Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №4/1968 год., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за приноса на всеки от тях спрямо емоционално – психическото и физиологично състояние на пострадалия, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, да констатира, че така подадената искова молба съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за постигната между страните устна уговорка за прилагането на чл. 7, т. 3 от договора, касаеща задължение на работодателя при прекратяване на договора с предизвестие от него, и петитума- искане за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно сключения труд договор, и да даде възможност на ищеца да я отстрани в определен срок, съобразявайки се и с заявеното в заявлението по чл. 410 ГПК основание на това парично вземане, съответно /при неизпълнение/- да върне исковата молба- чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът следва да извърши предвидената в чл. 130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество. В случая това не е направено. Произнасяйки се по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение- предмет на касационната жалба, поради което и касационната инстанция, която служебно следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост, следва да обезсили постановеното въззивно решение и върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и възникването на правото на платен годишен отпуск в периода от незаконното уволнение до възстановяване на работа на служителя, ако той е започнал работа при друг работодател в периода на незаконното уволнение до възстановяването? Дължимото обезщетение по чл. 224 КТ наподобява ли задължение на работодателя за обезвреда за причинени вреди под формата на пропуснати ползи?
Следва да съобрази приетото СЕС по съединени дела С-762/2018 и С-37/2019, че: „работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа, в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем се размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, вследствие на тази отмяна /вж.пар.78 и пар.86/. Ако работникът е работил на друга работа – за времето от датата на незаконното уволнение до възстановяването му на първата работа – то тогава, за времето, през което той е работил на друга работа при друг /втори/ работодател той не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск /пар.79 и пар. 88/. В същото решение е посочено, че правото на платен годишен отпуск включва както правото на годишен отпуск, което СЕС квалифицира като „особено важен принцип на социалното право на Съюза/пар.53/, но и правото на финансово обезщетение за неизползвания годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение /пар.83/. Съгласно член 7,пар. 1 Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, предпоставките за възникване на право на финансово обезщетение са две – прекратяване на трудовото правоотношение и работникът да не е използвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право към деня на прекратяване на това правоотношение. Обезщетението за неизползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение / по чл. 234, ал. 8 ЗМВР/ е самостоятелен вид обезщетение и за него правила за друг вид обезщетение не могат да се прилагат по аналогия.
Имайки пред вид даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и принципите на примат и директна приложимост на правото на ЕС, настоящият съдебен състав, намира за неправилен изводът на въззивния съд, че обезщетение се дължи само за периода от незаконното уволнение 13.08.2003г. до датата на започване на работа при друг работодател /в случая до 3.12.2007г./ С горецитираното решение на СЕС по съединени дела С-762/2018 и С-37/2019, периодът, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е точно определен и той е – от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на работа на незаконно уволнения работник или служител. От този период следва да се извадят дните, за които за работника е възникнало право на платен отпуск, въз основа на действително положен труд при друг работодател.
Изводите на въззивния съд за корективно тълкуване на постановения от СЕС акт и за приложение по аналогия на чл. 82 ЗЗД, не могат да бъдат споделени. Основанието за използването на аналогията при правоприлагащия процес е наличието на непълнота в закона. След постановяване на решението на СЕС по съединени дела С-762/2018 и С-37/2019, с което СЕС обяви за приложима към случая на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003г., не може да се говори нито за празнота, нито за възможност за корективно тълкуване. Нещо повече, следва да се има пред вид, че както в цитираното решение, така и в решението си по дело С-57/22/пар.30/, а и в други, СЕС изрично посочва, че „правото на платен годишен отпуск не може да се тълкува ограничително, а дерогиране на това право може да се допусне само в рамките, изрично посочени в самата Директива.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства.
