Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За приложението принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно задължителната и казуална съдебна практика, понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания причинени в резултат на деликт /ПТП/ е обусловено от съобразяване на общи критерии като момента на причиняване на уврежданията /ПТП/, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на неимуществени вреди, претърпените от пострадалия от деликт, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване както на общите, така и на специфичните за конкретния спор правно релевантни факти като: характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото възприемане на критерия за “справедливост” към съответния етап. При тази преценка следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 и пар. 27 ПЗР КЗ /отм./, аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ, увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 10 420 000 лв. за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение.
За задължението на въззивния съд да обсъди относимите към правния спор доказателства, на които страните основават правата си, както и доводите и възраженията им, съобразно очертания пред него предмет на правния спор.
По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236, ал. 2 ГПК.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Очевидна неправилност, изразяваща се в противоречие със закона на изводите на съда за липса на правен интерес от предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, с оглед естеството и съдържанието на самите решения на общото събрание на акционерите.
Предвид това, че атакуваните две решения се явяват част от останалите, взети на същото общо събрание на акционерите и са свързани с решенията по т. т. 1-5 от дневния ред, то в случая правният интерес е налице по отношение на тези две решения, доколкото ищецът-акционер в това му качество, чрез иска по чл. 74 ТЗ цели благоприятните последици от приемане на информация за състоянието на дружеството по основни икономически показатели, отчети за стопанска дейност и финансово състояние на дружеството към 30.06.2022г. , както и от включване в дневния ред на разглеждането на въпроса и приемането на решение за предявяване на иск за реализация на отговорността на членовете на СД за причиняване на вреди по чл. 240, ал. 2 ТЗ и овластяването му да предяви иска от името на дружеството.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, да обсъди всички релевантни за размера на обезщетението доказателства, както и възраженията на страните?
Кои са обективните критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД при трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука и длъжен ли е съдът да изложи мотиви по отношение на всеки един от тези критерии, определящи размера на обезщетението?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за причинени телесни увреждания, в резултат на деликт, и на свързаните с тях физически и психически страдания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като част от тях – нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на увреждането. За надлежно обосноваване на размера на обезщетението е необходимо съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения принцип за справедливост, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Terms