Dictum – “ГПК” Плюс – 22 ноември 2023 г.

Осъществени с посредничеството на медиите извънпроцесуални изявления на прокурор, макар и целящи защита на независимостта на съдебната власт, до лица, неучастващи в наказателния процес, които съдържат информация за висящи наказателни дела и коментар за обвиняемите /подсъдимите/ по тези дела извън това им процесуално качество, може да осъществяват нарушение на презумпцията за невиновност на обвиняемия /подсъдимия/, ако внушават идеята /впечатлението/, че лицето, за което същите се отнасят, е виновно, а не само описват обективно състояние на подозрение. В тези случаи функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 КРБ не намира приложение и съдът, пред когото е предявен иск за обезщетение за вреди от такива изявления, е компетентен да извърши преценка дали презумпцията за невиновност е била нарушена, както и дали от това са настъпили вреди.

Когато публичните изявления са от орган на досъдебното производство, то тогава претенцията за вреди, произхождаща от нарушаване на презумпцията за невиновност, следва да се предяви по реда на чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ /нова – ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г./, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен. В тези случаи законодателят е преценил, че отговорност носи държавата, а не извършителят на нарушението.

Поставя се въпросът във всички случаи ли държавата носи отговорност за вреди, или само когато изявленията са направени от орган, който е пряко ангажиран в конкретното наказателно производство. Тъй като държавата не може да отговаря неограничено за това, че представител на съответната държавна власт прави устни или писмени изявления по конкретно разследване, следва да се приеме, че отговорността се възлага на държавата, само когато изявленията са направени от орган, който е пряко ангажиран в конкретното наказателно производство. В останалите случаи отговорността на представител на публичната власт, направил публично изявление, което нарушава презумпцията за невиновност, е лична. В това разграничение според настоящия състав на ВКС се състои справедливото равновесие между независимостта и отговорността на съдебната власт. Впрочем, в свое решение, Върховният касационен съд е имал повод да приеме за допустимо производство, с което се претендира ангажиране на личната отговорност на съдия, дал квалификации за душевното и психично здраве на страна /като няма данни по делото производството да е с предмет поставяне под запрещение например/, тъй като същите излизат извън осъществяването на съдебната власт и не попадат в защитения периметър на функционалния имунитет на магистратите.