Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с ТР №2/26.06.15 г., т. 10 по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
При направено от страната възражение за изтекла давност – чл. 120 ЗЗД, задължение на съда по иска е да изложи мотиви, кога е настъпило началото на давностния срок – така както предвижда чл. 114 ЗЗД. Задължение на съда е също да приложи конкретния, предвиден в закона срок на погасителната давност, с който конкретното вземане се ползва.
Кредиторът не бездейства, когато срещу него е предявен отрицателен установителен иск, както е в случая. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо/ чл. 439 ГПК/. Буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД е правилното – погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги неоснователен.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли въззивната инстанция да обсъди и съобрази в произнасянето си факти, възникнали след депозиране на въззивната жалба, при положение, че те (фактите) са от значение за спорното право?
Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни факти, които са настъпили до приключване на устните състезания.
Разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК се намира в същата част на ГПК, в дяла (втори) за обжалване на решенията и определенията (за въззивното производство) и установява същото правило за въззивното производство, на което съответства същото разрешение по отношение на правомощията на въззивния съд. Той е длъжен да обсъди всички релевантни факти, които са възникнали (настъпили) след подаване на въззивната жалба, съответно след изтичането на срока за отговора и преди приключване на устните състезания и са наведени от страните.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Има ли пречка младшият адвокат да договаря и да му бъде присъждано адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв за правна помощ и процесуално представителство, осъществено съвместно с друг адвокат по дела, разглеждани от окръжен съд като първа инстанция?
Младшите адвокати могат да сключват договори за адвокатска защита и да получават възнаграждение от доверителя за положения труд, съответно от осъдената насрещна страна, когато защитата е предоставена безвъзмездно. Въпросът дали младшият адвокат има право да се явява самостоятелно пред съда има значение в отношенията между страните по договора за адвокатска защита, както и за надлежното представляване на страната пред съда. В отношенията с насрещната страна по делото и по-специално във връзка с отговорността на тази страна за разноски по делото тези обстоятелства са без правно значение. Възнаграждението за положения труд е дължимо, което обуславя отговорността за разноски. Правото на адвокат да иска от решаващия съд определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, е обвързано от осъществено от него предоставяне на безплатна правна помощ на страна по делото /в някоя от изчерпателните хипотези на чл. 38, ал. 1 ЗА/, като доказателство в тази връзка е сключен договор за правна помощ и съдействие при условията на посочената разпоредба.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по твърдение, което не е заявено от ищеца в исковата молба, а се поддържа за първи път в отговора му на въззивната жалба?
Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на императивни материалноправни норми. Единствената възможност жалбоподателят да внесе след изтичане на срока за обжалване допълнение към изложеното във въззивната жалба би била налице в отговор на заявени от ответника по жалбата в отговора му или в първото по делото заседание пред въззивната инстанция нови фактически или доказателствени искания в хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК /когато се касае за обстоятелства или доказателства, които ответникът по жалбата не е могъл да узнае, посочи и представи пред първата инстанция или когато ответникът по жалбата твърди нововъзникнали след подаването на тази жалба обстоятелства или доказателства, които са от значение за делото/.
С оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. второ ГПК, въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция.
Константна е създадената практика на ВКС, че характерна особеност на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства, като ответникът съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК е длъжен с отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни нему към този момент. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство.
Гореизложеното налага извод, че ако ищецът не е навел твърдение за определено обстоятелство в исковата молба, той не може за пръв път да се позове на него пред въззивния съд. Последният не може да се произнася по факт, на който не са се позовали в преклузивните за това срокове страните по делото пред първата инстанция.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Представлява ли неоснователно действие поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до общи части /тавански помещения/ ако преградата е била поставена с цел защита правото на собственост върху индивидуални обекти и какъв е балансът между правото да се ползват общите части и правото на собственика да защити правото си на собственост върху своя имот?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до тавански помещения, не е неоснователно действие, ако е била поставена с цел защита правото на собственост на ответниците върху индивидуален обект. Доколкото на етажните собственици следва да се гарантира както правото им да ползват общите части, така и правото им да защитят собствеността върху индивидуалните си обекти, препятстващото действие, според конкретната преценка, може да бъде преустановено чрез предаване на ключ за вратата, преграждаща достъпа, а не чрез нейното демонтиране.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
С какви действия съсобственикът следва да демонстрира намерението да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик; под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Съсобственикът, който владее цялата вещ, е необходимо да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност; действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици; тези действия следва да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им.
Terms