение законът санкционира с пораждане на правото на дарителя да отмени договора, но то не се отнася до обичайните и възнаградителните дарове (чл. 227, ал. 1, б. в и ал. 2 ЗЗД). Поканата/искането за издръжка е неформален акт. Тя може да е писмена или устна. Не е необходимо поканата/искането да съдържа конкретна парична сума. Конкретните нужди от издръжка на дарителя определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се изразяват в траен недостиг на парични средства за покриване на разнородни потребности – прехрана, дрехи, квартира, покриване на консумативни разходи, неотложен ремонт и т. нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи, помощ, включително специализирана (напр. болногледач). Необходимо е нуждите да са трайни и да са все с алиментен характер. При всяко поискване, респ. отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази на дарения. По правната си характеристика поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат. Съдържа я всяка искова молба, с която дарителят упражнява правото по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, а 1-годишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е давностен. Съдът проверява дали е изтекъл само при възражение от ответника (чл. 120 ЗЗД). По възражението съдът се произнася с решението по съществото на спора, след като установи, че правото на отмяна на дарението е възникнало и съществува към приключване на съдебното дирене при релевантните факти (определят ги въведените по делото конкретни доводи и възражения на страните), включително настъпилите след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК). При всяко положение обаче давностният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато трае процесът за правото по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД (чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД).
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно съобразяването на критерия за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критерият за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Паричният еквивалент на моралните вреди се определя след изясняване на засегнатите блага и оценяване на стойността, които те са имали за своя притежател. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда след съвкупна преценката на всички конкретно установени по делото обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и решението на съда е в съответствие с посочения принцип, когато са съобразени всички установени релевантни обстоятелства чрез ангажираните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, чиито промени намират отражение и във все повече нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали доходи и приходи по смисъла на дефинициите в пар. 1 ДР ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да се доказват само със свидетелски показания и с частни удостоверителни документи, съставени от проверяваното лице, които не отговарят на счетоводните стандарти? Длъжен ли е съдът да оцени заключението на вещото лице, включително да изложи съображения, когато възприема едно заключение, а не кредитира друго?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Когато ответник по иска по чл. 141 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) твърди, че е реализирал доход от извършвани от него търговски продажби и доставки в или извън търговски обект, а твърденията му се оспорват от КПКОНПИ (сега КОНПИ), той носи доказателствена тежест да докаже твърденията си, което означава да ги подкрепи с писмени доказателства за търговска и данъчна регистрация, разрешителни и счетоводна отчетност, когато такива се изискват от закона, или с други документи, от които се установява извършването на дейността, включително с документи, съставяни от съконтрахенти по търговските сделки. Търговската дейност може да бъде извършвана и без да са спазени нормативните изисквания, включително и без снабдяване с необходимите за извършването й документи, включително когато такива няма съставени или съставените са в нарушение на изискванията за счетоводна отчетност. Това само по себе си не прави получените доходи незаконни по смисъла на ЗПКНОПИ (сега ЗОНПИ) освен в случаите, когато законът изрично забранява извършването на конкретната търговска дейност. На доказване подлежи не търговската дейност, а конкретната дейност, при извършването на която ответникът е получил доходи. При липса на писмени доказателства, както и в случаите, когато съставените такива са в нарушение на изискванията за счетоводна отчетност, е възможно доказването да бъде осъществено и с гласни доказателства. В тези случаи съдът следва да извърши преценка на гласните доказателства с оглед на останалите събрани по делото в установяване на твърденията на ответника за доходи от търговската дейност, като прецени и причината за допуснатите нарушения на изискванията за счетоводна отчетност. В определени случаи ответникът може да установява извършената от него търговска дейност и само с гласни доказателства, като съдът ще трябва да прецени тяхната достоверност въз основа на всички данни по делото, като вземе предвид отношенията между ответника и свидетелите, възможността същите да са възприели фактите по дадените показания, способността им да анализират възприетото, нивото на познанията им, съществуващите между показанията на различните свидетели, а и в самите показания противоречия, тяхната степен на конкретност и други. При това съдът задължително трябва да извърши преценка дали тези показания, включително обсъдени във връзка със съставените документи в нарушение на счетоводната отчетност, са достатъчни, за да може въз основа на тях да направи достоверен извод за получения от дейността брутен доход и за това каква част от него остава за ответника след приспадане на необходимите разходи за нея. Законен доход, по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./ и на ЗПКОНПИ, а сега ЗОНПИ, не е целият брутен доход, получен от ответника от търговската дейност, а само този, който се получава след приспадане на необходимите разходи за нея. В случай, че свидетелските показания не са достатъчни да установят тези факти, то съставените документи в нарушение на изискванията на счетоводната отчетност, не могат да докажат получаването на законен доход, който да послужи за придобиване на имущество.
