Dictum – “ГПК” Плюс – 28 ноември 2023 г.

Спорът за собственост е между държавата и ответните дружества, първото от които го е придобило на основание сделката за покупко-продажба с Д. Д., като праводателят на последния, както и този на държавата е един и същ – първоначалният собственик на имота Р. Д.. В съдебната практика, в т. ч. и цитираната от касатора е прието, че вписването на посочените в ЗС и в ПВ охранителни и административни актове, искови молби и съдебни решения по принцип има само оповестително действие – дава възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността върху него. Защитно действие на вписаните актове има когато специална разпоредба в закона го предвижда – напр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. посл. ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. б и в ЗС, и същото се изразява в това, че придобитото въз основа на вписания акт вещно право може да се противопостави на всички други придобити след вписването му вещни права върху същия имот. ВКС приема също, че чл. 113 ЗС визира само случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал акта си. Т. е. разпоредбата на чл. 113 ЗС касае само случаите на конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател. Това са третите лица по смисъла на чл. 114 ЗС – тези, които извличат правата си от същия праводател.

При исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването, което е само оповестително, а от общият принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно действие; невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица, които са придобили имота от ответника по делото, дори това придобиване е да било вписано преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот.

Горепосочените решения и останалата представена от касатора практика са относими към разрешаването на спора, но с отчитане на неговата специфика.

Искът по чл. 42 ЗСГ /отм./, с който се упражнява правото на държавата да отнеме незаконни доходи по смисъла на глава ІІІ ЗСГ /отм./ е конститутивен и съдебното решение, с което се уважава този иск поражда търсената с него правна промяна – имотът се отнема в полза на държавата и става нейна собственост. В това се състои конститутивното действие на решението, чийто адресати са страните по делото, а третите лица са длъжни да го зачитат. Силата на пресъдено нещо на решението обхваща съществуването на самото преобразуващо материално право, което е предмет на иска и настъпилата правна промяна. В тези предели силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Затова правоприемниците, придобили права след влизане на решението в сила, не биха могли в следващ процес да оспорват наличието на предпоставките за реализиране на потестативното право на държавата да отнеме имота – този спор е преклудиран. Те могат да се позовават на свои противопоставими права, възникнали след формиране на силата на пресъдено нещо.

Решението иска по чл. 42 ЗСГ /отм./ замества акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот /чл. 112, б. з ЗС/ и за да се осигури реализирането на вещноправните му последици спрямо трети лица, които не са участвали в процеса, е необходимо исковата молба, респ. решението по делото, да бъдат вписани – чл. 114, ал. 1, б. в ЗС. Това вписване има защитно действие – на ищеца са непротивопоставими извършените разпореждания след вписването. Обратно, ако исковата молба, респ. решението не са вписани, то извършените разпореждания са противопоставими на ищеца – чл. 114, б. в, предл. второ ЗС и чл. 115, ал. 4 ЗС. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №3/2009г. на ОСГК изискването за вписване по чл. 114, б. в ЗС е създадено в обществен интерес, за да гарантира правната сигурност на гражданския оборот; като правно действие вписването на исковата молба не се отразява на спорния предмет; влезлите в сила решения обвързват страните със сила на пресъдено нещо, дори и невписани, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица – приобретатели на спорното вещно право, едва след вписването.

При тези съображения се налага извод, че при уважен иск на държавата за отнемане на незаконно придобит недвижим имот с влязло в сила решение, същата не може да се легитимира като собственик, ако исковата молба не е била вписана и имотът е прехвърлен от ответника по иска преди вписване на съдебното решение. В този случай, по силата на установените в обществен интерес правила за вписванията, придобитите от държавата права не могат да се противопоставят на третото лице, което е придобило и вписало правата си преди вписване на решението.