Доколкото съдът следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото, той е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване, въз основа на твърденията на страните. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не, преценявайки както доводите на страните, така и събраните по делото доказателства. В случай че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, постановеният съдебен акт няма да отговаря на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кой правен субект- собственикът, който е титуляр на индивидуална партидата, или вещният ползвател, който не е титуляр на партидата, е страна по продажбеното правоотношение с топлопреностното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. задължено лице по договора, и дължи цената ѝ?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали при предявен от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, в застрахователното обезщетение се включва лихвата за забава от датата на уведомяване на застрахователя до тази на неговото предявяване, както и относно началния момент, от който се начислява лихвата за забава, включена в застрахователното обезщетение по чл. 429 КЗ?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предвижда ли Закона за публичните предприятия допълнителни предпоставки (материално-правни условия) към фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 2 КТ, когато работодателят е публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПП?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Публичните предприятия са юридическите лица по чл. 2, ал. 1 ЗПП. Те се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото за постигане на целите по чл. 5 ЗПП, които обслужват публичен интерес. Органите им за управление и контрол са предвидените в приложимия закон според организационната форма на тяхното учредяване. В глава V ЗПП и ППЗПП са специалните изисквания към управителя, респ. към управляващия член на колективния орган, с когото се сключва договорът за управление на публичното предприятие – за несъвместимост (чл. 20 ЗПП) и конкурс (чл. 21, ал. 1 ЗПП). Те са гаранция, че управлението се възлага на лице с висок професионализъм и нравствени качества и от нормативен акт не произтичат пречки за изпълнението на договора. Съдът по иска за незаконно уволнение не разполага с компетентност да ги провери. Това е правомощие на органа, оправомощен да сключи договора за управление.
Договорът за управление е винаги срочен. Срочен е и договорът за управление на публично предприятие (чл. 53, ал. 1 ППЗПП). Законът допуска да е под прекратително условие, включително с цел да се проведе изискването за конкурс по чл. 21, ал. 1 ЗПП, но правото по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и когато лицето, с което е сключен, е назначено временно, до сбъдване на бъдещо събитие/до провеждане на конкурса.
Всеки договор за управление на предприятие е двустранен и каузален. Неговото основание/кауза/целта, към която е насочен, е лицето, на което е възложено управлението, на свой риск и с грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален резултат. Договорът за управление на публично предприятие е със специфичното основание/кауза – постигане на финансовите и нефинансови цели, заложени в бизнес програмата. Това е и основното задължение на лицето, на което е възложено управлението. Виновното неизпълнение е основание за предсрочно прекратяване и за освобождаване от длъжност (чл. 24, ал. 2 ЗПП и чл. 53, ал. 4 ЗПП). От тази особеност/характеристика на договора за управление на публично предприятие обаче не произтича изискване на служителя, чийто трудов договор се прекратява по чл. 328, ал. 2 КТ, да са възложени ръководни функции, които се свързват пряко с целите в бизнес програмата. Необходимо е да е служител от ръководството на предприятието в смисъла, дефиниран в пар. 1, т. 3 ДР КТ и разяснен в практиката на Върховния касационен съд, и правото по чл. 328, ал. 2 КТ да се упражни в 9-месечен срок след започнатото изпълнение на договора за управление. То започва веднага, освен ако нормативен акт предвижда отлагане.
Чл. 328, ал. 2 КТ предоставя на лицето, с което е сключен нов договор за управление, възможност да постигне резултата, за който се е задължило и за който носи имуществена отговорност, чрез свой ръководен екип, т. е. да бъде подпомогнато от лицата, за които вярва, че притежават необходимите ръководен капацитет, професионализъм и опит.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В мотивите на решението съдът следва да изложи обстоятелствата, които обосновават присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК тези критерии за определяне на обезщетението са възприети и доразвити. Посочено е, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, но не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадали.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
С какви доказателства и доказателствени средства следва да се установи качеството на отчетник на работника или служителя?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Придобиването на качеството отчетник не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна характеристика, а от това дали заеманата от работника или служителя по трудов договор длъжност съдържа като присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Естеството на имуществената отчетническа отговорност изисква отговорността да е на лицата, които пряко боравят с ценности, затова за липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря този работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответник е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Когато твърденията са, че работникът или служителят не е отчел поверено му /по силата на трудов договор или от фактическото изпълнение на възложена трудова дейност/ имущество от работодателя или на активи, поверени „под отчет“ при или по повод трудовото правоотношение с ответника, искът е с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Имуществената отговорността на отчетника за липси е в пълен размер и се осъществява по съдебен ред (чл. 211 ГПК). Тя се основава на презумпция, произтичаща от опитни правила, че недостигът е причинен виновно от отчетника, комуто ценностите на работодателя са поверени „под отчет“.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Дали непосочването на часа и мястото на нотариалното удостоверяване води до нищожност на нотариалното действие, когато заверката на подпис и съдържание на пълномощното е извършена извън кантората на нотариуса?
Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Terms