Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Dictum – “ГПК” Плюс – 23 ноември 2023 г.

Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела

Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X


Здравейте,

Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.

Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!

Оставаме на Ваше разположение.


I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Как следва да се квалифицират претенции за подобрения в делбен съсобствен имот: като искове по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД или др.?

Когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици и със съгласието на съсобствениците, претенцията за заплащане на подобренията се квалифицира като такава по чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато подобренията са направени от съсобственик, едновременно в негов интерес и в интерес на другите съсобственици, но без тяхното съгласие, претенцията се квалифицира като такава по чл. 61, ал. 2 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/ и на съсобственика- подобрител се дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. По-малката сума между направените разходи за подобренията и увеличената стойност на имота се дължи и в случаите, при които искът за подобрения се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, а това е когато подобренията са извършени от държател в чужд имот или от съсобственик, извършил подобренията при изричното противопоставяне на останалите съсобственици /чл. 61, ал. 3 ЗЗД/.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи? (По иск срещу „УниКредит Булбанк” АД за заплащане на недължимо платена лихва по договор за ипотечен кредит)

Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите на решението си въведените от страните доводи и възражения като прецени всички относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Terms

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно приложимостта на исковия ред по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му.

При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по исков ред.

Terms

II. Предстояща практика

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство?

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона “Известете ме за обновления”, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Прекъсва ли се погасителната давност, когато кредиторът е поискал съответното изпълнително действие, заплатил е таксата, но то е извършено от съдебния изпълнител след изтичане на давността?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 10, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на решението е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Разяснено е също, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Видно от тези мотиви, активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Единственото, което взискателят може да направи, е да иска от съдебния изпълнител извършването на това действие и затова давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Затова в последващата практика на ВКС изрично се приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ. Искането прекъсва давността без оглед дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Прието е също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Дължи ли въззивният съд като инстанция по същество даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Посочва се, че въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В т. 5 от тълкувателното решение се посочва, че въззивният съд, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и само в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За правомощията на въззивния съд при направени оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада на делото и за допустимостта със свидетелски показания да се установяват факти, за доказването на които първоинстанционният съд не е дал указания на страната.

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и със съдържанието, уредени в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Това са не всички лица, които не са издатели или не са участвали в съставянето на документа, а само тези, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Ищцата – член кооператор няма качеството на трето лице, поради което спрямо нея е без значение дали документът е с достоверна дата. Верността на датата подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

Terms

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Кои са предпоставките за придобиване на имот по давност от сънаследник?

По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Общото правило, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, е че правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години, като в чл. 69 ЗС е установена презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство. Според разясненията, дадени в посоченото ТР, в хипотеза на съсобственост, възникнала по наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В обобщение следва да се направи извод, че наследник може да придобие собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да владее идеалните им части за себе си и от момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Terms

Българското прецедентно право