Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За преценка на допустимостта на въззивното решение и неговото съответствие с т. 1 Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012г., ОСГТК. (По иск за собственост)
Според Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012г., ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
За ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при твърдения, че при отричане правата на ответника върху спорното право същото няма да бъде придобито от него, а от трето за процеса лице. В този случай се упражнява чуждо право пред съд без да се налице предвидените от закона изключения, поради което производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?
Съгласно ППВС №4/1968 год. и създадената по приложението на т. 11 от същото задължителна съдебна практика/ част от която цитираната /, понятието „справедливост„ , по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, вкл. социален и емоционален дискомфорт, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Налице ли е отрицателната процесуална предпоставка на чл. 299 ГПК за водене на иск собственост върху дворно място, ако след влизане в сила на решение по същия спор лицето, чиито права са отречени, предяви нов иск за собственост на дворното място, срещу частни правоприемници на другата страна, които са придобили само сградата в имота, заедно с правото на строеж за нея?
Правото на строеж е производно от правото на собственост на земята. След като забраната по чл. 299 ГПК важи в отношенията между действителния собственик на земята и лицето, чието право на собственост върху същия имот е отречено с влязло в сила решение, то същата забрана важи и в отношенията между лицето с отречени права и суперфициаря, който е придобил права от действителния собственик след влязлото в сила решение. Това е така, защото по отношение на суперфициаря спорът за собственост на земята е разрешен с влязло в сила решение в полза на неговия праводател и това правно положение не може да бъде променено в друг процес. Правото по чл. 64 ЗС суперфициарят ще упражнява спрямо действителния собственик – своя праводател, а не срещу лицето, чиито права върху земята са отречени с влязлото в сила решение. Налице е частна хипотеза на правоприемство, спрямо която са приложими общите правила на чл. 298, ал. 2 ГПК.
Terms
Тълкувателно решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1. Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.1 ЕКЗПЧ – глобално или поотделно за всяка една от претенциите?
2. Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по- нисък от предложения по реда на глава III а ЗСВ?
1. Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
2. Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на глава III а ЗСВ.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Положително становище на СТЕ, съдът следва да изпълни процедурата по чл. 201 ЗУТ при делба на УПИ или на чл. 203 ЗУТ при делба на сграда като изиска становище от главният архитект на общината /района/ относно поделяемостта. При дадено и от главният архитект положително становище, съдът следва да даде възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, като им укаже и съдействие при неяснота на дадените от главният архитект указания и изисквания. За изготвяне на такъв проект следва да се даде достатъчно време на страните – подходящ и разумен срок. Представеният от някоя от тях или от всички проект /проекти/ се изпращат от съда за одобрение от главният архитект. При необходимост от допълнителни действия за одобряване на проекта, съдът съдейства на страните ако е необходимо. Индивидуалният административен акт, с който е одобрен проекта подлежи на контрол от делбения съд. Това са действие, които следва да извърши първата инстанция, която има задължението по изясняване на делото и събиране на относимите доказателства. Когато тези действия или част от тях не са извършени от първата инстанция, при заявено оплакване във въззивната инстанция относно неизяснен въпрос за поделяемостта на допуснатия до делба имот, за неспазване или неизчерпване на процедурата по чл. 203 ЗУТ, възивната инстанция е длъжна да поправи пропуските на първата инстанция, защото тя, макар да действа при условията на ограничен въззив, разглежда спора и се произнася по същество относно способа, по който следва да се извърши делбата, ако се обжалва пред нея решение на РС, постановено по втората фаза на делбеното производство. При започнала, но незавършила процедура по чл. 203 ЗУТ поради порочни действия на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да извърши необходимите действия, за да отстрани пропуските на РС, защото процедурата за разделяне на сграда е уредена с императивни правила, за прилагането на които тя следи служебно. Това следва и от задължението на въззивната инстанция, при обжалване на способа, по който е извършена делбата, да изследва служебно въпроса за поделяемостта на допуснатите до делба имот / имоти/ и да избере най-подходящия способ за извършване на делбата така, че по възможност да се спази изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложима и към обикновената съсобственост, съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК – публична продан е уреден като изключение, приложимо, „когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Изпълнението на процедурата по чл. 203 ЗУТ и наличието на предпоставките, предвидени в него – възможността за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатата до делба сграда, етаж или апартамент без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи е необходимо за изясняване на въпроса по кой способ от уредените в ГПК следва да се извърши делбата, а това е основния въпрос, който съдът следва да разреши във втората фаза от делбата.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу дружество, намиращо се в производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
След прекратяване на дейността на осн. пар. 4 ЗТРРЮЛНЦ, до изтичане на срока по пар. 5г, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ нерегистрираните дружества по този закон имат ограничена процесуална дееспособност. Относно обема ѝ са изброени действия, които включват само процеса на ликвидация. В практиката на ВКС, І т. о. е разгледан въпроса за правосубектността на дружествата в хипотезата на пар. 5г, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, когато за търговец по ал. 4 от същия текст, който се счита заличен по право при непредприети действия за регистрация в търговския регистър до 31.01.2017 г., е открито имущество. След заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир, а процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко може да се приеме, че се възобновява дейността на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство – чл. 267 – 273, ал. 1 ТЗ. С вписване на възобновяване на производството по ликвидация по чл. 273, ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството. Заличено търговско дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ГПК не се възстановява парвосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество е приет за недопустим.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Може ли съдът да се произнесе по възражение, което не е предявено? За приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД. (По искове против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/, квалифицирани с правно основание чл. 515, ал. 2 КЗ вр. с чл. 506, ал. 3 КЗ, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП, причинено от украински гражданин на територията на Република България)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. Не може обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия. Допустимо е произнасяне по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД само въз основа на изрично и мотивирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съгласно ППВС №4/1968 год. и създадената по приложението на т. 11 от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възстановителния период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането.
Terms