Съдът е длъжен да оцени заключението на вещото лице, включително да изложи съображения, когато възприема едно заключение, а не кредитира друго.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли в исковото гражданско производство съдът да основе изводите в решението си на протоколи за разпит на свидетели от досъдебно наказателно производство, които не са приети, а са изключени от доказателствения материал по делото?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
В исковия процес съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства. Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти. Съдът не може да основе решението си на документ, който не е приобщен като писмено доказателство по дело. Неприетото доказателство или изключеното такова от доказателствения материал по делото не следва да се взема предвид от съда при решаването на спора.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предвид съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с оглед така постановения осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС, с произнасяне по иск за заплащане на стойността на извършени в процесния имот от ответника подобрения, и така постановеното право на задържане на същия имот.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 ППВС №6/27.12.1974г., когато претендираното подобрение представлява незаконно строителство, такова изменение на имота не води до увеличаване на неговата стойност, ако собственикът иска премахване на направеното. Ищецът е поддържал доводи за незаконност на изградената ФВЕЦ. Въззивният съд се е позовал на заключение на вещо лице – икономист по строителството, като е приел за безспорно установено, че изградената централа представлява законно строителство с необходимите документи. По делото е представено разрешение за строеж и разрешение за ползване, но експертизата не е обсъждала инвестиционен проект за съоръжението, с оглед поддържаната от ищеца теза, че то не представлява законен строеж. Изразеното от ищеца становище е, че не иска да запази и да използва изградената централа като такава и тя представлява незаконен строеж. За да даде отговор на доводите за незаконност, въззивният съд е следвало да проследи относимите нормативни разпоредби за техническите правила и нормативи за такъв вид енергиен обект, вкл. изискванията за инвестиционен проект /Наредба №14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия/. След анализ на нормативната база, а при необходимост и след изслушване на компетентно вещо лице в тази област, което да извърши проверка на техническата документация, следва да се направи извод дали са съобразени всички относими законови изисквания за поставяне на този вид съоръжение.
Според цитираното ППВС, когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Данните по делото, вкл. констатациите на експертизите, сочат, че основната част на съоръжението представляват соларни модули – фотоволтаични панели и рамки за тях, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани. Панелите са прикрепени към стоманено-алуминиеви конструкции с винтове, които от своя страна са прикрепени към земята с помощта на навити на дълбочина 1,40м. спираловидни метални колове. Съоръжението включва още инвентори, които преобразуват напрежението, кабели, табла, трафопост /метален павилион върху бетонови основи/. Въззивният съд не е изложил мотиви дали ФВЕЦ е трайно прикрепена към земята, или е само неподвижна ФВЕЦ, представлява ли по естеството си преместваемо съоръжение /посочено е от вещото лице, че може да бъде преместена, като увреждането на модулите може да произтече от липса на заводските им транспортни опаковки/, само доставката и монтирането на системата към недвижимия имот подкрепя ли квалификацията на съоръжението като недвижима вещ, отделянето му от поземления имот би ли довело до неговото разрушаване, премахването на съоръжението ще промени ли съществено имота, доколкото той представлява земя, негодна за земеделско ползване.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За задължителното изслушване на родителите в съдебното производството при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права с оглед интереса на детето.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 59 СК, при разрешаване на спор относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът изслушва родителите. Неспазването на това задължение, изрично предвидено в чл. 59, ал. 6 СК, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, така ППВС №1/1974 г. Изпълнението на задължението за изслушване на родителите обаче не следва да се абсолютизира в степен, налагаща неоправдано забавяне на съдебното производство или отмяна на постановеното решение само поради нарушение на това изискване. Съдът изслушва родителите, за да добие лични впечатления предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани с интересите на детето, но когато изслушването е обективно невъзможно /родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради заболяване или други сериозни причини/, съдът следва да формира изводите си въз основа на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете за защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не налага отмяна на постановеното решение.
Terms