Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 4 декември 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За проверка на евентуалната му недопустимост, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум относно вида отговорност на ищците, както и в липса на конкретизация на стойността на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се претендира заплащането на 1/8. (По иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за задължения за разходи за управление и поддържане на етажната собственост)

Исковата молба не отговаря на установените в чл. 127, ал. 1 ГПК изисквания. Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, като констатира, че така подадената искова молба съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за съществуване на разделни задължения на ответниците, и петитума- искане за установяване на солидарност на задължението, както и че липсва конкретизация на размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се пренетндира заплащане на 1/8, и да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите в определен срок, като остави исковата молба без движение, с указание ищецът да уточни претенцията си за установяване солидарната отговорност на ответниците, като посочи обстоятелства, които според него са основание за такава солидарност. При преценката дали в конкретния случай е налице солидарна отговорност между ответниците, съдът ще следва да съобрази, че съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, както и че разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Ако приеме, че в процесния случай липсва законова разпоредба за солидарна отговорност и липсва такава уговорка между страните, съдът следва да приеме, че при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условията на разделност. Наред с това съдът следва да даде указания на ищеца да конкретизира размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се прентендира заплащане на 1/8. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът следва да извърши предвидената в чл. 130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Ако съдебният изпълнител продава имот на длъжника, обременен с ограничено вещно право на ползване, а при въвода отстранява носителя на това право, позовавайки се на чл. 498, ал. 2 ГПК, то разполага ли ползвателят с иск по чл. 75 ЗС?

Публичната продан на недвижим имот приключва с постановление за възлагане, което прехвърля на купувача всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да бъдат противопоставени на взискателите – чл. 496, ал. 2 ГПК.

Влязлото в сила постановление за възлагане е основание за извършване на въвод във владение на купувача от публичната продан – чл. 498, ал. 1 ГПК. По изрично предвиждане на чл. 498, ал. 2 ГПК въводът се извършва срещу всяко трето лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Изключение се съдържа в чл. 498, ал. 3 ГПК. Според този текст ал. 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота. По аргумент на противното ал. 2 не се прилага спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда преди първата ипотека.

Изключението по чл. 498, ал. 3 ГПК е въведено едва с изменението на ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г. Преди това изменение в практиката на ВКС не е съществувало колебание, че въвод във владение на купувача от публичната продан въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице, което е заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, след като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435, ал. 4 или чрез иск по чл. 440 ГПК. Следователно дори лица с противопоставими права по чл. 453 ГПК се отстраняват от имота, след като са могли да се бранят по посочения ред.

Тълкуването на чл. 498, ал. 2, вр. чл. 498, ал. 3 налага извод, че купувачът на публична продан не може да бъде въведен в закупения имот по реда на чл. 498 ГПК, ако в него има наематели или арендатори, вписали своите права преди вписване на първата ипотека. Това са лица, които са държатели на имота и не биха могли да бранят правата си, произтичащи от договорите за наем и аренда, по друг начин, тъй като не разполагат нито с иск за изпълнение на договора /новият собственик не е страна по него/, нито с иск за собственост. Законодателят брани правата на тези наематели и арендатори, защото при сключването на договорите за наем или аренда те не са могли да знаят за угрозата имотът да бъде изнесен на публична продан, доколкото имотът все още не е бил ипотекиран. В практиката на ВКС се приема, че със същата защита се ползват и тези наематели и арендатори, които са вписали договорите си за наем и аренда преди вписване на възбраната на имота, към който е насочено изпълнението – в този смисъл решение №101 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №2860/2020 г., III г. о., тъй като те са в същото правно положение спрямо взискателя и купувача на публичната продан както и тези наематели и арендатори, вписали договорите си преди вписване на първата ипотека. Останалите наематели и арендатори, които са вписали своите договори след вписване на първата ипотека или на възбраната, са били наясно, че имотът, който са наели под наем или аренда, може да бъде изнесен на публична продан и правата им да отпаднат. Затова законодателят не брани техните права.

Всички лица по чл. 453 ГПК, които имат противопоставими права на взискателя, включително и носителят на вещно право на ползване върху изнесения на публична продан имот, ще претърпят въвод по чл. 498, ал. 2 ГПК, като могат да бранят правата си само с иск за собственост. Те биха могли да предотвратят въвода, като поискат спиране на изпълнението му като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК за обезпечаване на предявен или бъдещ иск за собственост. Ако изпълнението не бъде спряно на това основание и тези лица претърпят въвода, те могат да се бранят само с иск за собственост, но не и с иск за нарушено владение по чл. 75 ЗС.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства и да отговори на наведените от страните доводи и възражения – както на тези във въззивната жалба, така и на тези в отговора на жалбата.

Практиката на ВКС несъмнено възлага на въззивния съд задължение за извърши своя преценка на доказателствата, да се произнесе по правно релевантните доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по спора.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано, е чрез отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя и посочения в удостоверението наследник, който следва да се предяви срещу общината, издала оспореното удостоверение и лицето, неправилно фигуриращо в него като наследник.

Terms

Българското прецедентно право