Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За преценка дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т. 4 ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани. (По ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на дружеството – ответник, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство)
В т. 4 ТР №1/2001 г. от 17.07.2001г. е прието, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в процесуалния закон. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права. Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. Ако това не е сторено е налице нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
По исковете за защита на правото на собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответниците да изложат своите насрещни твърдения и възражения.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
По какви критерии се определя броя на деликтите и съответно наличието на солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД в хипотеза, в която претендираните вреди са причинени от няколко публикации, осъществени в определен период от време, от издания, собственост на различни лица? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Относно приложението на критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД при определяне заместващото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и са свързани и с мотивите на съда, че публикациите на „Пик Нюз“ ООД се отличават с дързост и обидни квалификации, като същевременно това дружество е осъдено да заплати по-ниско обезщетение, което според касаторката е в противовес на критерия за справедливост. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
1. В общата теория на правото деликтът се определя като действие (бездействие), при което виновно са причинени вреди другиму. Деликтът може да бъде причинен от едно действие (бездействие) или от поредица действия, които в съвкупност водят до вредоносния резултат. Дали публикации в медиите или разпространени от медиите изявления съставляват един или няколко деликта зависи от фактите по конкретния случай. Във всички случаи обаче, когато медийните издания са собственост на различни лица и е налице противоправно поведение на служители на всяко от изданията, е налице повече от един деликт (сужителите във всяка от медиите осъществяват деликт, за който съответния възложител-издател носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД).
Възникването на солидарната отговорност по чл. 53 ЗЗД е обусловено не от броя на деликтите, а от съпричиняване на вредата. Съпричиняване на вратата от деликвентите е налице не само при съизвършителство, но и когато деликвентите не знаят, че причиняват вреда съвместно с други лица. Релевантно е дали е налице неделима вреда, която се намира в причинна връзка с действия или бездействия на две или повече лица. Според правната теория достатъчно е деянието на всеки от съпричинителите да представлява част от верижния процес на увреждането, да е налице фактически единен в пространствено и времево отношение процес, който се състои от самостоятелни непозволени увреждания (П. Г., „Деликтно право“, издателство „Фенея“, 2007 г.). За характеристиката „съпричиняване на вредата няма изискване за едновременност на действията на всички деликвенти или извършването им в кратък период от време. Нормата на чл. 53 ЗЗД не поставя никакви допълнителни ограничения и изисквания за пасивната солидарна отговорност в аспекта на вредата, освен тя да е причинена от няколко лица. Съдържанието на самото причиняване е конкретен въпрос във всеки отделен случай и се подчинява единствено на критерия за причинноследствената зависимост между деликтното действие или бездействие на деликвентите и настъпилата вреда.
Когато публикации се осъществяват в определен период от време от медийни издания, собственост на различни лица, солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД ще възникне, ако темата на публикациите и съдържанието им е сходно и засяга едни и същи неимуществени блага на увредения, така че всяка от публикациите съпричинява настъпването на неделимата вреда.
Ако темата на публикациите е различна или се засягат различни неимуществени блага на увредения, непозволените увреждания имат самостоятелен характер и всеки от деликвентите ще отговаря за причинените от него вреди.
2. Обезщетението се определя според критериите, разяснени с ППВС №4/1968 г. съобразно конкретните факти и обстоятелства, личността на увредения, субективните му негативни преживяване, отражението върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството и близките му и други подобни обстоятелства, видът на противоправното действие – дали е клевета или обида и тежестта му с оглед общоприетите норми на етика и морал, обемът на обществения отзвук, стандарта на живот и пр. Когато деликвентите са солидарно отговорни съгласно чл. 53 ЗЗД не се изследва съотношението между вината на съпричинителите.
В хипотеза когато е налице съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 53 ЗЗД, но искът е предявен само спрямо някой или някои от солидарно отговорните деликвенти, при преценка размера на обезщетението, което дължат ответниците по конкретното дело, съдът следва да отчете и налични данни, че част от солидарното задължение вече е погасено, чрез присъждане на обезщетение по друго дело против друг или други от солидарните длъжници, съпричинили неделимата вреда. Пасивната солидарност по чл. 53 ЗЗД е уредена в полза на кредитора и предпоставя реализиране на отговорността в един процес. Когато кредиторът обаче предпочете да предяви отделни искове спрямо деликвентите, съпричинили вредата, всеки от тях може да прави общите възражения, както и възражението, че част от задължението е погасено от друг солидарен длъжник, а съдът следва и служебно да вземе предвид последното. Без отчитане на това обстоятелство би се достигне до неколкократно обезщетяване на една и съща вреда.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД?
С Тълкувателно решение №4/2019 от 14.10.2022г., тълк. дело №4/2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. а ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Разяснено е, че насоченото към кредитора признаване на задължението поражда правно действие по чл. 116, б. а ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. От значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления следва да се допусне по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. ВКС е разяснил, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В различни решения ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук/внучка от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка на родителите е изградила връзка, наподобяваща връзката родител – дете. За установяване на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик /напр. баба или дядо/ следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба и по доводите и възраженията, с които са обосновани?
Представляват ли имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?
1. Съгласно чл. 271 ГПК, тълкуван във връзка с чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд решава спора по същество, като се произнася по своевременно въведените доводи и възражения, с които са обосновани оплакванията срещу първоинстанционното решение в жалбата, а и в отговора на жалбата. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но след като изложи собствени мотиви защо оплакванията на страните са неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено – изцяло или частично. Обобщението се основава на нормативното и казуално тълкуване по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, и по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ТПК, извършено Върховния касационен съд.
2. Не представляват „имущество“, по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност? (По искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на роднини от смърт вследствие на трудова злополука)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредбата) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Terms